КОНФЛИКТИ

Фаталните лекарски грешки

Доктор цери инфаркт вместо язва, жена почива след преливане на кръв от друга група

Само за месец в Плевенския окръжен съд (ПлОС) се гледаха няколко дела срещу лекари, допуснали смърт на пациент заради грешка. Д-р Жени Папазова от "Спешна помощ" - Плевен, получи присъда - глоба и лишаване от право да упражнява професията си една година, заради смърт на пациент. Жената е починала от инфаркт на миокарда, но лекарката не е разпознала симптомите. Преди месец друг екип лекари от Плевен също бяха изправени пред съда. Срещу тях бяха повдигнати обвинения за смъртта на пациентка, на която след успешна операция е направено кръвопреливане от погрешна кръвна група. Съдът освободи от наказателна отговорност екипа, лекарите бяха оправдани, а на двете медицински сестри бяха наложени административни наказания.

В ПлОС започна съдебен процес срещу четирима медици от Кнежа с обвинение за допусната лекарска грешка, причинила смъртта на пациент. Според прокуратурата става дума за непредпазливост и немърливо изпълнение на задълженията на докторите, като в следствие на това е починал Георги Кьосовски. Обвиняеми са Ивелин А. - лекар в "Спешна помощ", Димитър М. - ординатор, Бистра Б. - кардиолог и Илко Т. - фелдшер от "Спешна помощ". Според обвинителния акт на 5 август 2005 г. при повикване на адрес доктор Ивелин А. не преценил правилно състоянието на Георги Кьосовски,

пренебрегнал

консултация

с хирург

и нарушил принципите на спешната помощ. Медикът не различил признаците на кървяща язва на стомаха. Останалите обвиняеми дали пък погрешна диагноза - инфаркт, и "лекували" пациента със съдоразширяващи медикаменти, които са засилили кръвоизлива. Според медицинското заключение смъртта на Кьосовски е настъпила заради грешна лекарска диагноза, довела до лечение и изписване на медикаменти, противопоказни за заболяването, които са нанесли и усложнения. Като грешка се посочва и забавеното оперативно лечение, както и ненавременното приемане на пациента в специализирано медицинско заведение. Животът на Георги Кьосовски е можел да бъде спасен при навременна диагноза и лечение, сочи съдебната експертиза. Според прокурора по делото Валери Мирчев смъртта на Кьосовски е заради последователно допуснати лекарски грешки. Близките на починалия са подали иска срещу медиците. Според снахата Петя Кьосовска в Кнежа случаите на лекарска грешка са многобройни.

Жената е била до своя свекър в линейката. Според нея той бил блед, чувствал се отпаднал, но нямал болки. При пристигането в "Спешна помощ" е извикан невролог, който отхвърлил съмненията за инсулт. Кардиологът Бистра Б. изразила съмнения за инфаркт. Не е направена консултация с хирург, категорична е Петя Кьосовска. Снахата заяви също, че изобщо не е следено състоянието на пациента. Той е поставен на системи и до него е останала само снаха му.

12 часа нейният свекър е приемал съдоразширяващи медикаменти, заради погрешната диагноза за инфаркт. Тези лекарства обаче допълнително са усилили кръвоизлива и са влошили състоянието на Кьосовски, който в крайна сметка починал. Дори след смъртта му семейството не се е усъмнило, но

при аутопсията

патоанатомът

вижда, че има

нещо нередно.

Тогава близките на починалия правят експертиза и завеждат иск срещу четиримата лекари. Според експерти при правилно поставена диагноза и оперативна намеса Георги Кьосовски е могъл да живее. "Това е поредния случай на лекарска грешка в нашата "Спешна помощ". Там има не лекари, а еднолични търговци. За да не транспортират свекър ми, ни накараха да ходим в Плевен и Ловеч да караме кръв за преливане", споделя Петя Кьосовска.

На делото срещу четиримата лекари от Кнежа не бе даден ход и то бе отложено за края на януари 2007 г. Ако бъдат признати за виновни, медиците могат да получат до пет години лишаване от свобода.

Случва се лекари да сгрешат, лошото е, че тогава се стига до смъртни случаи, каза председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) в Плевен д-р Венцислав Грозев. Понякога обаче става дума за лошо стечение на обстоятелствата, смята той. Според него случаят с д-р Жени Папазова е бил именно такъв, защото е имало налице инфаркт, който трудно се разпознава. Той напомни и за изключително лошите условия, в които често работят медиците. "В такива случаи става дума за липса на медикаменти, за нормални битови условия, което също води до лекарски грешки с фатален край. Тези хора трябва да работят в нормални условия. Ние поемаме отговорността си, когато става дума за лекарски грешки, но нека и държавата поеме своята отговорност и осигури човешки условия за работа", категоричен е д-р Грозев.

С фатален край

е била лекарската

грешка

за 50-годишната Димана Благоева от Враца, която умира на операционната маса през април 2004 г. Оттогава се води дело срещу хирурга-онколог Георги Езекиев и завеждащ отделението "Лекарствено лечение" в междуобластния диспансер за онкологични заболявания със стационар д-р Цветана Георгиева. Обвинителният акт срещу тях е за престъпление по чл. 123 от Наказателния кодекс. Според него д-р Езекиев трябва да отговаря за проявена немарливост в качеството си на старши ординатор по време на операцията на Благоева. Д-р Цветана Георгиева се е подписала и е дала съгласието си за хирургическата интервенция, без да е запозната с общото медицинско състояние на пациентката.

Делото стигна до съдебна фаза, но беше върнато на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения при разследването и за уточняване на обвинителния акт. На 12 април 2005 г. Окръжната следствена служба във Враца приключи за втори път разследването с мнение за предаване на съд по чл.123, ал. 1 от НК. Той предвижда до 5 години затвор, ако някой причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Според повторното разследване д-р Цветана Георгиева е дала мнение за годност на пациента за оперативна интервенция, без да е провела необходимите за това изследвания. Същото е и обвинението срещу д-р Езекиев, който предприел интервенцията, без да има конкретните изследвания. Съдебното дело все още не е приключило, отговориха от Окръжния съд във Враца. Двамата лекари продължават да са на работа в онкологичния диспансер.

Вероятно лекарска грешка се оказва фатална и за новородения Иван Велков от Враца, който живя само 56 дни. В смъртния акт от 14 ноември т. г. пише, че бебето е починало в дома си на ул. "Райна Княгиня", а причината за смъртта е непоказана, т. е. неизяснена. Според аутопсията момченцето е страдало от гнойна пневмония и възпаление на медиатистинума. За да се изяснят причините и виновните за смъртта са назначени хистологични и други изследвания, които ще станат готови за месец и половина, както и съдебно-медицинска експертиза.

Според дежурния педиатър в центъра д-р Галя Лещанска

детето е

прието в кома.

Било е с широко отворени зеници и морави петна. Поела го в 8,30 ч., а смъртта настъпила в 9,21 ч. Реанимацията не помогнала. Но родителите са подали жалба срещу лекарите от спешния център, където издъхнало пеленачето. Според тях то имало проблеми с гъстотата на кръвта. Баба му Ангелина станала донор и след няколко дни го изписали здраво. Развивало се добре, но без последващо медицинско наблюдение. Седмица преди да почине, настинало. Личният лекар д-р Василка Борисова предписала антибиотик и солена вода за нослето. Лекарството свършило в неделя и родителите се уговорили с лекарката да отидат на контролен преглед в понеделник. През нощта майката Таня кърмила детето два пъти и то било спокойно. Към 8,10 ч. сутринта мъжът й Цветан я събудил разтревожено - ставай, детето не е добре. Малкият не помръдвал. От ноздрите му се стичала кръв. Разтревожени, двамата се обадили в спешния център. Съседката им запазила самообладание, отворила устата на бебето и започнала да му прави изкуствено дишане. Живо е, обявила тя. Но линейката се забавила. Родителите грабнали пеленачето и побягнали към болницата. На вратата на Спешното се сблъскали с екипа, който едва тогава тръгвал. Пуснали само майката в отделението, но не й позволили да влезе при детето. На въпроса й живо ли е, д-р Лещанска отговорила - живо е. Разпита ме и помисли, че малкият се е задавил от кърмата, спомня си 20-годишната Таня.

Най-лошото стана,

не можем да

върнем детенцето,

отиде си

без време,

но ще се жалим, защото сме убедени, че лекарите можеха да го спасят, твърдят родителите.

От Регионалния център по здравеопазване е назначена проверка по случая, която обхваща действията на екипа от спешния център и на медицинския екип, ръководен от д-р Лещанска. Резултатите от нея ще станат известни, след като бъдат извършени всички необходими изследвания, уточниха от РЦЗ.

Невярна диагноза едва не побъркала белослатинеца Любомир Кръстанов. Той имал някакви болки в гърдите и след преглед кардиолог му назначил рентгенова снимка. На нея се виждало петно в белия дроб. С направление от джипито Кръстанов пристигнал в диспансера по белодробни заболявания във Враца, където го преглежда директорът на здравното заведение д-р Стоянова. Тя установява, че той е болен от туберколоза. Изписва му римицид, като му дава пет опаковки безплатно и го успокоява, че поне не е бацилоносител. Обяснява му, че заболяването може да се развие бързо и че трябва да постъпи за лечение в диспансера. Разтревожен, Кръстанов решава да се консултира още веднъж със специалист, но в плевенската болница. След като го преглежда, лекарят започва да се смее и го пита дали колежката му във Враца го е преглеждала на голо или през ризата. Защото се оказало, че той има голяма бенка на гърдите, която на снимката излязла като петно. Иначе имал най-обикновена настинка. След всичко преживяно, Кръстанов пише жалби до РЦЗ и РЗОК - Враца, но проверките оневиняват напълно д-р Стоянова. След това той се оплаква на министър Радослав Гайдарски, който препраща жалбата до РЗОК. В отговора на касата до министъра пише, че д-р Стоянова е постъпила компетентно. Коментарът на Кръстанов е "Гарван гарвану око не вади".

Медицинският фелдшер Людмил П. (35 г.) пък беше уволнен дисциплинарно от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Монтана заради отказ да изпрати линейка на адрес в ромския квартал на града "Кошарник". Забавянето довело до смъртта на Валентин Георгиев (46 г.), който получил инсулт в дома си и бил закаран в спешния център със забавяне от 40 минути. Ръководството на центъра прие, че

грешката

на медика

е умишлена

и заради това го отстрани от работа, обясни директорът на ЦСМП д-р Серьожа Ценков.

Вътрешна проверка в ЦСМП е установила, че в нощта на 16 декември 2005 г. в качеството си на дежурен оператор в спешния център Людмил П. е приел няколко повиквания за медицинска помощ от близки на Валентин Георгиев. Разпечатките от разговорите показали, че първоначално фелдшерът е отказал да изпрати линейка на адреса на семейство Георгиеви в "Кошарник", като е заявил на ромите: “В три часа през нощта наш екип няма да ходи във вашия квартал.”

Линейка на ЦСМП е пристигнала в "Кошарник" 35 минути след първото обаждане. През това време близките на Георгиев са повикали полиция и на място е дошъл дежурен патрул. Линейката тръгнала за ромския квартал чак след като в ЦСМП позвънил дежурният в РПУ - Монтана. Минути след като е бил докаран в ЦСМП и прехвърлен в интензивното отделение на монтанската болница, Валентин Георгиев е починал. Установило се, че той е можело да бъде спасен, ако е стигнал по-рано до болницата. Директорът на центъра д-р Ценков е поднесъл своите извинения на близките на Георгиев писмено и устно. Той е заявил, че в спешния център не делят пациентите по техния етнически произход и в случая ставало въпрос за индивидуално отношение, а не за масова практика.

В декларация до медиите преди това организацията Ромски обществен съвет на квартал "Кошарник" квалифицира случая с Валентин Георгиев като проява на дискриминация към малцинството. Циганите заплашваха с митинг пред ЦСМП и със съдебни дела срещу центъра.

За последните шест години има един осъден доктор заради грешка във Велико Търново. Делото за лекарска немарливост и некомпетенстност за операционно и следоперационно лечение мина през окръжния и апелативния съд в старата столица и стигна до Върховния касационен съд, който се признесе в полза на първите две инстанции. Д-р Йорго Герджиков, който е хирург, бе лишен от правото си да оперира в срок от 5 години, защото причини смъртта на 9-годишно момиченце, починало след операция от апендицит през август 2000 г. Според решението на ВТОС от ноември 2003 г.

д-р Герджиков е

признат за виновен

и е осъден

на 3 години лишаване от свобода при изпитателен срок от 5 години, като за същия период е лишен и от лекарска практика. Това становище бе потвърдено и от ВТАС през май 2004 г. Окончателно се признесе и ВКС и лиши доктора от право да оперира за срок от 5 години, което означава, че хирургът загуби правомощията си като такъв. Решението на ВКС не можеше да бъде обжалвано.

Д-р Йорго Герджиков лекувал малката Мария Дянкова от апендицит. Тя била приета с остри болки в коремната област в МОБАЛ "Ст. Черкезов” във Велико Търново, където хирургът бил дежурен. Оперирал я и уж продължил лечението. Няколко дни след операцията обаче състоянието на 9-годишното момиче се влошило и то било прието отново в местната лечебница. Установило се, че има тежък перитонит в следствие от лошо направената интервенция. В резултат на усложненията детето починало. Оказало се, че специалистът не представил отстранения апендикс за хистологично изследване, което е в нарушение на медицинската практика. Д-р Герджиков не провел и достатъчно следоперативно наблюдение и изписал момичето предсрочно, без после да контролира състоянието му, не издал и задължителната епикриза. По делото са били назначени тогава 2 тройни съдебно-медицински експертизи, според които смъртта е причинена от немарливостта на хирурга.

Пред следователя той не се признал за виновен и отказал да дава обяснения. По данни на обвинението за целия си трудов стаж Герджиков е натрупал 7 дисциплинарни наказания. Последното - предупреждение за уволнение, било само месец преди операцията на Мария. Сега д-р Йорго Герджиков работи като джи пи в град Елена.