АРТСЕДМИЦА


 

Еко импресия взе голямата награда на “Артвизия 2007”

 

Плевен за четвърти път бе домакин на фестивала за авангардно кино

 

Картини на Кеазим Исинов бяха наградите за журито

Поля ТОМОВА

За четвърти пореден път Плевен бе домакин на фестивала за авангардно и експериментално кино "Артвизия", организиран от киноклуб "Плевенфилм" и общината. Фестивалът стартира през ноември 1998 г. и се провежда на всеки две години. Тази година сили премериха 20 филма от девет града - Хасково, Шумен, Димитровград, Габрово, Трявна, Варна, Русе, София и Плевен. По-малкият брой участници в тазгодишното издание на фестивала е заради все по-трудните финансови условия за любителското кино, смята Никодим Даневски, член на управителния съвет на киноклуб "Плевенфилм".

Голямата награда на "Артвизия 2007" взе еко импресията "Като слънцето и въздуха" на Константин Чобанов от клуб "Юнеско" - Варна. Триминутният филм третира световния проблем за питейната вода и носи послание "Водата е живот, да я пазим". "Бяхме много впечатлени от точния, лаконичен и в максимална степен импресивен стил. Един ултрасъвременен филм", аргументира решението на журито неговият председател проф. Иван Терзиев. В раздел авангардно и експериментално кино награда - диплом и 500 лв., взе индивидуалният участник от Хасково Славян Костов за филма "Живот зад кадър", посветен на проф. д-р Петкан Тодоров. Стефан Стефанов, който бе единствен участник от Плевен, получи награда за авторския си филм "Столетницата" - живописна импресия за една 100-годишна воденица в Троянския балкан. В раздел "Филми, посветени на изкуствата", наградата отиде при Петър Рангелов от Трявна за филма "Тайната вечеря", който разкрива магията на дърворезбарството. Извън статута традиционна награда даде и Съюзът на българските филмови дейци. Тя бе присъдена за филма "Дъщерята на Хадес".

Журито и тази година събра известни имена в киното. Освен на председателя проф. Иван Терзиев, трудната задача да изберат наградените филми бе поверена и на проф. д-р Румен Георгиев, преподавател в НАТФИЗ, и на Димитър Бебенов. Членовете на журито също получиха награди от община Плевен - картини на Кеазим Исинов за принос в развитието на плевенския киноклуб.

В рамките на тазгодишното издание на "Артвизия" бе отбелязан и 75-годишният юбилей на режисьора и оператора от Военна киностудия Димитър Бебенов. Той започна творческия си път преди четири десетилетия като първия кореспондент на БНТ в Плевен.

Според кинолюбители най-доброто на тазгодишния фестивал е, че той все пак се реализира. Иначе, признават те, да се прави алтернативно и експериментално кино става все по-трудно. В миналото киноклубовете получаваха подкрепа както от местната власт, така и от читалища и други културни институти. Днес оцеляването на кинолюбителите е на ръба.

 

 

Доньо Донев разсмива дори и след смъртта си

 

Доньо Донев

Мариана ДИМИТРОВА

От 1 декември Домът на хумора и сатирата в Габрово подреди във фоайето-галерия на функционалното отделение на местната болница необикновена изложба. В нея са включени най-новите творби на големия български режисьор и художник на анимационни филми и карикатури Доньо Донев.

Ден преди откриването на изложбата бащата на "Тримата глупаци" почина, но творчеството му остава за поколенията. Сега новите му карикатури, оказва се и последни, ще "лекуват" чрез "смехотерапията" на изкуството пациентите на габровската болница. Традицията за "смехотерапията" в габровската болница е от няколко години, а автор на идеята е д-р Тодор Шандурков, който е един от режисьорите на габровския карнавал.

Изложбата на Доньо Донев ще остане в отделението до края на февруари следващата година. Емблематичният творец, принуден да прекара доста дни в болнична обстановка, е влязъл в ролята на смехотерапевт, посвещавайки показаните в експозицията 45 карикатури на лекарите и медицинските работници с благодарност за техните всеотдайни грижи към хората.

"Смехотерапевтичните" изложби от фонда "Хумор на народите" в габровската болница са отдавнашна традиция, но настоящата експозиция на големия карикатурист не е случайна. Доньо Донев сътрудничи на Веселата къща още от нейното създаване преди 35 години, а художественият фонд "Хумор на народите" притежава колекция от 18 негови творби. На 32-та Обща годишна изложба на секция "Карикатура" на СБХ Доньо Донев бе отличен със Специалната награда на дома на хумора и сатирата за най-остроумна карикатура.

Доньо Донев е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършил графика в Художествената академия през 1954 г., а след това е специализирал в "Союзмултфилм" в Москва. Работил е като художник във в. "Вечерни новини", художник и режисьор в Студията за игрални филми и в Студията за анимационни филми "София", където е бил и ръководител на творчески колектив. Главен редактор на сп. "Фрас" и на вестника, носещ името на емблематичните му герои - "Тримата глупаци" от 1989 до 1997г., а от 1997 г. - и на в. "Четиримата глупаци". Професор в НАТФИЗ, преподавател по анимационна режисура. Познат на широката публика като "бащата" на "Тримата глупаци", които се появяват през 1970 г. и се превъплъщават през годините в множество роли. Няма филм от поредицата, който да не е получавал награда в чужбина.

Художник, сценарист и режисьор на над 100 анимационни филма, които са удостоени с над 40 международни и национални отличия. Носител на орден "Кирил и Методий" - II степен, на Наградата на СБХ за сценография, на Наградата за цялостно творчество на Съюза на българските филмови дейци, на Голямата награда от Международния фестивал за документални и късометражни филми в Оберхаузен (Германия), на Първа награда от Световния фестивал на анимационния филм във Варна, на 5 златни награди от Международните кинофестивали в Барселона и Билбао (Испания) и други.

 

 

“Съгласие” спечели поредно дело за годишните субсидии

 

Мая ПАСКОВА

Поредно дело, касаещо разпределението на годишните субсидии за читалищата на територията на община Плевен, спечели читалище "Съгласие". Известно е, че казусът продължава да се нищи на различни съдебни нива. Поредното решение на Плевенския окръжен съд от 22 ноември по нищо не се различава от становищата, за които "BG Север" вече нееднократно е писал. Разликата в случая е, че става дума за парите от 2006 г. И че ВАС вече се е изказал по идентичен казус - т. е. съдебна практика съществува, фактите са непроменени, значи и резултатът от делото не би трябвало да се очаква да бъде друг. В спора двете страни са ясни - недоволното от разпределението на субсидиите за 2006 г. читалище "Съгласие" и комисията, която смята жалбата за неоснователна. В хода на делото става ясно, че не е спазено основно изискване към административния акт (решението на комисията), а по-конкретно той да е мотивиран чрез излагане на фактически и правни съображения. Нито в протокола, нито в приложенията към него се съдържат фактически съображения относно основния спорен въпрос, стоял пред комисията - размерът на субсидията на читалище "Съгласие" да е съобразен с щатните бройки или не, пише в изложението по делото на окръжния съд. Взето е предвид и заключението на вещото лице Петко Владов, според когото щатните бройки на читалището са 28, а комисията е разпределила субсидии за 20. "Това, от една страна, влиза в противоречие с приетия принцип в решението за определяне на субсидията, като за всяка щатна бройка се разпределят по 4 510,30 лв., от друга, е в противоречие с механизма за разпределение на годишната субсидия за читалищата, утвърден от министъра на културата. Дори в самото решение на общинския съвет изрично е записано, че годишната субсидия за всяко читалище поотделно следва да се определи на база методиката и определените стандарти за издръжка на съответната дейност. От административния акт не става ясно защо се е стигнало до това решение, което, както се посочи, вътрешно си противоречи и противоречи на показателите, заложени в методиката. В нея само един от показателите е субсидирана численост на персонала, пише в заключението на съда. Друг аргумент в изложението на магистратите е, че липсват доказателства, които да обуславят намаление на държавната субсидия за "Съгласие".

В крайна сметка Окръжният съд в Плевен решава, че отменя решението на комисията за разпределение на субсидиите за читалищата на територията на община Плевен и връща преписката за спазване на указанията, изложени в мотивите. Освен това се осъжда общинският съвет да заплати разноските по делото на читалище "Съгласие" в размер на 1 550 лв. Решението може да се обжалва пред ВАС.

 

 

Коледна изложба правят 12 врачански художници

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Дванайсет врачански творци, известни със своя индивидуален, артистичен и дори ексцентричен стил, подредиха коледна експозиция в култовата галерия "К" във Враца. За осми пореден път необикновеният творчески дом на галериста скулптор Красимир Кръстев събра умението и фантазиите на живописци, графици, скулптори и приложници. Със свои графични творби участва и австрийският художник Рихард Подлиска.

През септември галеристът и австриецът представиха във Враца своя обща изложба, а в началото на октомври участваха във фестивала на модерното изкуство в австрийския град Клагенфурт, областен център на Каринтия (Южна Австрия). Въпреки че работят независимо един от друг на хиляда километра, двамата автори си хармонизират и се допълват, творбите им издават едно много близко творческо мислене и визия. Завършилият техникума по художествена обработка на камъка в с. Кунино врачански художник е винаги провокативен и футуристичен. Запазена марка на Красимир Кръстев е всеки път да се изявява с нови съчетания на форми и материали. И на коледната изложба изрази своите мечти и видения в топено стъкло, метал и керамика, които се превърнаха в акценти на експозицията.

На не повече от десетина квадрата в малката галерия са събрани 65 творби, носещи празничното усещане за коледния благослов и Рождество Христово, красотата на българската природа, изразена в багри и тъкани шарки, човешката душевност в наивистичните картини на Рошпака и безграничната фантазия на стъклено-металните пластики, от които струи усещането за вечност.

 

 

Васко Василев обеща да свири на “Царевец”

 

Известният цигулар представи новия си албум “Free” във В. Търново

Кремена КРУМОВА

Световноизвестният български цигулар Васко Василев изнесе блестящ концерт във Велико Търново пред многобройна публика в препълнената зала на МДТ "К. Кисимов”. Старата столица бе първият град от неговото турне FREEMIX TOUR, където Васко Василев представи новия си албум “Free”. Великият музикант, който свири в Кралската опера в Лондон и е творчески продуцент към "Ковънт Гардън Опера", и още 6 музиканти изправиха неколкократно публиката на крака. Под бурните овации сборната формация изпълни дсвет нови композиции, микс от български фолклор, испанско фламенко и аржентинско танго. "Много ценя свободата, нямам силно чувство за принадлежност и по душа съм като циганин - обичам да пътувам, да не се задържам никъде дълго, приготвям багажа си бързо и тръгвам нанякъде. Свободата е много важен фактор за всеки творец, музикант, а музиката ми е родена в перфектни условия от тази гледна точка”, каза Васко Василев за името на аблбума си "Free". За създаването на албума си Васко работи с Майкъл Мартин (кийборд), Фъргъс Жеранд (барабани), Жилберто Перейра (бандонеон), Антон Холоденко (електрически бас), Тони Кантеро (китара) и Памела Никълсън (пиано и кийборд). Нова версия на "Nightingale” на Горан Брегович, "Girls ang Goblins„ записано със специалното учасите на хора на "Мистерията на българските гласове”, "Fragile” на Стинг по аранжимент на Памела Никълсън бяха само малка част от впечатляващите парчета, които Васко и приятели поднесоха на великотърновската публика. "Либертанго” - част от съвместното сътрудничество с двукратните световни шампиони Албена Денкова и Максим Стависки от преди година в Нагано, Япония, също екзалтира публиката.

След световното си турне Васко отново ще се върне в България, за да участва с изпълнения на Чайковски в цикъла “Концертмайсторите” в София на радио “Класик FM”. Той обещаха да свирят и на крепостта “Царевец” през лятото, когато виртуозният цигулар ще включи старата столица в новото си турне.

 

 

Галерия за дърворезба, керамика и икони открива Алекси Петков

 

Дарина БОГДАНОВА

До края на годината дърворезбарят Алекси Петков открива малка галерия в Плевен, в която ще предлага предимно свои неща и керамика и икони на негови приятели. Произведенията са в духа на българските традиции, които трябва да оцелеят, обясни мотивите си той.

Алекси Петков е завършил училището в гр. Етрополе със специалност дърворезба и от тогава до днес е отдаден изцяло на своето изкуство. Негови работи има в Щатите, Япония, Испания, Германия, Италия, Мароко и др. Участвал е в национални и градски изложби. Последната му среща с плевенска публика беше през миналата година в съвместна експозиция с още двама автори в общинската галерия. Любимата му тема за изображение върху дърво е плетеницата с флорални или животински мотиви, която се работи от български майстори в началото на XX в. Най-новата му творческа провокация е изработването на икона в релеф. Занимава се и с пространствени решения - преградни решетки, традиционни тавани, входни врати, маси. Изработва и обеци, кутии за бижута, свещници, пепелници, часовници, огледала, иконостаси, дори геран и серия весели детски моливници. Правил е копие на иконостаса от църквата "Света Марина" в Пловдив, като използва специфичната стилистика на дебърските майстори. "Като съм го гледал в църковните книги, ме е впечатлил и съм се опитал да го повторя. Да мина по пътеката на този автор, за да му видя мисленето. Пък и така се учи човек. Винаги пиша от къде е взаимствана работата. Даже и Пикасо навремето го е правел", разказва той. Обяснява, че най-качественият материал за дърворезба в България е дъбът. Много благородно дърво бил и орехът. Въпреки това някои неща ставали само от определен вид дърво.

Иконите прави от липа, свещниците - само от череша. Работата трябва да върви успоредно с мисленето, иначе стават грешки. Материалът трябва да предразполага, да се поддава технологично бавно на обработка, пояснява той. Тъй като не веднъж са крали идеите му, Алекси Петков внимава къде предлага работите си за продажба.

 

 

Дати и личности

 

Симеон Дановски

(1905 - ХII.1952)

55 г. от смъртта на българския писател от Луковит. Редактира сп. "Златоструй", "Неделя" и др. Автор на романите "Глад", "Омагьосан кръг", "Бедната улица" и др.

 

Златка Пентова

(9.ХII.1957 г.)

50 г. от рождението на художничката от с. Крушовица, Врачанска област. Член на Американския биографичен институт. Участва в окръжни и международни изложби у нас и в чужбина.

 

Сава Злъчкин

(ХII.1882 - 1930)

125 г. от рождението на талантливия фейлетонист, драматург и карикатурист. Работи като художник във Велико Търново и Пещера. Заедно с Чудомир редактира в. "Жило", "Сатър", сп. "Барабан". Пиеси: "Балканска комедия", "Дъщерята на Бай Ганьо и нейните кандидати" и др.

 

Веселина Кирпикова

(13.ХII.1927 г.)

80 г. от рождението на изтъкнатата артистка от Ловеч. Играе на сцената на много драматични театри в страната - Добрич, Велико Търново, Варна и др. Роли: Щефи в "Щастие" от О. Василева, Лейди Милфорд в "Коварство и любов" от Фр. Шилер и мн. др. Има участия в киното.

Подбрал: Витан БАРАШКИ