ИСТОРИЯ

130 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПЛЕВЕН

След три кръвопролитни щурма Тотлебен надхитря Осман паша

Изследване на известни учени представя нов прочит на епохалните събития

Страницата подготви Мая ПАСКОВА    

Петмесечните боеве за освобождението на Плевен през 1877 г. са едни от най-забележителните страници в неговата многовековна история. Те са и едни от най-значителните събития в Освободителната война - по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски, по дадените жертви, и най-вече - по своята решаваща роля за хода и изхода на войната.

В края на юни 1877 руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руснаците превземат Никопол сравнително лесно преди подкрепленията да достигнат града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове след като той се укрепява в града, там започват да пристигат първите руски части.

Превземането

на града

Нарастващият брой на руските жертви в трите неуспешни щурма на Плевен довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен.

На 13 септември започва вторият етап от бойните действия за завладяването на Плевен - блокадата на града, която продължава до 10 декември.

Положението на блокираната турска армия става критично. Избухват епидемии, провизиите и медикаментите привършват.

На 28 ноември (10 декември н. с.) 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецки разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници - маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Само месец и половина след победата при Плевен турското правителство приема руските условия, започва преговори и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор.

Военноисторически музеи - Плевен

Панорама "Плевенска епопея 1877 г." е построена през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен на самото бойно поле в Скобелев парк музей.

Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 куб. м.

Панорама "Плевенска епопея 1877 г." се състои от четири зали.

В Уводна зала шест живописни платна отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. Панорамна зала съдържа панорамното платно (115 х 15 м) изтъкано от лен. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 - 10 км. На него е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен - Третият щурм.

В Диорамна зала живописното платно отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Заключителна зала съдържа две картини, които показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция.

Постоянната експозиция от оригинални литографии от края на ХIХ в., подредена в ротондата на Панорама "Плевенска епопея 1877 г." обединява темата за Освобождението.

Скобелев парк-музей

През 1898 г. на юг от Плевен, на бившето бойно поле, където вече се издигат няколко руски паметника, е отпуснат терен за изграждане на мемориален парк на името на ген. М. Д. Скобелев. Изграждат се артилерийски батареи, малко езерце, възстановява се редута "Исса-ага", построява се костница, в която са приютени част от костите на загиналите. В парка военното министерство изгражда къща за музей на ген. Скобелев.

Параклис-мавзолеят

"Св. Георги Победоносец"

е изграден в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите руски и румънски войни в боевете около Плевен. Монументалната сграда, паметник на признателността, е построена в български църковен стил. На площ около 400 кв.м. е представена най-богатата в България експозиция от оригинални материали, свързани с Руско-турската война 1877-78 г.

Къща музей

"Цар Освободител Александър II"

Къщата на плевенския търговец Иван Вацов е построена в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. На 11 декември 1877 г. в този дом е посрещнат тържествено руският император Александър II. От 12 до 22 декември 1877 г. в къщата живее и работи първият военен губернатор на Плевен - ген. М. Д. Скобелев. Около музея се оформя красив парк, а за изработването на оригиналната ограда се използват дула от руски и трофейни турски оръдия, цеви от пушки, саби и щикове, предоставени от руското военно министерство.

Парк "Генерал В. Н. Лавров"

е разположен около шосето Плевен-София на 25 км западно от Плевен, на бившето бойно поле от Руско-турската война 1877-1878 г. в памет на руските гвардейци, загинали в сраженията на 12/24 октомври 1877 г. Носи името на смъртно ранения в боя руски генерал Василий Николаевич Лавров.

Къща музей

"Великият княз Николай Николаевич", гр. Пордим

Къщата на Иван Стойков-Троянчанина е строена през периода 1862- 1865 г. През 1877 г. в нея пребивават руският император, главнокoмандващият Дунавската руска армия, румънският княз, видни руски военачалници. Тук се провеждат военни съвети, взели важни стратегически решения за хода на войната - за блокадата на Плевен, за зимното преминаване на Балкана, обсъден е проектът на Сан-Стефанския мирен договор. Експозицията отразява дейността на Главната квартира на руската армия по време на пребиваването на главнокомандващия княз Николай Николаевич и император Александър II в Пордим от 26 октомври до 15 декември 1877 г.

Къща музей

"Негово Кралско

Величество Карол I", гр. Пордим

Къщата на Върбан Илиев е строена след войната, в непосредствена близост до къщичката, където се помещава румънската Главна квартира и живее княз Карол I по време на боевете за Плевен. Заедно с оригиналната постройка, в която обстановката е запазена напълно, тя е превърната в музей през 1904-1907 г.

Румънски мавзолей, музеен кът

 и мемориален парк, с. Гривица

Мавзолеят е строен през периода 1892 - 1897 г в памет на загиналите румънски воини, със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. През 1967 г. е разкрита музейна експозиция, която отразява сраженията при с. Гривица по време на Руско-турската война и бойния път на румънската армия. В мавзолея, който се състои от храмово помещение и костница, в мраморни саркофази се съхраняват кости на загиналите в боевете при с. Гривица румънски воини.

Музейният кът в Регионалния

исторически музей - Плевен,

е посветен на участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г. Показани са бойните действия при с. Гривица, водени от руската армия в началото на Плевенската епопея и на румънската армия по време на Третия щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г., изложени са образци от оригинални румънски униформи, копия от румънски бойни знамена и предмети, отразяващи селския бит по време на Руско-турската война.

Нов прочит

на историята

"От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин" на акад. Константин Косев и проф. Стефан Дойнов е изследване, освободено от идеологизациите, от митологизациите, от крайните диаметрално противоположни оценки за войната от 1877-78 г., коментира новата книга, представена в Плевен, историкът и директор на Регионалния исторически музей проф. Михаил Грънчаров.

Според него в учебникарската история Освобождението е един низ от героични преживявания, отразени и в много от произведенията на класиците, в народни песни и стихове, посветени на братушките. В тази книга обаче се дава трезво и необременено от политически клишета, освободено от емоционални пристрастия представяне на историческите събития, убеден е проф. Грънчаров. Изследователят трябва да намери баланса и на базата на трезвата преценка да даде най-реален и точен поглед на събитията. За това и историята е учителка на народите, за да можем да си даваме сметка, че нещата не са такива, каквито ни се иска да бъдат.

Боевете при Плевен са представени такива, каквито са - кървави, героични, динамични. Въпросът е обаче доколко командващите и хората, които чертаят стратегията и тактиката на войната, са си свършили работата. Отговорът на военните специалисти от руска и от друга страна още тогава е, че тук е пролята руска и румънска кръв, която е резултат преди всичко от грешките на командването. Синът на император Александър II, по-късния Александър III, който е командващ на Източния отряд по времето на третия щурм, пише на баща си писмо, което почти дословно звучи: "Давате ли си сметка, Ваше Величество, че вие трябва да дадете отчет пред руския народ и пред Бога, за тази безсмислено пролята кръв", припомни историкът. Още тогава е ясно, че някой не си е свършил работата, руското командване не е преценило, не е разработило една наистина правилна стратегия и тактика за предприемането на подобни акции. За което заплаща с живота на хилядите войници. А е можело да стане както по-късно - с тактически и военни прийоми, защото не може да атакуваш един противник, който се е окопал и виждаш, че турските воини в окопите и в редутите си избират по кого да стрелят. Покъртителни са сцените от неуспеха на русите при Плевен. Това се знае, но не се казва. Героизмът на руските воини е безпределен и безспорен, но доколко е оправдано това жертвоприношение, пита историкът. Журналистите са там, около Скобелев, знае се, че нещо ще им се каже и покаже. Когато идва Тотлебен, казва: "Необяснимо е това, което става тук, с цената на една пропагандна акция да се захранва пресата, да се жертват безсмислено хора в начинанията, които поема Скобелев", издава документирани факти проф. Грънчаров. Тази война е нежелана в Русия, тя прави всичко възможно да избегне войната като алтернатива, докато големият катализатор за военните действия е Германия.

Тази книга е концентриран израз на един задълбочен съвременен поглед и прочит на събитията, предхождащи войната и резултатите от нея. През Шипка и Плевен се решава ходът на войната, но се стига до Сан Стефано и предварителен мирен договор, който е уговорен още през 1876 г. от руската дипломация, а после до Берлин, където се решават съдбите на България и на Балканите, обобщава проф. Михаил Грънчаров.

Програма за честването

7 декември (петък)

Национална научна конференция на тема "Руско-турската война" 1877/78 г. и Плевенската епопея - проблеми и предизвикателства", 10,00 ч., Панорама "Плевенска епопея 1877"

Духовните постижения в изкуството на поколения плевенски творци - откриване на ретроспективна изложба на плевенски автори от фонда на ХГ "Илия Бешков", 17,00 ч., ХГ "Илия Бешков".

8 декември (събота)

Представяне на специалния брой на сп. "Пламък", посветен на 130-годишнината от Плевенската епопея, 16,00 ч., ХГ "Дарение Светлин Русев"

10 декември (понеделник)

От 11,30 ч. на площад "Възраждане" Национално дружество "Традиция" ще възпроизведе трите атаки на руските и румънските войски и предаване сабята на Осман паша на представители на победителите - генерал Ганецки и полковник Чернат от румънската армия. Възстановката на събитието, състояло се преди 130 години, се осъществява с участието на 15 гости от Букурещ и в продължение на около 50 минути, ще бъде реализирана от 70 реконструктори - 30 "турски низами", начело с Осман паша и двама турски офицера, 25 руски "солдати" и 15 "доробанци", командвани от четирима руски и двама румънски офицери. Всички участници са облечени в точни копия на автентични униформи от епохата. Автентични са и оръжията - пушки "Бердана" и "Мартини". На централния площад в Плевен ще бъдат разположени макети на позициите на двете враждуващи сили.

Културната проява се организира от община Плевен, 18 -ти етърски пехотен полк - подразделение на Национално дружество "Традиция", и Сдружение "Артилерия" - клуб на запасните чинове от плевенския гарнизон.

От 18,00 часа с тържествена заря-проверка с участието на президента на Република България Георги Първанов и гвардейска рота ще бъде отбелязана годишнината от Освобождението на Плевен.

От 19,00 часа в Драматичен театър "Иван Радоев" ще бъде изнесен тържествен концерт по повод 130 години от Плевенската епопея и 30-годишнината от създаването на Военноисторически музеи.

Анкета

С какво свързвате датата 10 декември?

Повечето анкетирани плевенчани още при задаването на въпроса отказваха да отговорят, забързани по свои важни дела. В крачка други споменаваха нещо за освобождението на Плевен и обсадата на града, но отказваха да споделят подробности. Тези, които се осмеляваха да признаят, че не са много запознати с историята, след малко подсказване си спомниха за откриването на Панорамата "Плевенска епопея 1877 г." и приблизително изчислиха годишнината от освобождението на Плевен с плюс-минус две години. За честването на 130 г. от освобождението на града на 10 декември 2007 г., което в Плевен ще бъде отбелязано с големи тържества, никой не беше разбрал.

Нина Данова

Освобождението на града от турско робство. С обсадата на Плевен и боевете за превземането му, водени от руснаците.

Велизар Гечев, 26 г., търгоески представител

На 10 декември Плевен празнува освобождението си от турско робство. Ако не се лъжа, тази година се отбелязват 130 години от събитието, тъй като Панорамата "Плевенска епопея" е открита преди 30 години по повод боевете край града ни. Предполагам, че ще има големи тържества на центъра. Трябва да се гордеем с историята си. За съжаление не знам много подробности от това историческо събитие.

Сетка Цветанова, 70 г. пенсионер

О, не мога да се сетя. Някакъв празник беше май. Вече остарях, забравям. Като че ли е свързано с освобождението на Плевен, май преди трийсетина години откриха Панорамата. Но не мога да кажа със сигурност.

Дияна Радева, 50 г., пенсионер

Не мога да ви кажа, не знам. Съжалявам. Някакъв празник ли е?