ВЯРА


 

Митрополит Калиник - през чистилището на разкола до сърцата на православните

 

След грешки и лутания владиката се нареди сред най-видните архиереи

 

Светското име на митрополит Калиник е Димитър Райчев Александров. Роден е на 11 март 1931 г. в с. Мъглиж, Старозагорско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, която по-късно се премества на гара Черепиш. През 1956 г. завършва Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. На 6 юни1960 г. в Казанлъшкия манастир е подстриган в монашество с името Калиник от Старозагорския митрополит Герасим. След едномесечно послушание, на 10 юли в поморийския манастир "Св. Георги" е ръкоположен в йеродяконски чин от Левкийския епископ Партений. От септември 1960 до 1962 г. йеродякон Калиник е на богословска специализация в Московската духовна академия. Ръкоположен е в йеромонашески чин лично от руския патриарх Алексий на 7 юни1962 г. по време на Патриаршеския Богоявленски събор в Москва. През 1968 - 1969 г. отново специализира в научни институти в Швейцария. От 1962 до 1970 г. неговият житейски и духовен път е свързан с Доростоло-Червенската митрополия, където е назначен като протосингел, а по-късно въведен в архимандритско достойнство от митрополит Софроний. От началото на 1970 г. е игумен на Рилската света обител, а от август 1971 г. е протосингел на Сливенската митрополия. На 6 декември 1971 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата Велички и е назначен за викарий на Сливенския митрополит Никодим. От 10 ноември 1974 г. е утвърден канонически за Врачански митрополит. Член на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ). Член на Ротари клуб - Враца. Почетен гражданин на Враца (2004 г).

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Пред светите коледни празници всеки българин християнин търси Божия благослов за здраве, късмет и берекет. Хиляди молитви се отправят в навечерието на Рождество Христово към Бог и неговата майка Дева Мария. По традиция както всяка година сред своето паство е врачанският митрополит Калиник - с богослужение и молитва за своя клир, като духовен пастир и наставник, вдъхващ с великолепната си осанка и мъдрост светлина и вяра за хората.  

Тази година митрополит Калиник навърши 75 години, 32 от които са посветени на Врачанската епархия, и отбеляза 35 години от хиротонисването му за епископ. Независимо от периодите на изпитания, някои грешки и лутания, той се утвърди като един от най-видните архиереи на Българската православна църква и достоен следовник на своя велик предшественик Свети Софроний епископ Врачански. За него патриарх Вартоломей Константинополски казва: "Преминал през толкова сблъсъци с бившия режим, който съвсем не приятелски или по-скоро враждебно се отнасяше към Църквата, той вдигна най-тежкия товар на любовта Христова и наградата за този труден път ще бъде щедра в деня на справедливата отплата".

Може би в тези думи трябва да се потърси обяснението защо през 1992 г. митрополит Калиник, който тогава оглавява Врачанската и Плевенската епархия, заедно с още пет митрополити поставят началото на разкола в БПЦ, като се отделят от канонично избраното църковно ръководство със следното изявление: "Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх". Те участват и във възстановяването на Свещеническия съюз. Минават шест трудни години, в които митрополит Калиник е низвергнат и изолиран в своята епархия, а някои свещеници се вдигат на протести срещу него, стигащи почти до линч. Той запазва своето архиерейско достойнство и вярната си служба на българската църква. На 1 октомври 1998 г. пребиваващите в разкол и поради това низвергнати от Св. Синод бивш митрополит Калиник и бивш патриарх Пимен се разкайват пред Всеправославния събор на всички източноправославни патриарси в София и той приема разкаянието им, като възстановява архиерейския сан на Калиник. За валидни и преподаващи благодат са обявени и всички противоканонични свещенодействия, извършени от тях през периода от 1992 г. до 1 октомври 1998 г. Съборът разделя Врачанска епархия от Плевенската, която остава под духовното обгрижване на митрополит Игнатий.

В своята народополезна духовна дейност дядо Калиник, както го наричат с обич врачани, дълги години е председател на Върховния църковен съвет, на културно-просветната и богословската комисия на БПЦ. Изпълнявайки отговорни мисии зад граница, той е участвал в световни асамблеи и конференции на църквите в Европа, Африка, Азия, Америка и Австралия. Пет пъти е бил в САЩ, четири пъти е посещавал Ватикана и се е срещал с папа Павел VI и папа Йоан Павел II, за чието гостуване в България има голяма заслуга. По негова инициатива във Враца беше свикан първият за БПЦ след 1989 г. Епархийски църковно-обществен събор с призива "Да възстановим съборното начало в пълнокръвния живот на църквата", съобразено със съвременните условия на историческата и обществената динамика. В тези дни Враца стана център на Източното православие, събрала най-изтъкнатите висши клирици и духовници от Европа и целия свят. На този събор митрополит Калиник отправи наставление към православните миряни с думите на Св. апостол Петър: "След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един друг от чисто сърце... Като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета..., съграждайте от себе си духовен дом, свято свещенство".

Независимо от политическите промени в България, митрополит Калиник като ерудиран администратор и диалогичен във връзките си с държавната власт, бизнеса и култураната сфера успя да направи много за църковното дело в своята епархия. Като се започне от 1989 г., когато организира помнещо се и до днес величествено тържество по повод 250-годишнината от рождението на Св. Софроний епископ Врачански и се стигне до мисията му да гради и открива нови църкви и параклиси, да опазва съградените храмове и манастири и да популяризира непрекъснато сред младите Божието учение.

Под прякото му ръководство и организация в църквата "Св. Софроний Врачански" се откри постоянна експозиция "Старобългарското изкуство", включваща най-ценните образци на иконописта, дърворезбата и църковната утвар във Врачанско; беше извършена пълна реконструкция на Черепишкия и Градешкия манастир; обновление на новата църква под Тържишкия манастир край Враца; с ктиторска и дарителска помощ се построиха нови църкви в Мизия, Козлодуй и с. Згориград, както и десетки малки и по-големи селски храмове и параклиси; два затворнически и два болнични параклиса; изографисаха се няколко храма.

След 1989 г. митрополит Калиник възстанови по всички градски храмове във Враца катехизическите си беседи за християните, давайки личен пример за това, и инициира опреснителни свещенически курсове в семинарните сгради на Черепишкия манастир. Под негово ръководство се водят курсове за млади свещеници и техните презвитери, обучавани в певчество и изрядно богослужебно изпълнение. Във Врачанската епархия още преди 16 години отвориха врата първите неделни детски училища за катехизация на най-малките. Програмите за обучение са разработени от дядо Калиник със специална книга-помагало за учителя-богослов. От няколко години действа и първият в страната Православен християнски младежки клуб. Митрополит Калиник възстанови отпечатването на забранената в миналото епархийска периодика - списание "Духовно възраждане", което стана популярно в цялата страна. Той издаде два сборника за Свети Софроний Врачански през 1983 и 1989 г. и трилогията "Вяра, надежда, любов" - православен катехизис на християнската вяра, написан на достъпен за хората език.

Една от големите заслуги на митрополит Калиник, продиктувана от неговата сакраментална същност, е развитието и обогатяването на църковната музика, песнопения, хорови и клиросни изпълнения. По негова инициатива са създадени хорови състави при всички градски храмове, смесен хоров състав, детски църковен хор, женски състав и мъжка хорова група. Двата детски църковни хора са завоювали десетки награди с участия във форуми в България и чужбина. На голяма популярност се радва и представителният хор "Св. Софроний Врачански", награден от Светия синод на БПЦ с отличителен знак "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен.

И както по билейски мъдро е казано "По делата им ще ги познаете", така по сторените от него дела, дядо Калиник остави много дълбока и трайна диря през тези 32 години в своята епархия. Ерудиран, начетен, мъдър, човечен, диалогичен той е познат във всеки дом, офис, фирма, училище и е желан гост при всяко освещаване, кръщавка, обществен или личен ритуал. "В това няма нищо чудно, твърди дядо Калиник. През цялото това време като висш духовник, член на Св. синод на БПЦ, съм бил в изпълнение на Божия закон и на гражданските норми за добруване на вярващите православни християни епархиоти и най-вече на жителите на Враца, където по мера сили съм привнасял и свои служебно-лични приноси за житейско преуспяване и духовно израстване на града, като център на богодаруваната ми епархия. Нека да почерпим вдъхновение и сила от традиционните добродетели и нравствени ценности, тъй потребни ни в динамичното ни ежедневие - родолюбие, саможертвена любов към близки и далечни, милосърдие, състрадание, сърадване, скромност, вътрешна чистота, възвишеност, доброжелателство, добротворство, искреност, правдивост, взаимно опрощение, миролюбие и миротворство".

 

 

Италиански свещеник вече 13 години живее в плевенското село Малчика

 

Отец Ремо се чувства българин и иска да прекара земните си дни тук

 

Поля ТОМОВА

"Радвайте се. Християнинът е човек, който независимо от проблемите, които има, е в радостта. Защо? Кой е повод за тази радост? Това, че Господ е с нас, че Господ е до нас."

Така се обръща към своите енориаши от с. Малчика, Плевенско, отец Ремо Камбакорда. Вече 13 години той е енорийски свещеник в България. В Италия останали неговият брат и сестрите му, които сега посещава, когато има възможност. Принадлежи към ордена на отците пасионисти.

Ремо Камбакорда е роден преди 55 години в малкото италианско селце Свети Масимо. Затова тук се чувствам добре, защото и аз съм от село, усмихва се той. Когато бил на 12 години, влязъл в семинарията. Там постепенно дошла и вярата в Бог, там Ремо разбрал, че Исус го призовава да стане свещеник от ордена на пасионистите. Моят орден като харизма е да проповядва страданията на Исус Христос, споделя отец Ремо. За това говори и знакът на ордена - кръст, сърце и пироните, с които Христос е прикован за кръста.

Ремо Камбакорда решил доброволно да дойде в България, и то точно в с. Малчика. "В Северна България е била първата мисия на отците пасионисти извън Италия, те пристигнали в село Трънчовица още през 1772 г. Тогава влезли в България като търговци заради турското робство. Постепенно взели всичките села наоколо, които станали острови на католическата вяра. Моите събратя обикаляли навсякъде, за да помогнат за вярата на хората. След това обаче, много години по-късно, чуждите свещеници били прогонени. През 1952 година пък е убит от властта тогавашния епископ Босилков. Чак когато падна Берлинската стена, тук се отвори възможността да се влиза. Тогава моите началници попитаха кой иска да отиде в България, аз исках и дойдох да продължа делото. Сега, ако зависи от мен, ще остана тук до края на живота си, докато здравето ми позволи, защото тук се чувствам у дома", разказва отец Ремо.

Той служи в най-стария католически храм в България - църквата "Света Ана" в с. Малчика. Името й идва от майката на Дева Мария. Строежът на храма започва през 1851 г. и приключва през 1856 г., когато на 26 юли църквата е осветена. Сега тя е пълна с вярващи. Всяка неделя от 10 сутринта към храма се стичат хора. Най-впечатляваща е групата на децата и младежите. Тук може да се видят десетгодишни деца, както и тийнеджъри с модерни прически и обеци на ушите. "Бъдещето на вярата са децата и всички мои сили са насочени да ги привлека. Те знаят, че моята къща е винаги отворена за тях, че ги обичам. Започнаха да идват в храма и сега се радвам, като виждам как носят вярата в себе си", казва отец Ремо.

Когато дошъл в Малчика, в църквата влизали само възрастни хора. Свещеникът започнал да привлича към вярата не само тези на средна възраст, но най-вече децата. Сигурен е, че това е пътят те да не се срещат с лошото в живота, да не тръгнат по лошия път.

14-годишната Мариета Славова ходи на църква всяка неделя. "Във вярата се чувствам спокойна, по-сигурна съм в себе си. Християнството ни учи да уважаваме хората, да ги почитаме", казва момичето на излизане от неделната служба. Много сме доволни от него, радваме се, че е с нас, той направи много за нашата енория и най-вече за децата, пък е мнението на Христина за отец Ремо.

"В основата на вярата е това да бъдем човеци. Ако не формираме от хората човеци, значи не сме постигнали нищо", разсъждава свещеникът. Тази година той създал в Малчика център за деца. В него 30 деца участват в различни групи - по компютърна грамотност, клуб по интереси, както и група за обучение по гражданско образование. Центърът се ръководи от Нина Алексиева и е част от проекта "Каритас", което означава любов. В центъра децата не само се занимават през свободното си време, но се учат именно как да бъдат човеци - да уважават себе си и околните, да помагат на нуждаещите се и самотните. "Вярата е това, което може да спаси децата. А и те имат нужда от вяра", твърди отец Ремо. В центъра се работи превантивно и по национална програма за превенция на зависимостта от наркотици и алкохол при децата. Така вярата става основа за възпитаване в общочовешките, християнски ценности. Фактът, че толкова много деца посещават центъра и храма говори сам. В Малчика няма престъпност и кражби, споделят местните. Отдават това на възпитанието във вяра, което отрича всичко лошо.

Отец Ремо с вълнение очаква влизането на България в ЕС. Говори за това така, сякаш действително е българин. "Нашето влизане в ЕС е богатство за страните от съюза. Защото ние имаме богата култура, ние сме на прага на Изтока и Запада, ние сме тези, които събират тези два бели дроба - Изтока и Запада, и ние сме тези, които можем да обогатим с това единство Европа", смята отецът.

"През тези светли дни, а и през цялото време, давайте и обичайте. Защото в евангелието думите давам и обичам са синоними. Правете всичко с любов". Така завършва службата си отец Ремо Камбакорда. Следващата неделя храмът "Света Анна" отново ще се изпълни с хора, приели вярата като стъпка към това да бъдат човеци.