ХОБИ

10 г. издържат захарните рози

на Цецка Петрова от Видин

Преди Коледа майсторката е изработила стотици цветя за приятелите си

Теменужка ИЛИЕВА

Едно сладко увлечение е на път да направи 50-годишната Цецка Петрова от Видин най-известната жителка на града. Тя изработва изящни рози... от захар. Който ги е видял, е ахнал от изненада. Защото приличат на истинските. Чужденци дори ги миришат, докато разберат, че са само произведение на сладкарското изкуство. А розите на Цецка действително миришат, защото са напоени с есенция.

Увлечението й дошло след кулинарна случка, на която неволно станала свидетел. Сладкар се мъчел да подреди листенца от тесто в цвят, с който да украси току-що направена от него торта. Цецка грабнала шпаклата и му показала как може да изглежда розата от сладкото тесто. После решила и сама да опита. Много пъти хвърляла сместа от захар и брашно, докато улучи пропорциите. Не ги издава, пази тайната за себе си. После към твърдата смес започнала да добавя боя и аромат. Така се получили рози за чудо и приказ. Заради твърдостта на сместа могат да издържат в целофан, пазени от огън и слънце, поне 10 години.

След като напълнила домашните шкафове и вази със захарните рози, Цецка решила да ги покаже. Малката й кошница видяла американката от Корпуса на мира Кери Бекър, която по това време работела във Видин. Купила си няколко, но не пропуснала да си запише адреса на жената. Когато след година в града открили американски бизнесцентър, я поканила. Тя се явила с розите си и изненадала чужденците. Предложили й да започне бизнес с цветята, но не се получило. Сладките цветове още нямат широко приложение и търсене. Само англичани си поръчват по цяла кошница за спомен от България. И съседите сърби, които ги пренасят през границата за сватби. Даряват всеки свой гост с един цвят, разказва създаделката им. Дори ги подбират по боята - за младите дами - нежно бели, за ергените - жълти, за темпераментните си роднини - червени. Бизнесмен от Зайчар поискал да купи машината, с която Цецка изработва розите. Такава красота се вае с ръка, изненадала го тя.

Сватби и в Белоградчик, и в Брегово станали с нейните рози. В града на скалите млад бизнесмен изненадал сватбарите с дар от роза. В Брегово за малко да не провалят ритуала. Всички трябвало да влязат в обредната зала и да слушат Менделсон с младоженците, но гостите предпочели да чакат вън до вратата. Били разбрали, че на излизане ще им дават по една захарна роза и за по-сигурно, решили да дочакат този момент близо до кошницата.

От розите майсторката не може да спечели, защото ги продава по един лев. Мечтае да отвори собствена сладкарница, където хората да ги купуват по всяко време. Може да ги използват за украса в трапезариите си или върху торти и други сладкиши. Но голямата й мечта е да изработи 3 000 рози и с тях да открие изложба. Сигурна е, че мнозина ще се наслаждават на цветовете. Защото те са истински пластики на самоука художничка. Не се притеснява да сподели, че нейните рози биха били чудесно сладко продължение на ефекта от най-българската песен "Една българска роза" на Паша Христова. Защо да не ги дават на чужденците, които пристигат по нашето Черноморие, ще им се радват повече от сувенирите, които сега получават при посрещането им в курортите, смята жената.

Цецка Петрова е майстор-готвач от най-висока категория. Завършила е кулинарен техникум в Габрово. Била е главен готвач в работническия стол на някогашния химически комбинат. Хранила е пътниците в РСВ- вагоните. От няколко години е спряла работа заради заболяване. Но участва в проекти, в които учи деца как да боравят с тестото и захарта, показва розите си на панаири на занаятите. Усвоила е до съвършенство изработката им и за един час може да извае 30 бройки. Опитва да прави и други цветя, да замести захарното тесто с глина. Още не е показала пред публика глинените рози и никой не може да каже дали са така сполучливи като захарните.

В дните пред Коледа виртуозната майсторка изработи стотици рози за приятели и почитатели на изкуството й. Те ще имат своето място на коледната трапеза. От захар са, но не са за наяждане, напомня художничката. Те са една хубава вещ, която трябва да радва човека. Особено тези, които имат усет към красивото, изящното, нежното.

Плевенчанка прави сурвакници

като терапия срещу болестите

Ралица ПЕТРОВА

В дома на 67-годишната Лиляна Петрова коледното настроение започва да се чувства още през ноември. Месец преди едни от най-хубавите зимни празници - Бъдни вечер, Рождество Христово и Нова година, плевенчанката започва да майстори сурвакниците си. Апартаментът й се превръща в истинска феерия от цветове и багри. От всеки ъгъл на дома й грейват я сурвакничка, я коледно венче, я малко свещниче.

Лиляна се захванала да майстори всякакви неща през 1994 г., когато се пенсионирала. Тогава просто решила, че може по този начин да изкара някой лев допълнително. Година след година обаче плевенчанката така се унесла в "работата" си, че от бизнес постепенно сурвакниците се превърнали в нейно хоби. "То е нещо, което започва да те мъчи, да те човърка отвътре. Аз не мога да седя без да правя нищо. Ставам, изчиствам си, постилам си да не ми се мърси килима, сядам на масата и започвам да майсторя.Така времето ми върви бързо и не мисля за проблемите си. Вместо да ходя по доктори, правя сурвакнички. Това е моята терапия", казва Лиляна.

Плевенчанката живее сама. Тъжно й е, че децата й са пръснати по чужбина. Единият й син е в Гърция, другият е в Испания. Казва, че за празниците ще им изпрати по едно парче луканка като подарък. Но все пак продължава да съхранява само за себе си топлината на празника. "Много обичам Коледата. Нищо, че съм сама. Още от сега съм си купила кори за баклава", не скрива жената.

Лиляна обяснявя пътя на сурвакницата - от клончето до пазарската й маса. Уговаря обаче, че няма да разкрие тайната на направата на коледния венец. "Нужен е дрян. За пръчката. Ако си подготвил материалите си предварително, можеш да стъкмиш сурвакничката за около час и половина. Аз първо купувам хартията, после си я разкроявам, режа я. И украсявам пръчката", разказва подробно тя. Обяснява, че няма задължителен елемент или детайл, който трябва да присъства в готовото дръвче. Най-важното е то да е красиво, зрелищно, за да привлича вниманието. Колкото по-шарено е, толкова по-добре. Разбира се, най-хубавите и типично български сурвакници са тези, направени от плодове, носещи съответната символика. Само че те трудно се намират по пазара. Преобладават по-комерсиалните. "Онази вечер дойде при мен един познат баща и ми вика: направи, моля те, сурвакница за моето дете. Донесе ми пуканки, сушени кайсии, фурми. Аз направих пръчката, сложих една голяма чушка и стана много хубаво", разказва Лиляна.

Щандът на плевенчанката се намира точно пред театъра. Отрупан е със сурвакници. Обикновените вървят по 2 лв., тези от дрян - по 3 - 4 лв. По правило колкото по-натруфена с вълна, звънчета, панделки и парички е пръчката, толкова по-скъпа е тя. "Печелят търговците, които имат маса с най-различни коледни и новогодишни неща. Те са на сметка. Другите като мен, чийто бизнес е много малък, припечелват", казва Лиляна. Но не се оплаква, а напротив. Доволна е, че върши нещо, което й доставя истинско настроение.

Плевенчанката няма любим детайл, с който работи. Признава, че всяко мини подаръче или човече с червен костюм и бяла брада поставя на венчето с еднаква нежност и любов. За да радва този, който ще го купи.

Веселин Савов е последният

останал ковач в Монтана

Момчил ИВАНОВ

Веселин Савов (43 г.) от Монтана все още практикува познатата от дълбока древност професия на ковача. Той е последният в града, който все още върти чука и изработва уникати от желязо. В дома си е направил работилница, изградил си е пещ, в която достига температура 800 - 1 000 градуса, обзавел се е с всякакви инструменти. Двора пред къщата му прилича на изложбена зала с произведения на коваческото изкуство - висят ръчно изработени поставки за саксии, цветарници, стойки за камини, глави на лъвове и вълци от метал и т. н.

Още от малък Веселин Савов обичал шлосерската професия и като ученик се записал в техникум по механотехника. Работил в няколко завода в Монтана, но преди десетина години те били закрити. Той обаче не се отказал от професията и продължил да я практикува. Направил си собствена работилница, купил си струг, фреза и други машини. От 4 - 5 години започнал да изработва уникати от желязо, които да продава. Постепенно станал повече ковач, отколкото шлосер. "Направил съм от желязо неща, които не се предлагат никъде в България. Купувачите обаче предпочитат турски и гръцки метални сувенири, правени фабрично на калъп, вместо ръчни изработки", обясни положението Савов. Той обаче вярва, че все някога ще дойде ден, в който хората ще се ориентират към истински стойностните неща и ще оценят произведенията му.

Образи на светци от мед вае врачанин

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Единственият в страната майстор на художествени произведения, който изработва образи на светци, български ханове и царе от кована мед е врачанинът Димитър Иванов Митов. Негови творби притежава президентът Георги Първанов, чуждестранни и български дипломати, политици, депутати, кметове, посолства и манастири, частни галерии и колекционери. Трудолюбието му е пословично и като член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти не е пропуснал участие в нито една национална и регионална изложба. Негови творби са представяни в престижни експозиции в чужбина, като се започне от съседните балкански страни и се стигне до Тунис, Алжир, Мароко, Корея, Гърция, Турция, Италия, Германия, Чехия и Словакия. През 1986 г. печели втора награда на пленер на ковачите в Полша, а година по-късно получава златен медал за високи постижения в художествените занаяти. Драго му е, че е оставил ярка диря при възстановяването и реставрацията на манастирите в Черепиш, Струпец, Чипровци, в интериора на възрожденските къщи във Враца.

Медните му картини се оценяват като произведения на изкуството. Врачани ги подаряват на свои близки по целия свят. Много отнасят и чуждестранни туристи, посетили Етнографско-възрожденския комплекс, където се намира работилницата на ковача.

Врачанският занаятчия твърди, че от малък е запленен от магията на леенето на метала. Неговият дядо е бил известен като един от най-големите майстори на дървообработването. Той също работи с дърво и сам си прави резбованите рамки на кованите пана. Години след като завършва художествена гимназия с рисуване и проектиране, защитава майсторско свидетелство и получава лиценз за ковано желязо и кована мед. Оттогава през наковалнята му са минали стотици тонове нажежен метал, за да се превърнат в красиви предмети и уникални художествени творби. През зимата обикновено работи кована мед, а през лятото пали огнището на лозе и започва да се бори юнашки с нажеженото желязо. По груби сметки за четвърт век през ръцете му са минали между 200 и 300 тона метал, от които са се получили изящни произведения на приложното изкуство.

Митов споделя поетично, че когато моделира блестящия меден лист, събира различните звуци като в песен, сякаш чурулика славейче посред зима. С еднаква любов изработва Богородица и светиите, българските ханове и царе. Защото според него всичко е дадено от Бога, всичко е Божия промисъл. Държи образите да са възможно най-автентични, затова иконите ги прави по каноните на църквата, а за хановете ползва исторически сборници. Обича да изобразява Софроний Врачански, Иван Рилски, Климент Охридски. Има няколко образа на Ботев - неговият гениален кумир. Експериментира и с тракийски съдове от Могиланското и Рогозенското съкровище. Каквото и да работи обаче спазва едно правило - удря с чука по наковалнята, докато сам си хареса онова, дето майстори. Тогава знае, че е постигнал своята запазена марка, с която се гордее.

Габровка рисува камъни за късмет през Новата година

Мариана ДИМИТРОВА

Писани речни камъни за привличане на добро изработва габровката Розмари Казасова. Това умение тя започнала още като съвсем малка, когато баба от Севлиево я учила да рисува по калдъръма на улицата.

Рисуването на камъните е свързано с вярванията, че чрез тях се премахва злото и се привлича добро. Пожеланието е "Да спи зло под камък". Начинът на изписването на камъчетата е свързан с употребата на определени знаци, някои от които са задължителни, а други пожелателни, твърди габровката. Задължително е да има бял цвят или самото камъче да е бяло - това е символът на здравето. Символът на змията също е задължителен, както и този на богатството. Освен мъдрост змията символизира злото, но в случая става въпрос за злото, което трябва да спи под камъка. Пожелателни знаци при рисуването на камъни са кръстче, сърце, подкова, детелина. Тяхното послание са Божията закрила, любов, щастие, късмет и успех.

Изрисуваната чертичка по камъка, която всъщност е змията, независимо дали е права, зигзагообразна или извита, символизира богатство, берекет, плодородие, много добитък, а белият цвят означава здраве. Не случайно в миналото хората са белосвали за здраве, а не за красота дуварите и къщите си. Възможно е от там да е тръгнало поверието, че белият цвят значи здраве, тъй като снегът е свързан със студ, а студът убива много от болестите, дори и от епидемиите. Но от друга страна колкото по-бяла е една дреха, значи е по-чиста и от там човекът, който я носи, също е по-чист и по-здрав, тълкува майсторката на рисувани камъни.

Освен че имат магическо действие, те могат да служат и за украса. Изрисуваните камъни не бива да се слагат на иконата, а всеки може да ги носи у себе си или да ги държи в офиса или дома, съветва тя.

Когато имаме проблем, трябва да стиснем в дясната си ръка камък, за да ни даде сила и да помогне за правилното ни решение, ако имаме проблем, обяснява Розмари Казасова. Тя обяснява, че камъните за рисуване трябва да са речни, от чиста река, или пречистени и измити по определен начин. По принцип всеки един талисман се правел на чисто място и камъните също не били изключение. За да няма лоши енергии, пред самото изрисуване камъните трябвало да се почистват по определен начин - изварявали се в гореща вода, печали се за няколко минути в гореща фурна или просто се измивали с течаща вода. Как ще бъдат изчистени камъчетата, се решавало едва като се разбере откъде са събирани те.

Този атрактивен талисман се търсел най-много по коледните и новогодишни празници. "Нали Коледата е времето, определено да стават най-много чудеса. Затова хората освен за себе си вземат рисувани камъни и за свои близки и приятели с добри пожелания. А самият изписан камък вече е не само пожелание, а и талисман който помага", обяснява габровката.

Освен за привличане на добро декорираният камък можел да служи и като допълнение към коледната украса в дома и офиса. Габровката е убедена, че дори и най-големите неверници оставали доволни - ако не вярват в чудесата, пъстротата на камъка им носи най-големият подарък - усмивката.