ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ

ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ

Колаж “BG Север” "...Ако няма друг свят, който някой да ти покаже, единственият избор е да живееш в света, който познаваш. Децата възпроизвеждат модела на насилствено поведение, ако никой не види в тях доброто. Когато всички посочват детето като "проблемно", то се държи като "проблемно". Ако никой не говори с него без крясъци и/или назидание, детето отговаря с агресия..."

Уважаеми читатели, вашите въпроси може да задавате на екипа на Семейно-консултативния център: Димитър Грънчаров - координатор, Валерия Симова - психолог, на адрес: гр. Плевен, ул. “Панега” 28А, ет. 2, тел. 803 474, e-mail: SKCPleven@yahoo.com или на адреса и телефона на вестник "BG Север".

ПОСЛЕДНА ПУБЛИКАЦИЯ (бр. 5 - 2012 г.)

Лъжат ли децата?

Не бъркайте фантазията с умишленото казване на неистини

Създаваме семейство, появяват се децата, тези малки, невинни, зависими от нас човечета, за които отделяме цялата си обич, внимание и желание да ги подкрепяме докато опознават света и трупат опит. Децата прохождат, проговарят, стават все по-независими, любопитни и прибавят нови нюанси в своето поведение. Все характеристики на порастващото дете. С овладяването на думите идват и изненадите за родителите - как му хрумна да каже това? Каква е пък тази история? Какво развинтено въображение? О, малкият ми принц/принцеса лъже, нагло и безцеремонно!!! Сякаш забравяме, че постепенно децата започват да живеят в света на големите и използват нашите методи за справяне с различни ситуации, а това включва и лъжата.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 45 - 2011 г.

Система за закрила на детето трябва да има всяко училище

Три учебни заведения в Плевен вече я прилагат за възпитаниците си

Как да се осигури сигурността на децата, когато те са на училище, в детската градина или в танцовия клуб? Опит да даде отговор на този въпрос се прави в два проекта на Център за приобщаващо образование и партньорите им от страната.

Проектът "Безопасни общности" е продължение на финансирания от Фондация ОАК проект "Деца в безопасност". Партньори по проекта са Център за приобщаващо образование, Сдружение "Малки стъпки" - Плевен, Национален алианс за работа с доброволци - Пловдив, "Самаряни" - Стара Загора и Социално консултативен център - Самоков. Целта на проекта е да се създаде работещ модел за бързо реагиране на местно ниво в четири общини при опасение или сигнал за злоупотреба с дете, базиран на международните стандарти за закрила на детето и осъществен от всички заинтересовани страни по места.

"Деца в безопасност" предложи на редица неправителствени организации в България, които изявиха интерес към единно разбиране на проблемите, свързани със закрилата на детето и добри практики като модел за работата им в тази сфера. Тези организации, които възприеха международните стандарти и ги въведоха сред екипите и партньорите си, значително укрепиха системата си за закрила на детето като очакванията са случаите на злоупотреби с деца вътре и извън организацията значително да намалеят в дългосрочна перспектива.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 40 - 2011 г.

“Детски умения” подкрепя малчуганите при преодоляването на проблемите

Според метода трудностите не са нищо друго освен стъпки, които още не сме усвоили

Бен Фурман е психиатър, психотерапевт и международно признат експерт в областта на терапията, ориентирана към решения и организационно развитие. Съосновател е на Хелзинкския институт по краткосрочна терапия. Той е известен като новатор, който е допринесъл значително за развитието на терапията, ориентирана към решения.

Бен Фурман публикува обширно в областта. Автор е на една от най-продаваните и популярни книги "Никога не е късно да имаш щастливо детство". Книгата му за метода "Детски умения" е наръчник с лесни стъпки по отношение на подкрепата за деца в усвояването на нови умения за преодоляване на проблемите. Преведена е в много страни по света. В допълнение към работата му в областта на психотерапията Бен Фурман е известен също като широко търсен треньор и преподавател в областта на личностното развитие, изграждането на екип и подобряване на средата на работа.

Благосъстоянието на децата и юношите винаги е била близка тема за Бен Фурман. Заедно със свои колеги той е разработил редица образователни и терапевтични методи, за подкрепа на деца.　

Една от важните функции на всяко общество е справянето с поведенческите проблеми и трудностите, които срещат неговите деца и млади хора. В последните години проблемите на децата все повече се третират медикаментозно. Недостатъците на медикаментозното лечението са свързани не само със страничните ефекти и другите рискове от използването на лекарствата, но и пренебрегването като фактор на самите деца, родителите, учителите и всички други хора, работещи с деца. Ясно е, че има необходимост от метод, който да допълни класическите решения, модел на интервенция, който да помага на детето и на непосредствената му заобикаляща го среда да съумеят да решат проблема с минимум намеса от страна на експерти (професионалисти).

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 36 - 2011 г.

Психичната хигиена и “културата на хапчето”

Къде са основите на душевното здраве и как да ги постигнем

Още от деца родителите ни ни учат колко е важно да измием ръцете си, зъбите си, да сменяме мръсните си дрехи и изобщо да спазваме онова, което обичайно се нарича лична хигиена. И ако на физическата хигиена се отделя много внимание от най-ранна възраст, то психическата хигиена остава някъде встрани. А ако физическата хигена е ключът към физическото здраве на човека, то същото важи и за психическата хигиена - без нея психичното здраве не е възможно.

Един експеримент разделя на две групи здрави и еднакво хранени млади кучета. Едната група живее в спокойствие, а другата постоянно е дразнена. След известно време кучетата от "дразнената" група започнали да губят козината си, силно отслабнали, а при някои от тях дори опадали зъбите. "Спокойните" кучета нямали проблеми.

Същото става и с хората. Нашите мозъчни клетки реагират не само на състава на кръвта и притока на кислород, но и на различните психични дразнители. Разстройствата и огорченията действат вредно на клетките в мозъчната кора и обратно - радостта, щастието и доброто настроение са полезни. На този прост принцип се опира психичната хигиена, която има за задача да създаде за човека най-добрата психологическа атмосфера.

Удовлетвореността от живота, чувството за хумор и доброто настроение са основите на психичната хигиена. Но те не идват от самосебе си, а зависят от нашата готовност, от начина по който гледаме на света около себе си, от това на което са ни научили нашите родители и учители.

Психохигиената се придържа към три основни правила. Първо - не страдайте - колкото по-силни са отрицателните емоции, толкова по-лошо функционират всички системи на нашия организъм. Разбира се тук възниква въпросът какво да правим когато преживяванията, съмненията и страховете ни сграбчат в своите нокти. Традиционната медицина в този случай съветва да се премине към успокоителни. Българската култура препоръчва да се "пийне" за успокоение. Алкохолът като правило обаче е ефективно (бързодействащо), но не и ефикасно средство за преодоляване на психични състояния. Истинското решение е в цялостната нагласа да се мисли за доброто и за решенията. Това не означава че страданията бързо ще отшумят, напротив те отново и отново ще се стараят да подчинят вашите мисли. Тогава разговорите с близки, приятели, а ако се налага и със специалисти, са едно добро решение. Второто правило на психохигиената е: винаги бъдете в добро настроение. Това не означава постоянно да сме в приповдигнато настроение, а да се стремим да бъдем спокойно-уравновесени, дори когато ситуацията около нас е лоша. Особено важно е да запазим оптимистична нагласа. Хирургът от Наполеоновската армия - Доминик Жак Ларе, е казал: При победителите раните оздравявят по-бързо. Всъщност ние вече разглеждахме подробно повишената издръжливост на житейските изпитания, когато коментирахме процесите на резилианса.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 31 - 2011 г.

Проявленията на стреса и неговите ефекти върху отделната личност

При невъзможност сами да се справите, консултирайте се с психолог

Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации на непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране. Той не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства, да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.

Стрес - какво е това?

Стресът възниква като ответна реакция на различни физически, психически или емоционални фактори. Понякога той ни стимулира да покажем най-доброто от себе си, но ако степента на напрежение е прекалено висока или продължителна, може дори да се разболеем. Всеки човек трябва да усвои ефикасни способи за справяне със стреса, който е неизбежен.

Стресовата ситуация може да бъде вълнуваща, стимулираща или изпълваща с енергия. Някои хора процъфтяват при постоянен стрес, но повечето успяват да се справят само за известно време и след това възникват психически или физически проблеми - дистрес (натрупване на прекалено много стрес).

При стрес някои хормони се повишават, а когато обстановката се нормализира, нивата им спадат и организмът се отпуска. Но ако той продължава дълго и се появява често, или пък вие реагирате винаги с дистрес, хормоналните стойности могат да останат повишени. Изследванията показват, че 75% от заболяванията са предизвикани от стрес. Към тях спадат високо кръвно налягане, сърдечни пристъпи, инсулт, депресия, тревожни разстройства, синдром на хроничната умора, синдром на раздразненото дебело черво и други храносмилателни разстройства, затлъстяване, мигрена и дихателни проблеми.

Постоянният стрес поразява имунната система и прави организма по-податлив на инфекции, рак и авто-имунни заболявания като ревматоиден артрит, лупус (вълчанка), заболяване на щитовидната жлеза и някои видове анемия. Той е причина и за проблеми със зачеването (стерилитет). Пушенето, преяждането и други вредни навици често са свързани със стреса. ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

(бр. 25 - 2011 г.)

Деца във ваканция - а сега накъде?

Скаутските лагери са добър вариант за свободното време на малчуганите

сн. Линка Михова Миналия път представихме някои от проблемите, с които се сблъскват родителите, когато децата им са във ваканция. И по-точно опасностите в интернет и някои способи за намаляването на рисковете. И все пак остава открит въпросът какво да правят децата докато са във ваканция. Родителите намират различни отговори - село, семейна почивка или пък "нека да играят, сега им е паднало". По-долу представяме една много добра възможност за детското лято - скаутското движение и скаутските лагери. Благодарим на Линка Михова - клубен скаутски водач, която любезно ни предостави следващите материали.

Защо скаутско движение?
Защото за децата има няколко особено важни момента. Първо - в скаутското движение всеки зависи от собствените си сили и способности. В лагерите на скаутите стартът е равен - всички започват от едно ниво и не зависят от мама и татко, симпатиите и антипатиите на роднините и учителите.
Второ - в скаутското движение се развива самоуважението и самочувствието на децата. Те правят различни неща и се учат да преодоляват препятствия, т. е. учат се да успяват. Това е от много голямо значение за развитието на Аз-образа на детето.

Четвърто - скаутските лагери са сред природата, в обстановка и условия твърде различни от ежедневния градски ритъм. Това е нова среда, която позволява децата да имат нови възможности.
Така те могат да проявят и нови черти на характера и дори да открият нов смисъл, а това е основа на развитието на устойчивост, на резилианс.
Пето - скаутите имат правила. При това правила, чиято полезност се вижда във всеки лагер, във всеки поход. Скаутското движение помага да се поставят граници без насилие над децата и без досадното "трябва". Може да се изброяват още много плюсове на скаутското движение за децата. Но и тези са достатъчни. Само си помислете - децата да са на лагер сред природата със свои връстници и там не само се забавляват, но и се учат на полезни и важни неща - това не е ли чудесно?

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

(бр. 19 - 2011 г.)

Опасностите, които крие Интернет

Най-добрата защита за вашите деца е да разговаряте с тях

Идва ваканция. Децата вече не са на училище, нямат уроци, но пък имат много време, което трябва да измислят с какво да запълнят. Има време за каране на колело и ролери, има време за обикаляне на квартала и игра на футбол, има време за компютърни игри и телевизия.

Компютърът се превърна във важна част от детското ежедневие, а сърфирането в мрежата достъпно за повечето деца. И в забавленията децата не си дават сметка, че в мрежата ги дебнат сериозни опасности - педофили, недоброжелателни хакери, отмъстителни съученици.

Децата влизат в мрежата най-често по две причини - игри и комуникация. Трябва да се знае, че и двете области носят своите рискове. Над 80% от децата и подрастващите са в Интернет.

И за тях най-важното нещо, което Мрежата им дава възможност да правят, е - да общуват. Общуването е на първо място сред всички занимания на децата в Интернет. Те общуват със своите приятели и връстници както във физическия живот, така и през Интернет и не правят голяма разлика между двете форми - едната е продължение на другата. Общуването е пряко свързано и с творчеството - децата пишат, рисуват, качват снимки и видеоматериали, които сами са направили, за да ги покажат на другите.

Децата днес научават много неща от Интернет - когато искат да попитат нещо, те или използват търсачките в Интернет, или задават въпроса си в дискусионните форуми или в чатовете, в които участват и получават отговори. Децата се забавляват с игрите в Интернет, които стават все по-усъвършенствани и многофункционални.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 14 - 2011 г.

Хиперактивното дете не е лошо възпитан малчуган

Нужна е експертна помощ - подобно поведение не е повод за срам

Хиперактивните деца са специална група. За тях могат да се чуят много и различни определения. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца -именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост.

Хиперактивното дете не е лошо възпитаното, разглезено и неконтролируемо хлапе, което не подлежи на усмиряване. То е дете, което има проблем и този проблем може да бъде отстранен. Ако детето ви често "пощурява", давайки воля на скуката си, това не означава непременно, че е хиперактивно.

Дефицитът на внимание с хиперактивност е синдром, който предизвиква съществени нарушения в детското развитие като поведение, емоции и учене. Това състояние се свързва с импулсивност, хиперактивност и невнимателност и често пречи на децата да се социализират добре. Според някои автори от 3 до 7% от децата в предучилищна възраст са засегнати от някаква форма в хиперактивния спектър. Важно е да се отбележи, че хиперактивността с дефицит на внимание не се дължи на лошо възпитание, а е резултат от комбинация от фактори - генетични и фактори на средата. Те включват промени в тези части от мозъка, които контролират импулсите и концентрацията.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 10 - 2011 г.

БЕЗ ИДЕНТИЧНОСТ

Забравените хора на България

Яна Бюрер ТАВАНИЕ, презентация пред второто издание на TEDxBG - 8 януари 2011 г.

Моята презентация е за домовете за възрастни и деца с увреждания в България. Ако има нещо по-тежко от психиатриите по времето на социализма, това са тези домове. Да, има много тежки места, все още, в последните 20 години, те почти не са помръднали. Всички снимки, които днес ще видите (част от тях са публикувани и тук, бел. "Сдружение "Малки стъпки"), са правени в последната година - година и половина. Моята теза е, че това са най-уязвимите хора в обществото. Тези хора са обезвластени, те нямат път навън - и деца, и възрастни - веднъж в дом си в дом завинаги и умираш в този дом. Тези хора повече от всички други имат нужда от подкрепа, от помощ, от работа в посока на това те повече да не бъдат там, където са, в тези институции.

Аз се занимавам с разследвания. Била съм журналист дълго време, в момента съм журналист, пиша за чужбина и съм активист в България. Работя за Хелзинкския комитет. Посещавала съм колкото се може повече такива институции. Под прикритие основно, за да мога да видя истината такава, каквато е там. Ако влезеш като журналист е много трудно, в смисъл тогава тези институции много добре могат да скрият следите си. Аз съм си измислила идентичност и съм влизала вътре най-често като човек от благотворителна организация, която се интересува да види какви са проблемите, за да може след това да даде пари, и те са удивително отворени тогава.

В тази презентация ще говоря само за България. Това, което се открива по време на такива разследвания, е че например все още хора в България живеят в клетки. Това, което виждате пред вас (снимка 1) са външните тоалетни на един дом край Варна. Това момиче топи хляба си, който току що е получило подхвърлен през оградата, в локвата пред тези външни тоалетни, и след това го яде.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 6 - 2011 г.

Неврозите в забързаното ежедневие се срещат при 40% от населението

Фобията е съчетание от натрапчиви мисли и страхове с различно съдържание В забързаното ежедневие често срещаме разстройства на здравето, които са "на нервна почва" - сърцето, стомахът, главата не работят както трябва или ни болят, но няма никакви причини (или поне такива, които са свързани с тялото) за това. Тези разстройства са така наречените неврози. В нашата практика установихме, че различни по форма и сила неврози се срещат изключително често - може би в 40% от населението. Неврозите са "функционални разстройства", т. е. нещо не функционира добре. Най-разпространените неврози са неврастения, психастения, тревожност, натрапливости, фобии, хистерия. По-долу ще се спрем на някои от тях.

Детските неврози

Има две особености на детските неврози:

1. Наблюдават са смущения в характера. Вместо жизненост и неустойчивост, характерни за детската възраст, детето проявява прекалена уравновесеност и сериозност. Става взискателно и упорито. Враждебно е, сърди се безпричинно и лъже. Характерът му става затворен и неотстъпчив. Същевременно детето проявава признаци на свръхчувствителност и прекалена срамежливост.

2. При детските неврози често има физически прояви - енуреза (нощно напикаване), заекване, тикове, хистерични прояви.

Детската невроза се проявява най-ярко в семейството. Детето се представя пред другите в най-добра светлина, а за близките му остават най-лошите изблици.

Кои са най-честите причини за детските неврози?

Родителската лабилност - липсата на предсказуемост в поведението на родителите и на средата, в която детето живее, е една от предпоставките за детска невроза. Децата се адаптират към средата, която им се предлага. Ако средата е лабилна, то и адаптацията ще е такава. Така детето ще изгради модел на ad-hoc реакция, която може да се променя при едни и същи стимули. Веднъж ще е послушно, другият път ще реагира бурно, на третия само ще се намръщи.

Негативната самооценка - децата са силно податливи на "внушения" от страна на важните за тях възрастни. Ако на детето се обяснява често, че е "лошо", детето приема този етикет и започва да върши лоши неща. Ако родителите се карат пред детето, то най-често приписва на себе си причините за кавгата. Когато в семейството се появи второ дете, ревността към него може да прерастне в невроза, ако детето не получи "доказателства", че още е обичано. Негативната самооценка бързо води до чувство за малоценност и вина, които са идеална основа за развитие на невроза.

Пубертет - в този етап от детското развитие се проявяват всички конфликти, които не са решени до момента, и към тях се добавят сексуални, религиозни, морални и пр. вътрешни конфликти, характерни за възрастта. Вътрешните конфликти могат да породят чувства на фрустрация, унижение и страх, които пък са добра почва за неврозите.

Неврозите при възрастните - причини

1. Физически причини - отравяния, инфекции, изтощение, ендокринни смущения;

2. Вътрешни конфликти, които в девет десети от случаите са на сексуална, религиозна или семейна основа;

3. Задръжки в развитието като дете.

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 2 - 2011 г.

Хранителните разстройства - как да ги познаем и овладеем

Стремежът за постигане на супер тяло често се превръща в психологически проблем

Съвременният човек постоянно се опитва да отговори на очаквания, които някой има към него. Част от тях са свързани с тялото на човека или и това как изглежда. Стремежът за постигане на съвършено тяло често се превръща в психологически проблем, водещ до хранително разстройство. Диагнозата на хранителното разстройство тръгва от описанието на симптоматиката. Главна предпоставка за диагноза е обстоятелството, че нарушението представлява заплаха за живота или здравето. Отклоняващото се от нормата телесно тегло само по себе си не е достатъчно основание да се постави диагноза "хранително разстройство".

Всичко започва от главата.

Храненето се "управлява" от команден център в нашия мозък. В хипоталамуса се интегрират информациите за хранителното състояние, за концентрацията на хранителни вещества и хормони.

Хипоталамусът има много тясна функционална връзка както с хипофизата, която регулира на по-високо равнище функцията на най-различните жлези в тялото, така и с лимбичната система, която се счита за регулационен център на емоционалните състояния. В хипоталамуса са разположени "център на глада" и "център на ситостта". Тези центрове са отговорни за дългосрочния контрол на хранителното поведение и имат съществен дял в регулацията на теглото.

Храненето може да повлияе на емоционалното състояние и чрез съставките на храната. Това може да се демонстрира със серотонина, едно от многобройните вещества преносители в мозъка: серотонинът се произвежда от съдържащата се в храната аминокиселина. Храната с високо съдържание на въглехидрати провокира отделяне на хормона на панкреаса - инсулин, който от своя страна отново повишава нивото на серотонина. Чрез различни рецептори в мозъка серетонинът предизвиква състояние на релаксация и подобряване на настроението. Падането на нивото на серотонина в състояние на глад или чрез еднообразна, бедна на въглехидрати храна води до депресивно настроение... ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТРАНИЦА

бр. 42 - 2010 г.

Настъпващите празници - между крайната еуфория и депресията

Веселете се вместо да опитвате да сбъднете "идеалния вариант"

Темата за това как празниците се отразяват на човешката психика не е нова. И все пак ще се поразходим из нея, защото празниците винаги се отразяват върху нашето поведение, разум и емоции. Празниците като цяло се свързват с ново начало - Рождество Христово, Нова година, нова годишнина в личния календар и т. н. Новото начало винаги се свързва с нова надежда. Т. е. празниците носят надежда. Надеждата е по-силна за онези хора, които са готови да й дадат шанс да се случи. Ако посрещаме новата ситуация с мислите: абе то пък е една възможност..., надеждата ще е малка, колкото зърно леща и може много слабо да се отрази върху нашето поведение. Ако обаче успеем да посрещнем новата ситуация с идеята: я, това е една възможност, то и надеждата ще е по-силна. Затова по празниците някои хора са в приповдигнато настроение и готовност за купон, а други изпадат в тежки размисли и дори в депресия. За тези два аспекта на празниците ще стане въпрос сега.