film izle

Валери Какачев: Ако малко разместиш погледа си, гадното и тъжното става смешно

v-kakachevДо две години столичният Сатиричен театър си запазва правото да постави една от трите пиеси, спечелили награди на наскоро проведен драматургичен конкурс на името на Алеко Константинов във връзка със 150-годишнината от рождението му. Между тях е „Ямурлукмен“ на плевенчанина Валери Какачев – комедия, отличена заедно с „Деветия ден“ от Христо Райчев и „Трансалмия“ от Пламен Глогов. Валери Какачев, познат на плевенчни като дългогодишен журналист и хуморист, всъщност за пръв път пише театрална комедия и печели в конкуренцията на 42 пиеси на 39 автори, някои със стабилен опит в драматургията зад гърба си – Георги Мишев, Весел Цанков, Сергей Трайков, Димитър Новков.

Не очаквах наградата, казва Валери Какачев, който се съгласи да разкаже повече за надпреварата и за сегашната си работа само за читателите на „BG Север“. Останал изненадан, когато му се обадил по телефона драматургът на Сатирата Никола Вандов, който бил и член на журито. Рецензията е, че пиесата е смешна, със свежо чувство за хумор и оригинални персонажи, останалите предлагали вече познати образи, пресъздавали познати сюжети.

„Ямурлукмен“ в момента се чете от директора на Сатиричния театър проф. Здравко Митков, от режисьори и актьори, разкрива Валери. В пиесата той е обобщил опита си от участия като сценарист на два телевизионни формата – „Говорещи глави“ по ТВ-7 и „Клуб НЛО“ по БНТ.

Тогава многото написани неща, най-вече скечове, са изиграни от Велко Кънев, Антон Радичев, Чочо Попйорданов, Георги Мамалев – прекрасни актьори и всички приятели на плевенския хуморист. Валери Какачев решил да събере точно този опит в пет драматургични персонажи и така да направи своеобразен моноспектакъл.Противно на очакванията Валери Какачев не мечтае да види написаното от него на сцена. Цитира Радой Ралин, според когото някои неща трябва да станат навреме, а не когато си вече на 59 години. „А и моята публика е бедна, тя не може да си плати билета. Хората, за които пиша аз, нямат пари да отидат на театър“, допълва плевенчанинът. След като години е виждал името си на телевизионния екран сега за него е приятно друго – изненадата на журито, че автор на наградената пиеса може да живее и да работи в Плевен. „Рядко човек от провинцията печели нещо в национален мащаб. Но ето, че и това се случва“, казва още Какачев.

Сега Валери продължава да пише фейлетони, както винаги го е правил. Публикува във вестник „Стършел“ и праща материали в редакция „Хумор и сатира“ на Националното радио. В най-новия му фейлетон „Един за двама, двама за един“ се разказва за мъж, който влиза в дома на баба и дядо и им казва, че един работещ издържа двама пенсионери, че той е техният човек и те трябва да се грижат по-дълго за него, за да изкара като тях за пенсия. От всичко става фейлетон, казва Какачев и цитира Оскар Уайлд, че всичко е смешно при условие, че не се случва с тебе. „Ако е здрав човек, особено в тази държава, в която повечето неща са гадни и тъжни, малко ако разместиш поглед, те вече стават смешни. С хумора аз спасявам някакво свое достойнство и самочувствие“.

Валери Какачев още преди 30 години печели със „Сребърната паяжина“ конкурс за пиеса в Младежкия театър, през 1988 година с „Летен сезон“ е победител в надпревара на телевизионния театър и пиесата му е поставена. Той е автор на книгите „Опасно е да се усмихваш“, „Пепеляшка е вдовица“ и сборника разкази „Смъртта на зографа“. Два пъти е премиран и с международната награда за хумористичен разказ „Алеко“, присъждана от вестник „Стършел“. Роденият през 1954 година плевенчанин се гордее с факта, че баба му е внучка на известния дарител Киро Станев.

Материалът е публикуван в „BG Север“.

 

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация