film izle

Хайдутите в Плевенско – Дели Марко и Баба Нова спасяват града от турски натрапници

haidutin1Българските хайдути – пише Панайот Хитов, бяха юзда за развилнялата се власт и турското население, те поддържаха нашия народ. Те били юначни българи, които отмъщавали не само на поробителите, но и на българските изедници. Зародило се спонтанно сред народните низини, хайдутството поддържало векове наред буден духа на българина и неговата вяра в бъдещето. За неговото разрастване са действали победоносните войни на Австрия и Русия срещу могъществото на Турската империя. Те в последствие се превръщат в бунтовнически чети, които вземат участие в Освободителната война.

С падането на България под турска власт се влошава и животът на населението в Плевенско. Съдбата на Плевенския край била свързана тясно с михаилбейовин, голям турски род с клонове в Одрин, Ихтиман и др. Както в цялата страна, и тук българите били безправни раи, жестоко експлоатирани. По времето на Султан Мурад III (1574 – 1595) се образувала коалиция срещу Турция начело с трансилванския княз Сигизмунд Батори, когото последвали молдавският войвода Арон и влашкият Михаил Витяз. Те минали Дунав и опустошили много градове. В конницата на Михаил Витяз се сражавали и българи, конто носели името хайдути. Тя се предвождала от далматинеца Дели Марко и българина Баба Новак. С дружина от 1 200 души Дели Марко преминава Дунава под Никопол през 1596 г. Отново били освободени Никопол и селата Крачуновско, Три кладенци, Локвица, Въбел. Дошъл реда и на Плевен, където хайдутите нападнали и пленили семейството на мютевелията, изгорили търговските и бейски домове и се оттеглили. Смелите нападения на Дели Марко и Баби Новак срещу поробителите намерили израз в народното творчество. Името на Дели Марко е свързано с местността „Кайлъка“ в създадените легенди и песни.

За Плевенския край през кърджалийско време липсват данни, но преданието говори, че „митризът“ – окопът, който заобикалял града, бил създаден за защита от кърджалиите. Още по-добре се пазели от кърджалийските шайки и техните издевателства българите от с. Кунино – с. Койнаре и по-надолу по Искърската долина под предводителството на умния и храбър помак Сирак Али от село Чомаковци, Луковитско, но действал в Плевенско. Няколко години те разбивали кърджалиите и убили един от главатарите им. Славата на Сирак Али се разнесла, а неговото юначество е възпято в много песни.

haiduti

Руско-турските войни поддържали вярата у народа за освобождение. С войната от 1828 – 1829 г. са свързани имената на двама прославили се български войводи – капитан Петко Найденов от с. Гложене, Тетевенско, и Бойчо Войвода от Тетевенските колиби. Петко Найденов, прогонен от турците в Румъния, се присъединил към руските войски, взел участие в боевете, а след оттеглянето им събрал хайдушка дружина, но бил заловен и бил посечен в Плевен.

В Плевен имало хора, които по примера на Панайот Хитов, дядо Ильо и други войводи организирали чети, за да отмъщават на поробителите и да поддържат непокорната рая. Един от тях е Васил Ганчев. Той образувал малка чета заедно с Пранджийски, Деветаклията и други, скитал цели две години из Плевенско и отмъщавал на поробителите По-късно се прехвърлил във Влашко. През 1867 г. въоръжил на свои разноски чета, с която смятал да мине в България, но бил арестуван.

Никополският край също има своите изявени представители. Смел българин от Никопол, живял през ХVI век, е и Тодор Балина, водач на първото Търновско въстание през 1598 г.

Непокорният дух на българина продължава да се проявява и през XVIII в. В района на града е действал хайдутинът Велико Терзиев. С неговото име е свързано името на хайдушкия мост в Никопол. През 1796 г. в района води боеве легендарният български герой Индже Войвода, известен тогава под името Капитан Стоян. През зимата на 1796 г. отрядьт на Индже разбива Осман паша и завладява града.

Известен хайдутин е бил и Петко Бадаръната от Три кладенци, разположено край Въбел. Този българин бил як и безстрашен. По преданията в легендите можел да носи четири човека – по двама под ръка. Родът на хайдутина Петко Бадаръната остава да живее и след освобождението. Част от този род се разселва в селата Въбел, Любеново, Коиловци и други.

(Използвани са материали на Гена Тодорова, историк, и Кирил Стрелков)

haiduty

Момите на Къшин пристанали на разбойници и така създали Бохот

Хайдушки легенди се носят покрай имената на две плевенски села – Бохот и Къшин. Според преданието, 9 души хайдути от Троянския Балкан били прогонени в Бохотската гора. От кое село и град са тези хайдути, преданието не може да установи, но Плевен и околните села увековечили подвизите им в народното творчество. Колко години са хайдутствали също не може да се каже, но като им дотегнало, помолили за амнистия от турското правителство и като я получили, се отдали на мирен и уседнал живот. Войводата си взел жена от село Къшин. Другарките й, типично по женски, завидели на пищните накити и невиждания разкош, с който била обсипана тяхната дружка. И да не били главатари, останалите хайдути също имали с какво да спечелят сърцата на девойките. За младите двойки ексхайдути и къшински накичени девойки било тясно да живеят в старо село, пък и били достатъчно да си заформят свое гнездо. Като се установили, нито близо, ни чак толкова далече от Къшин, се повдигнал въпросът как да нарекат селото. Войводата, дето повлякъл крак със сватбата си, казал: „Гдето замръкнем тази нощ, каквото чуем, тъй ще наречем селото си.“ През нощта самотен бухал се чул откъм Кайлъка. „Бух-Бух-Бу“ огласило бивака им и така кръстили селото – Бухот.

Материалът е публикуван в „BG Север“

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация