film izle

Яна Евтимова: Балетът винаги ще бъде тази част от живота ми, която толкова мъничко е взела, а толкова много е дала

Яна Евтимова е сбъднала мечтата на повечето момичета. От 12 години тя танцува в Балетната школа и Студиото за класически танци при читалище „Съгласие 1869“. Ролята й на Куклената фея в едноименната постановка, чиято премиера е на 24 април, ще е последната й на тази сцена. Защото Яна тази година завършва плевенската Математическа гимназия, а пътя, който й предстои да извърви, е на лекар.

– Яна, кога дойде в Балетната школа на читалище „Съгласие“? Кой те насочи?

– Започнах да танцувам в балетната школа при читалище „Съгласие”, когато бях на 7 и вече 12 години съм част от това прекрасно балетно семейство. Майка ми е тази, която ме е насочила към балета. Разказвала ми е, че ме е завела на концерта „Грозното патенце” в „Съгласие” и съм била, както казва тя, като „препарирана”. Не съм отделила поглед нито за минута от сцената, а след това съм изявила желание да започна и аз да танцувам балет.

– Беше ли ти трудно? Имаше ли момент, в които си искала да се откажеш?

– В началото може би ми е било малко трудно, защото не съм знаела нито едно балетно движение или позиция, но с годините всичко ставаше по-лесно за усъвършенстване и изпълнение. Някои неща са ми били лесни, други – не чак толкова, но с желание и труд, всичко може да се постигне.

– Има ли нещо, което си пожертвала или за което да съжаляваш?

– За балета съм отделяла много от свободното си време. Имало е трудности, болки, дори травми, но това никога не ме е карало да се откажа. Човек няма как да иска да се откаже от нещо, което е допринесло за изграждането му като личност и за изграждането на силен характер и дух. Това, което най-много ми харесва в балета е, че освен сила, носи грация и нежност. Така съчетава на пръв поглед две пълни противоположности. Той не е само спорт или само изкуство, а вплита в себе си от всичко по малко, за да се получи тази магия, която вижда публиката.

– Коя е първата ти роля и коя е тази, която си танцувала с най-голяма любов?

– Първата ми роля беше като гълъбче и това беше и първата ми изява на сцена. Сърчицето ми щеше да изхвръкне, а коремчето ми се беше свило. Но това усещане остана зад кулисите. До ден днешен щом стъпя на сцената забравям всичко, случващо се извън нея. Това е най-прекрасната част от балета – отделя те от реалността и на сцената имаш възможността да предадеш цялата си емоция на публиката. Това е идеята на танца – да достигнеш до другите и да ги накараш да преживяват, да чувстват, да се вълнуват заедно с теб.

Във всяка роля, която съм получавала, съм влагала огромни усилия и съм давала всичко от себе си. Винаги съм танцувала с любов и никога не съм пестила от движение, усмивка или чувство. Но може би ролята, която най-силно достигна до мен беше Пепеляшка в концерта „Приказка за Пепеляшка” през 2015 година. Трудността в тази роля идва не толкова от самите танци, колкото от това, че трябва наистина да се слееш с образа на Пепеляшка и преживееш на сцената всеки един момент през нейната същност. Подготовката вървеше усилено и ежедневно, но седмица преди премиерата получих травма. Освен че изпуснах концерти, имаше възможност да не мога да танцувам повече и занапред. Но възстановяването мина по-бързо от очакваното и след по-малко от месец, макар и с бинт на коляното, се върнах на сцената. Това определено беше най-вълнуващият и радостен момент, който някога съм имала.

– Какво ти даде Балетната школа? Чувстваш ли се различна от връстниците си?

– Балетната школа ми е дала дисциплина, научила ме е да бъда систематична и подредена. Научила ме е да работя в колектив и че трябва да гледам себе си и да постигам това, което аз искам, а не да гледам другите и да се сравнявам с тях. Научила ме е да съм по-добра, по-търпелива. Това, което различава една балерина от връстниците й, е силата да се справя с проблемите с лекота и спокойствие.

– Какво следва от тук нататък – какво ще кандидатстваш и ще ти липсват ли танците?

– Тази година е последната ми в балетното студио. През изминалите години съм изиграла много и различни роли, които са останали част от мен и които никога няма да забравя. Макар да съм тръгнала по пътя на медицината, балетът винаги ще бъде тази част от живота ми, която толкова мъничко е взела, а толкова много е дала. Изключително благодарна съм на госпожа Маня Николова за вложеното време и усилия, защото тя е много повече от учител – тя е майката на това голямо балетно семейство.

Снимки: Личен архив

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация