film izle

Иван Велчев – Йово: Провокацията за един творец може да дойде отвсякъде

Самостоятелна изложба с 33 живописни платна откри Иван Вечлев – Йово в Къщата на художниците в Плевен. Под мотото „Наоколо“ той е събрал творби, рисувани през последните две години. Повече за темите и творчеството изобщо разказа самият автор.

-Йово, какво ще видим „Наоколо“ през твоите творби? 

-„Наоколо“ е една идея за нещата, които ни заобикалят – и във физически, и в духовен план. Защото обстоятелствата не са само битови, но и психологически.  Като провокация това е една много богата тема, от която човек може да черпи сюжети ежедневно и постоянно. Нямам нищо против това човек да е неангажиран, но аз не познавам такива хора поне не сред моите познати. И затова аз самият си мисля, че ангажиментът може да дойде от най-малкото нещо, зависи какъв смисъл влагаш и зависи колко емоцията те е завладяла. С една дума мога да кажа, че всичко опира до сетивното – ако не си го почувствал и не си го разбрал, няма смисъл да споделяш.

-Отдавна не сме те виждали в самостоятелна изложба…

-От три години не съм правил изложба и сега реших да покажа неща, които са нови, от последните една две години. Надявам се, че споделяйки го с колегите и публиката, няма да ги разочаровам. Съвсем случайно картините са 33, в цифрата няма символика и предварителен замисъл, просто толкова се оказаха. Нещата не се случват по поръчка. Направих изложбата най-вече заради Къщата. Тук човек се чувства по-домашно и работейки за тази изложба реших, че може в отделните помещения да сложа различни неща като тема, пипане, като отношение към живописта и мисля, че стоят добре.

-Променил ли се е колоритът в картините ти?

-Нямам предпочитан цвят. Всичко е цвят. Колоритът е основното в една картина и ако човек реши да пести, не е по-лесно. Но аз си позволявам все още всичко, за мен е кеф да експериментирам.

-Първо идва идеята или започваш да рисуваш и после картината ти показва какво ще стане?

-Идеята е първа, но много често тя не остава до края. Или ако остане в по-голямата си част, тя преминава през много промени. Не съм от хората, които обичат нещата да вървят отначало до край планирано – този цвят тук, там знам как да го направя. Затова почти винаги картините променят вида си от първоначалния замисъл до завършването им. Мисля, че това е по-интересно.

-Освен живопис, правиш декори, а също и икони. Къде се чувстваш най-добре?

-Художникът е такова животно, което всичко го влече и иска най-малкото да пробва. Не говоря за успехи, а за нещо свързано с изкуството и творчеството като задача. В повечето случаи идеите са подчинени на това – поставяш си една задача и гледаш да я решиш. И това е интересното, примамка, за да работиш. Сценография работя от 30-40 години, любима ми е защото обичам театъра. Не че имам претенции, но не отказвам когато имам възможност. Рисувам и плакат, запазена марка – всичко е в ръцете на художника, когато има възможност да реагира. И ако не стане, естествено се отказваш. Като видиш, че не успяваш да защитиш това, което искаш, се дърпаш назад. Тук не става въпрос за демонстрация и възможности, които някой ще оцени или подцени. Това е работа, която трябва да се свърши. И ако не може да се свърши добре, по-добре да не я показваш.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация