За поредните жертви в училищата

Камерите в учебните заведения като превенция срещу насилието – темата е дълга и широка. И така, както се разглежда и по всички медии, и във фейсбук, е несериозно. Много несериозно. От една страна те НЕ МОГАТ наистина да бъдат превенция срещу насилието. От друга да се заключи с казаното от критиците им – за ограничението на личната свобода, за „Биг Брадър“ пак е пълна глупост. Най-вече защото този „Биг Брадър“ е реалност, в която с голямо, голямо удоволствие се включва и уважаемият господин критик или уважаемата госпожа критичка. И с изявата си във фейсбук прави точно това – показва се пред Големия брат, т.е. „обществото“, за да осъди с него и да получи своята присъда от него. Само че колко от тези, които пишат това за „Биг Брадър“, все пак са прочели от край до край „1984“ дори и един път (а книгата трябва да бъде прочетена поне три-четири пъти, за да бъде поне малко осмислена). И колко от същите гледат „Биг Брадър“ уж „с отвращение“?… Но не искам да говоря за социалното лицемерие, накъдето започвам да отивам. Говоря за тенденцията – масовото дебнене, масовото следене, загубата на лично пространство с усъвършенстването на технология (във вида, в който познаваме и тълкуваме „личното пространство“) ще расте. С това заплащаме прогреса. И то е неизбежно. Със закони все още можем да ограничим престъпността и насилието, но няма как да ограничим ни научното, още по-малко пък квартало-махаленско любопитство – и технологията ще се развива, за да обслужва тази, може би гибелна, за личността страст. Камери ще навлязат не само в учебните заведения като превенция срещу насилието. Камери ще навлязат и в спалните ни и тоалетните ни, поради тази или онази причина, изтъкната най-вече от умници като тези, които сега намериха за уместно да са много критични към камерите. Сега. При пресните случаи с убийства на деца в училище.
И пак започва да се издига старото клише: „Родителите. Семейното възпитание.“ Нещо наистина важно, но ако не се пропуска друг фактор. Все по-важен и по-важен фактор – социалната среда.
И понеже пресипнах от години да крещя СОЦИАЛНА СРЕДА, СОЦИАЛНА СРЕДА… тя е един важен, много важен фактор, чиято роля не може и не може да се замени изцяло от родителското възпитание, да напомня на тези, които пак няма да ме разберат:
С какво ще помогне „доброто ти възпитание“, ако не дай Боже, поради една или друга причина (не казвам: виновно) детето ти иде в затвора. Какво ще помогне „доброто ти възпитание“ да оцелее там. То няма ли да взема по-ценните уроци за своето оцеляване от социалната среда?
С какво ще помогне „доброто ти възпитание“, ако не дай Боже, детето ти бъде пратено на фронта?
Та „доброто възпитание“, което получихме от родителите ни, не ни помогна особено и в една казарма (навремето), нито пък да оцелеем в настъпилата малко по-късно „демокрация“. И когато социалната среда е агресивна, каквато е в момента, „доброто възпитание“, колкото и да е добро, има все по-малка роля.
Съжалявам, но социалната среда, в която сега отрастват подрастващите, е много, много агресивна.
И да, виновни сме като родители, но не като възпитатели, а като „обществени единици“, нека си го кажем, като социални животни, като овце, отдадени на телевизионен хазарт, всякакви риалитита, консуматорски дух и пропагандни клишета, включително и това да повтаряме колко е виновен като възпитател ближния ни (и за това детето му пострадало), докато не пострада и нашето дете.
Казах го и нагоре, но пак да повторя – семейното възпитание е важен, много важен фактор, определящ е, но не е ЕДИНСТВЕН фактор.
А иначе за жертвите, за смъртните случаи, мога да назова по име и конкретен виновник.
Името на „серийния убиец“ е системата, в лицето на Даниел Вълчев. Защо се премълчава нещо толкова просто, ясно и близко до ума! И пак – възпитанието, та възпитанието.
Колкото и възпитано да е детето, то винаги може да стане жертва в училище. При условията на делегираните бюджети всяко учителско настоятелство предпочита да държи всевъзможни хулигани, за да запълват местата. За да се запази училището. А всяко училище е важно за България. И всеки учител и директор е пред сложен избор. Да погуби ли една институция, постъпвайки принципно, отстранявайки едно обществено-опасно дете, или да си затвори очите.
А децата разбират това. От тях не може да се крие.
И дисциплината отива надолу.
Така че без законодателни промени, при това сериозни, убийства в училищата ще продължава да има. И стига с това „възпитание у дома“, когато трябва да се направят и много други неща! За да сме читави!
 

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация