С обич за Бебо – доайенът на Плевенския театър на 75!

„Обич“ беше думата, с която може да се опише трогателното тържество по повод 75-годишнината на актьорът Христо Домусчиев – Бебо. Прекарал целия си професионален път на тази сцена, снощи доайенът на Плевенския театър беше поздравен от колеги, приятели и почитатели и получи не просто аплодисменти, цветя и подаръци, а емоции, любов и признания, които ще помни завинаги.

Снощи пред плевенската публика беше изиграно за пореден път представлението на „Балада за Георг Хених“, в което Бебо изпълнява главната роля – на майстора на цигулки, посветил живота си на изкуството, говорещ с дървото, който живеейки в абсолютна мизерия в края на дните си не изпуска тънката невидима нишка с Бог.

„Един театър живее, когато в него има трупа. А всяка трупа има своя доайен – човекът памет, човекът Дух, човекът енергия, Учителят, който някога се е учил от големите майстори. Доайенът на Плевенския театър е Христо Домусчиев, който няма нужда да бъде представен на плевенската публика. Обичайната статистика тук е малко неуместна, защото професионалния си път той изминава в родния си град. Той се връща тук заради корените си, но и заради нестихващата любов на публиката, заради хората, които продължават да го обичат и да го наричат Бебо. Това е доста трудна взаимна обич, защото да продължаваш да го обичаш въпреки острия му език, въпреки безкомпромисното му отношение към истината, въпреки буреносния му темперамент, е истинско изпитание. Но в неговия случай „Трудно е да го обичаш, но няма как да не го обичаш. Радваме му се, възхищаваме му се, щастливи сме, че той отново е сред нас. Обичаме те, Бебо“. Това бяха думите от неговите колеги към него.

Последва изненада от Плевенска филхармония. Директорът Любомир Дяковски разказа за една от постановките на Плевенската опера, в която са си партнирали с Бебо. Дяковски е играел Парис, Бебо – Менелай. Бебо беше прекрасен певец, имахме уникални спомени на сцената. Беше удоволствие за мен и за публиката, сподели Дяковски. След което концерт-майсторът на Плевенска филхармония Чавдар Вълков посвири на дядо Георги с цигулката си.

Приятелите на Бебо Убавка Тончев и Костика му подариха картина, а Общинският духов оркестър изсвири едно тържествено Дунавско хоро.


„Уважаема публика, мили и скъпи колеги. Ето, че минах зеленката, минах червенката, закръглих ти тези 75 години, от които 50 съм бил на тази сцена. Обикновено в такива моменти всички трябва да благодарят на някого. Аз благодаря на Господ, че ме запази в тези години. Благодаря на вас, многоуважаема публика, за всичките години, в които сте ме харесвали, сте ме търпяли. Благодаря на всички вас, мили колеги, че заедно с вас минах своя път. Тази вечер ще запазя в спомените и сънищата си, защото тя ще ме крепи по оня път, който трябва и очаквам да извървя. Благодаря на всички!“, обърна се актьорът към своята публика.

За презентацията е нужен JavaScript.

Ето и какво сподели той пред „BG Север“ за ролята си на Георг Хених, за Театъра и актьорството:

 

  • Има ли нещо символично, че след дълго отсъствие от сцената, ти се връщаш в Плевенския театър точно с ролята на Георг Хених?
  • Символ не знам дали има, но се радвам, защото това е едно представление, което носи знака на онзи класически театър, който аз обичам да играя. Не на шоу програми, не на измислени драматургии. Животът на Георг Хених е бил доста мъчителен, доста Христов живот е бил. И той има нужда да се сподели със зрителите. Повестта на Виктор Пасков е много хубава, тя е истинска, авторът участва в нея. Много чувствителна и драматична е историята. В същото време носи знака на изкуството, който е и мой знак.
  • Водиш ли борбата между материалното и духовното и докъде си я докарал?
  • О, материалното ме е преборило отдавна, духовното го пазя и не го давам на никого. Кой може да се пребори с материалното? Когато човек е бос и гладен, духовното вече остава дълбоко в сърцето му и ако успее да го опази, успее…
  • Ти как го пазиш?
  • Като чета книги.
  • Какво четеш?
  • В момента чета всичко, което съм чел като дете. Препрочитам Карл Май, Майн Рид – детски истории, които са най-истински. В това няма нищо срамно. Там има толкова житейска истина. В съвременната литература сигурно има върхове, но е трудно да ги откриеш. Никога не съм се срамувал от детството си и вдетиняването за мен не е знак за оглупяване, а на помъдряване.
  • Детето в теб обажда ли се често?
  • Когато човек остарее не може да спи много и в дългите нощи започва да си спомня, да вижда детството си. И му става и тъжно, и приятно, и мило. А сутринта като тръгне бос, всички се чудят защо?
  • Театърът за теб е…
  • Професия. Аз съм станал артист, защото съм обичал да играя разни неща. Но когато вече съм станал артист, за мен това се е превърнало в професия. И тук може би днешните поколения грешат. Защото го използват за слава, за овации, за печелене на пари. За всичко друго, но не и за професия. Те не гледат на артистлъка като на нещо, което трябва да се разбере, да се усети, да се репетира; да се провалиш, за да успееш и т. н. Всяка една професия е мъчение. Радостта е когато се пенсионираш.
  • Трудно ли ти беше с Георг Хених?
  • За мен това първо беше едно мъчение – да се върна след толкова отсъствие, да върна рефлексите си, да преодолея страха дали няма да се проваля и да ми се смеят хората. Това е роля, която харесвам, за възрастта си разбирам този човек, дошъл от някъде да работи с цялата си страст и умение и в крайна сметка животът му да виси на косъм. И по стечение на някакви обстоятелства да намери своята птичка, за да си отиде спокоен. Това е една голяма житейска драма, която си заслужава да се мисли върху нея. За съжаление това представление не можа да види много радост в плевенската публика. Може би защото хората искат да виждат повече смешни работи и когато им се представят трагедии, драми, те бягат от тях. Може би защото животът ни е една драма.
  • Пожелай си нещо…
  • Пожелавам Плевен да се върне в онези есенно-зимни дни, в които хората се събираха и гледаха изложби, ходеха на театър и на кино, коментираха… Връщаха се намръзнали, но с радостни сърца.. искам да се върнат дните, когато хората говореха за театър, за книги. Когато имаше някакъв духовен живот.  Сега тези, които правят духовния живот, като че ли бързат да покажат нещо, за да покажат, че не сме умрели. Тези, които идват да го гледат, са там, за да ги видим, че те гледат духовния живот.

 

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация