film izle
10 ноември 2017, 9:29 1 коментар

Христина Комаревска и нейната „Стълба от дим“

Пред много приятели и близки, в уютното пространство на галерия „Дарение Светлин Русев”, плевенската поетеса Христина Комаревска представи снощи деветата си поредна стихосбирка „Стълба от дим”. Водеща на вечерта беше Албена Декова, а музикалния съпровод – на Силвия Михова.

За презентацията е нужен JavaScript.

Христина Комаревска е завършила Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Работила е като репортер и редактор. „Стълба от дим“ е деветата й стихосбирка. Председател на Дружеството на плевенските писатели. Член е на Съюза на българските писатели в София и член е на СБЖ /Съюза на българските журналисти/. В момента е секретар на Дружеството на журналистите в Плевен. Два пъти е носител на годишната награда на Община Плевен за поезия „Рена Попова“ за книга, а през 2016 г. за цялостно творчество. Има Първа награда в Дванадесетия национален конкурс за поетеси „Дора Габе“ на Съюза на българските писатели и Община Генерал Тошево; почетна грамота от СБП 2016 за принос към българската литература и други отличия от национални и международни литературни конкурси, като „Мелнишки вечери на поезията“, Кулски поетичен панаир, „Искри над Бяла“, „Свищовски лозиици“, „Лирични гласове“, както и от клуба на ЮНЕСКО за литература и наука в Гърция. Превеждана е на чужди езици в сборници и алманаси.

– Каква е Христина Комаревска в деветата си стихосбирка?

– Такава, каквато е била и в първата. Може би малко по-мъдра, по-зряла, по-взискателна и по-отговорна.

– Заглавието е замислящо. Къде искаш да отведеш читателя?

– Заглавието ми хрумна веднъж, когато преглеждах стари ръкописи в бюрото си. Реших, че целият човешки живот се основава на илюзии. Слава Богу, че ги има и всекидневно трябва да се преборваме с тях. Нашият вътрешен свят не е това, което е реалността. За да стигнем до своята мъдрост и откровение, трябва да започнем първо от себе си, да се опознаем и да изминем този дълъг път. Въпреки че е „Стълба от дим”, аз пак се държа за перилата й, защото искам да остана вярна на себе си и на моето собствено Аз.

– Колко стихотворения си включила?

– 50, но има два триптиха и един диптих, както и 30 миниатюри.

– Какво рисуваш с тях?

– Това е моята представа за света, за помъдряването, за приемането на истини, които така или иначе независимо от моите желания, са минали през мен. Хората, които съм срещнала в живота си – добри или лоши, са ме променяли по някакъв начин. Стиховете ми разкриват какво съм открила аз за себе си.

– От тук насетне продължаваш…

– …По-спокойна, доколкото позволява днешния бит, в който духовността е поставена в кюшето. Но ние не трябва да преставаме да се учим, да срещаме хората, които ни дават кураж да продължим напред и да служим на словото, доколкото имаме някакъв потенциал.

Сигурна съм, че поетите са мисионери и те са предтечите на Спасителя. Защото „В началото бе словото…”.

има 1 коментар
  1. Юлий Йорданов каза:

    Заглавието грабва с много точната метафора. Предизвиква размисли. Не съм чел книгата, но добре познавам творческото амплоа на тази великолепна поетеса. Вярвам, че и сега Комаревска е вярна на дълбочината на мисълта, кодирана в подтекста и контекста на стиховете си. Такава я познавам от предишните нейни книги.

Коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация