film izle

Ивановци, с които Плевен трябва да се гордее!

Сподели

Ивановден е един от най-почитаните празници в календара. На Ивановците са посветени песни и поеми, все още това е името, което краси най-много мъже в България. Иван е не само име, а и титла. Затова днес решихме да си припомним за някои от най-известните плевенчани, носещи името Иван, с които градът ни би трябвало да се гордее.

10Ivan-ValevИван Вълев

Иван Вълев е роден на 14.08.1928 г. в Луковит – композитор и диригент, творчески и изпълнителски свързан с жанра фолклорна обработка и авторско творчество върху фолклорна основа. Две години учи в Юридическия факултет на СУ (1946 – 1948), а през 1952 г. завършва Българската държавна консерватория – днешната Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. В началото на кариерата си е бил гимназиален учител, директор на детска музикална школа, диригент на смесен хор, на симфоничния оркестър и оперетата в Луковит (1952 – 1960). В периода 1960 – 1961 г. преподава солфеж в Плевен. Името на маестро Иван Вълев завинаги остава свързано със създадения от него Северняшки ансамбъл през 1961 г., на който той е главен художествен ръководител и диригент на хора в продължение на 31 години.

Това са златните години на ансамбъла, в които той се доказва не само като един от най-добрите в България, но и става много известен зад граница. Концертите в страната и турнетата в Полша, Швейцария, Русия, Италия, Гърция, Франция, Испания, Канарските острови, Германия, Унгария, Мароко, Молдова, Сирия, Йордания, Канада, САЩ и др. са неизброими. Северняшкият ансамбъл под негово ръководство реализира голям брой записи в БНР, 5 дългосвирещи грамофонни плочи в “Балкантон”, компактдиск, самостоятелен филм – “Фолклорна въртележка”, филми с БНТ.

Маестро Вълев е автор на голям брой песни за народен хор, за хор и оркестър, за женски, мъжки, смесени академични хорове, пиеси и аранжименти за духов оркестър, музика за танцови постановки, за хор и симфоничен оркестър.

Той е написал и много теоретични и методически статии и доклади, посветени на развитието на жанра. Маестро Иван Вълев е удостоен с престижни държавни и обществени отличия: два ордена “Св. св. Кирил и Методий”, “Златна лира”, “Кристална лира” (1998), втора награда на Националния конкурс за детска певческа формация (1999) и др.

 

ivan_radoev-211x300Иван Радоев

Иван Дашев Радоев – български драматург, поет и журналист. Роден на 30 март 1927 г. в гр. Пордим.

Завършва гимназия в Плевен. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право (1947-1949) и българска филология (1949-1951) в Софийския държавен университет. Редактор във в. „Стършел “, в. „Родни криле“, сп. „Български воин“. Драматург в Народната опера в София (1963-1968), главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях “ (1970-1972) и София (1972-1986), на театъра в Пелник (1986-1990).

Радоев е автор на първия любовен цикъл, печатан след 1944 г., станал повод за бурна дискусия. По юношески чистата, романтично обагрена лирика е възприета от нормативната критика като „сексуално-буржоазна“, „еротична“, „порочна“, „упадъчна“. Постепенно упреците за „вредителството“, за липсата на „идейно здраве“ се прехвърлят върху личния живот на поета. Той е принуден да напусне столицата. Радоев е един от създателите на т.нар. лирична драма. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите. Пиесите му  “Светът е малък”, “Юстинианова монета”, “Голямото завръщане”, “Червено и кафяво”, “Пожарът”, “Садал и Орфей”, “Човекоядката”, “Биволът”, “Чудо”, “Кълбовидна мълния”, “Сън”, “Вангела”, “Упи или Театърът в края на века” и др. и днес се играят по българските театри.

Носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж.

На негово име са наречени “ Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен и улица в София. Министерство на културата, Община Плевен и ДКТ „Иван Радоев“ организират Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“, който се провежда на всеки две години.

 

Ivan-DanovИван Данов

Иван Данов е роден на 25 декември 1880 г. в Плевен. Оставя собствени следи в редица области: библиотекознание, библиография, археология, нумизматика, краезнание. И не само в тях. Проявява траен интерес към театъра, прави преводи, пише статии, издава книги с професионална насоченост. Изявява се и като активен читалищен деец – привлича вниманието върху себе си не само на местната интелигенция и библиотекарите от цялата страна, но и на учени от някои институции в столицата. И по времето на Иван Данов плевенското читалище „Съгласие 1869” продължава да бъде крепост и духовен мост на културни ценности. Под ръководството на Петър Ненков работи за въвеждането на УДК в цялостната работа на библиотеката при читалището. Поставя началото на колекцията от старопечатни книги – близо 1000 книги, вестници, ръкописи и 3 пергамента. През 1936 г. тя е най-богатата колекция в България.

Създава нумизматичната сбирка в „Съгласие“, която в края на живота му наброява 1775 монети. С това Данов поставя началото на Археологическия музей в Плевен с два отдела – по археология и нумизматика.

 

mindilikovИван Миндиликов

Иван Миндиликов – кмет на Плевен от 1924 до 1931 г.

Тоталната финансова и икономическа криза, политическите борби в годините на неговото управление не са непреодолими препятствия в „битката“ му за модернизирането и стопанското издигане на града. Девизът му от предизборен лозунг е „Плевен и над всичко Плевен!“

Следвайки мечтите си, строи стопански предприятия, благоустроява улици и площади и оставя след себе си електрическа централа, кланица и хладилник, ново модерно пазарище, нова гара, прекрасна сграда за мъжката гимназия, сметна палата, разширена и обогатена градска градина и пр.

 

Проф. Иван Карамишев

Научните основи на съвременната плевенска хирургия, по всеобщо признание, се полагат от проф. Иван Карамишев (1910 – 1973). Родом от София, той известно време служи като военен лекар и началник на хирургичното отделение в Дивизионната болница – Плевен, а по време на Отечествената война оглавява Трета етапна хирургическа болница. След уволнението си от армията остава да работи тук. Ръководената от проф. Карамишев плевенска клиника е призната за база на ИСУЛ. Внедрява в Плевен белодробните резекции и сърдечната хирургия, няколко пъти успешно оперира и прободени сърца. Пръв в страната въвежда плановите сърдечни операции, въвежда нови методи и модификации при операции на дебелочревен карцином, чернодробни резекции и пр. Специализира в София, Прага и Виена. През 1967 г. става директор на новосъздадената Хирургична клиника при Плевенската окръжна болница, а през 1970 г. е избран за хоноруван професор при Катедрата по болнична хирургия.

Освен, че напълно е отдаден на лекарската професия, проф. Карамишев е и музикант. Първият грамофон в града е неговият – чешки, получава го по пощата. Купува плочи в несметни количества с най-големите изпълнители, конкуренция му е само зъболекарят Мирон Каракашев. Интересното е, че и двамата лекари, а и още няколко техни колеги, освен да слушат музика, са и свирили. Проф. Карамишев на кларинет и обой, д-р Каракашев на цигулка. С тях Саша Попов създава Плевенския симфоничен оркестър, днес Плевенска филхармония. По-късно проф. Карамишев е назначен като солист по съвместителство да свири на английски рог – много рядко срещан инструмент, производен на обоя.

Иван Иванов – Манги

mangi21

Изкусен танцьор. Самоук. Влюбен в самобитната красота на българския народен танц. Такъв е бил Иван Иванов-Манги. Плевенчани ще го запомнят като създател и дългогодишен художествен ръководител на танцовата трупа при Пионерския дом (Днес Център за работа с деца), която по-късно прераства в ансамбъл „Нашенчета“.

Роден е на 17 януари 1928 г. в Плевен, в Балаклийската махала. Рано прекъсва училище заради бедност. Пробва обущарския занаят, работи като каруцар и е един от основателите на каруцарската задруга след 1944 г. Първият му учител по народни танци са мегданът, сватбите, народните празненства. Тук, в неговата махала Балаклия, имало сърцати играчи – тях е гледал, от тях се е учил Иван. А колкото до любовта му към това народно изкуство, той си я носи в кръвта по наследство – добри изпълнители на народни танци били и баба му, и баща му.

Днес повод да почерпят имат още много Ивановци от Плевен, сред които: арх. Иван Стефанов, художникът Иван Велчев – Йово, скулпторът Иван Атанасов, диригентът на хор „Звъника“ Ваня Делийска, председателят на читалище „Съгласие“ Ивайло Атанасов… И не на последно място – главният редактор на „BG Север“ Иван Дачев. 

 

 

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация