film izle

ВИП книжарят за час Димо Дешев: Българската литература е опасна

В ролята на ВИП книжар за един час влезе плевенският режисьор Димо Дешев. Неотдавна, през март, от печат излезе и неговата първа книга „Записки по българските истории“. Тя също беше на щанда с надпис: „Хит”. В книжарницата Дешев посрещаше приятели-читатели и предлагаше книги от приятели-писатели. А срещата се превърна в истинско усмихнато представление, заредено с много позитивизъм.

В антракта между представянето на  книгите, с ВИП-книжаря за един ден си разменихме и малко размисли, разширяващи темата за книгите и четенето през призмата на историята и съвремието.

  • Димо, как попадна в ролята на ВИП книжар?
  • Това е традиционна инициатива, която се прави от книжарница „Хеликон”. Решили са да ме поканят и аз приех.
  • Какво продаваш?
  • Аз като ВИП книжар съм си поставил две-три задачи, като основната е да рекламирам в този час и нещо българската литература. Ние сме се опитали да подредим  малък щанд с български автори, които предлагаме на нашите читатели. Освен това сме подготвили изненада – листче, на което пише какви здравословни ползи има четенето.

  • Харесва ли ти да си и книжар?
  • Книжарят не винаги  е безопасна професия. Лъвов мост се казва така, защото там са обесени четирима книжари по време на робството. Причината е, че и те са продавали такава литература. Важен е акцентът – българска литература. Ако можем да увеличим читателите с един, е постижение.

  • На щанда е и твоята книга. При това, изглежда, за четирите месеца, откакто е на бял свят, вече е станала хит…
  • Да, има и нея, но това не е важно. Сложили са й едно лъжливо ХИТ (смее се). А повечето от авторите на щандчето са мои приятели – Михаил Вешин, Ани Илков, Емил Андреев, Валери Вергилов. С някои от тях сме състуденти. А Йордан Д. Радичков е любимият ми автор. Това е прекрасен млад човек, който пише страхотно. Не знам с кого да го сравня, при всички случаи не с дядо му, а по-скоро с Борис Виан, Кафка. Пише модерно, интересно. Прекрасен!

  • Освен професията книжар, опасна ли е и българската литература?
  • Опасна е в две насоки. Първата е, че не е нещо, с което да се занимаваш и да преживяваш от него, затова е трудно да се оцелява с писане. От друга страна е опасна, защото винаги е опасно да казваш истината дотолкова, доколкото тази литература казва истината. Има и такава литература, която само забавлява. Аз съм за литературата, която казва и някаква истина. Тя винаги е била опасна.

  • Не мислиш ли, че твърде много станаха пишещите?
  • Нека да е така. Захари Стоянов пише своите Записки 5-6 години след Априлското въстание. Той казва: „Хора, дайте да пишем какво е станало, защото взеха да се измислят много неща.” Като е ходел да интервюира разни хора, всички казвали: „Кой, аз ли? В Априлското въстание бях най-отпред!” Та той е призовавал да пишат всички възможно най-близко във времето на събитието. Защото в Англия пишели сто години след едно нещо, но така истината се размива. Нека да пишат хората! Пишейки се опитваме да променим този наш свят. Това за мен е смисълът.
  • От Захари Стоянов да преминем на твоите Записки. Ти какво хроникираш в тях?
  • Случващото се в България.
  • Кога?
  • През доста голям период, защото аз съм доста възрастен човек. Три са периодите в моите записки. Първият е тоталитаризмът  – там съм се нарекъл Езоп, защото тогава не можеше да се пише открито. Втората част е 2000 г. като колонист в един плевенски вестник, който вече го няма. И третата част е фейсбук агора – там се пише за всички и всичко. Разбира се изключвам кюфтетата, които съм ял на обяд.

  • Там конкуренцията е огромна…
  • Аз нямам нищо против – това е активно отношение към действителността. Опитваш се да я осмислиш.
  • Или просто да я документираш…
  • Литературата е по-висше изкуство от историята. Защото историята описва, а литературата се опитва по някакъв начин да обясни. Може да дава грешна представа, но се опитва да обясни нещо.

  • Написаното остава, са казали древните. Не те ли е страх как ще се тълкуват твоите писания след сто години?
  • Това е предизвикателство. Нямам такива мечти, че написаното от мен ще остане толкова време.
  • Искаш или не, ще остане. Това не е мечта, а по-скоро заплаха…
  • Трябва да внимаваме, това е предупреждението – хубаво е да се знае, че ще остане. Има една прекрасна епитафия от моя край – от Северозапада. На гробищата надпис: „Тук, там, пак тук”. Това само един северозападен човек може да го направи. Там живеят всякакви странни същества – вампири, тенеци, таласъми.
  • Май ще останат само те…
  • Отдавна ги няма и тях. Във всеки вир живееше един вампир, баба като ми разказваше. Но при появата на огнестрелното оръжие изчезнаха, защото се нарушава причинно-следствената връзка. Питат: „Тия пушки първо гърмят, после убиват, или първо убиват, после гърмят?”. Първо убиват после гърмят, отговарят. И те изчезнаха. Дори тенеци и вампири няма. Ние останахме като вампири там.

РОДЕН: 17 декември 1956 г., с. Раковица, Видинско
ЗАВЪРШИЛ: ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – 1981 г., специалност „театрална режисура“ при проф. д-р Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов
ДЕБЮТ: 1981 г. в Драматичен театър – Видин, „Фантазиите на Фарятиев“ от Людмила Петрушевска
РАБОТИЛ (като щатен режисьор): Драматичните театри във Видин, Ловеч и Плевен
ПОСТАВЯЛ във Видин, Варна, Шумен, Перник, Браила.

Коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация