film izle

Павлин Цонев по стъпките на Апостола с Първи ученически лъч и българският път Камино де Сантяго

Повече от 200 души тази година преминаха Балкана по стъпките на Апостола в 24-ия национален поход. Участниците бяха разпределени в 7 лъча, три от които бяха предимно от ученици.  

Като българския път Камино де Сантяго беше походът  за най-големия Първи лъч. Половината от състава му беше цял клас абитуриенти от Математическа гимназия „Гео Милев” – Плевен.

Ето какво разказа Павлин Цонев – преподавател по математика в МГ „Гео Милев“ и главен ръководител на тази група, който е участвал 16 от 24-те похода „По стъпките на Апостола”:

За презентацията е нужен JavaScript.

– Г-н Цонев, вие бяхте ръководител на най-големият лъч в Похода. Как се наехте с тази нелека задача?

– За пръв път тръгнах по стъпките на Левски като редови участник в похода от 2003 г. След това инициативата се разрасна и основателят Васил Копчев започна да търси учители, които да водят ученическите групи. Така лека-полека се включих аз и още няколко мои колеги – Юлия Николова, Свилен Стойчев, Галина Вълчешка. От един -два лъча в началото, вече са 7. От тях тази година три са ученическите. Децата в тях са ученици от 8 клас нагоре, но има и по-малки – братчета и сестричета, приятели, някои идват с родителите си. Нашият – Първи лъч, беше най-голям – с 35 ученика – от МГ, ПГПЧЕ, ДСФГ „Интелект“, СОУ „Иван Вазов“ и Американски колеж. Главен ръководител бях аз, водач Димитър Калчев и д-р Емилия Стоименова. Другите лъчове бяха с по-малко ученици заради капацитета на хижите, в които нощуваха.

– С какво беше по-различен тази година преходът?

– Разговаряхме с децата и решихме, че Левски се е движил освен в посоката Плевен – Карлово, и в обратната. Затова върнахме стъпките и назад. От Троянския Балкан минахме в Карловския и след това се върнахме обратно – 6 дни в планината, сравнително тежки преходи. Минахме през хижите Амбарица и Хубавец на отиване, през х. Рай, х. Левски на връщане, като завършихме в х. Плевен. Последният ден преходът беше над 10 часа.

– Преходите в Балкана винаги са непредвидими. Имаше ли екстремни ситуации?

– Имахме всичко – и слънце, и дъжд, и буря, и по-приятни за ходене дни. Балкана ни беше приготвил от всички изненади, но останахме доволни.

– Всички обвиняват младото поколение, че не умее да се забавлява извън интернет. Така ли е? 

– Децата се забавляваха през цялото време. Имахме си нещо като диджей, който пускаше музика от телефона си и озвучавахме Балкана по пътя си. В две от хижите палихме лагерни огньове, танцувахме хора.В една от вечерите, посветени на Левски, направиха нещо много интересно. По идея на г-жа Вълчешка за кратко време трябваше да напишат акростих с различна тематика. Две от децата измислиха изключително интересни стихотворения и бяха наградени от нас с книги. Представиха ги и в Карлово в един литературен следобед и получиха добри отзиви и там. Бях впечатлен как за пет минути се измисля стихотворение, което да има смисъл, но го видях с очите си. Стихотворенията бяха на Траяна от ПГПЧЕ – Плевен, и Димитър от Американския колеж.

– Като че ли стана някаква мода да ходиш в планината. На това ли се дължи засиления интерес към Похода или има и други причини?

– Когато съм ходил по пътя на Сантяго де Камино видях много млади хора, току що завършили, минаваха този път и за тях това е един вид завършване на етап от живота им, предизвикателство. Така го приеха и нашите ученици. Без да знаят за този път, те изпълниха същия вътрешен призив. Тези млади хора се отнасяха изключително отговорно към инициативата и показаха, че са наистина зрели хора вече. Показаха го както в преодоляването на трудностите по време на похода, така и в забавленията.

Разбиха всички митове, че младото поколение не се интересува от нищо. Има надежда в такива деца.

– Вие защо решихте да извървите пътя Сантяго?

– Извървяхме го със съпругата ми Ани. Преди три години аз бях в Братислава за известно време учител, тя в Плевен. гледахме един и същи филм за пътя Сантяго, много ни впечатли. По различен начин стигнахме до заключението, че е хубаво да минем този път. Той е 800 километра, за да се мине целия са нужни повече от 30 дни, ние направихме само последните 330 км. Пеш се придвижихме за 11 дни. Ходи се поединично, спи се в хижи, които там наричат албергети. След като се изминахме последните 100 км, получихме документ за пилигрим.

– Защо предприехте този поклоннически път? Очакванията ви потвърдиха ли се?

– Идеята е да останеш сам със себе си, с мислите си, с някой приятен човек, да си помълчите заедно по този дълъг път, да се сближите или пък да се раздалечите. За нас беше  добър момент да бъдем по-близко един до друг. Тази година правим 25 години съвместен живот и мисля, че това помогна да бъдем по-близки.

– На какво учите своите ученици извън класната стая?

– Това е хубавото на ходенето в планината, че човек научава не само статистика и факти, а вижда нещата отвътре. Приятелство, нерви, ядосване, а на следващия ден нещата се променят. Когато човек усети трудност и я преодолее, той се чувства горд. В деня, в който ходихме 10 часа, аз ги спрях и казах: „Деца, вие днес вървяхте наистина по стъпките на Левски, усетихте колко му е било трудно да събере толкова хора,  да направи от тях комитети, да се опита да ги обедини. Най-важно е да можеш да преодолееш трудностите”.

Едно от най-приятните преживявания, които ме изпълват с гордост, е посрещането на походниците в Карлово. На площада сме ние и войниците, ние поднасяме венците с белите тениски с лика на Левски.

Традиция е да водим учениците в с. Войнягово, където Левски е бил учител и там им раздаваме грамотите за участие в похода. Това е едно много интересно място, не го познавах преди да тръгна на похода.

– В този поход има доста приемственост, а ветеранството вече не е въпрос на възраст…

– В нашата група освен аз, с най-много участия – 16, бяха  Галина Вълчешка и нейната дъщеря Ганка с 10 участия. Ганка сега е студент в МУ – Плевен, а е тръгнала по стъпките на Левски 10-годишна. Освен тях имаше участници с по 5 и 4 години „стаж”. Хубавото е, че има приемственост, децата си разказват едно на друго за преживяванията по време на похода и взаимно се увличат. И вече са ветерани въпреки ученическата си възраст.

Ето и стихотворението в акростих, спечелило първо място в импровизирания конкурс:

Нямам вече вашата подкрепа

Аз бях обречен на съдба проклета.

Разочарован съм от слабия ви дух,

Обречен с народ сляп и глух.

Дано това ви бъде за урок,

Един ден ще разберете вашия порок!

 

Любопитни факти:

Най-възрастните участници – на 72 години, са един от основателите на похода и почетен председател на Общински комитет „Васил Левски” Васил Копчев и карловецът Васил Чардаклиев, родственик на Левски. Най-малък от участниците е Йордан Хаджиев, който през август ще навърши 3 годинки, но се включва в похода за втори път. Сестричката му пък предстои да направи 10 години, като за нея това ще е шести поход.

Традиционен е и лъчът на т. нар. „ветерани” – включилите се в него имат поне по 3 прехода и са представители на три поколения от семейство, доказващи приемствеността в инициативата.

 

 

има 1 коментар
  1. Дора Чаушева каза:

    Двадесет и четири години посрещаме в Карлово туристическия поход. Благодарим на Васил Копчев, Павлин Цонев, Галя Цветкова и Галя Вълчешка, на Свилен Стойчев, на Асен, Юлия и всички ръководители и участници!
    До следващия – юбилеен, догодина – 2019-та!

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация