film izle

Дестинации: Мистика и легенди привличат туристите в Източните Родопи

Хилядолетна история излиза от разкопките в скалния град Перперикон

„Пътниче от далечни земи, добре дошъл на Перперикон! Тук някога бе прорицалището на Дионис, известно не по-малко от това на Аполон в Делфи. Тук Александър Велики разбра, че ще завладее света, а римляните узнаха, че ще станат империя. Сведи глава пред паметта на хората, обитавали 8 000 години хълма пред теб.“

Това е надписът, с който посреща туристите скалният град Перперикон. Стъпало по стъпало обаче посетителите навлизат в един мистичен свят и се докосват до културата на древни цивилизации, оставили своите следи по склоновете на хълма. Следи, които археолозите вадят изпод гъста гора и метри наслоена почва.

До 2000 г., когато проф. Николай Овчаров започва разкопки в района, се е считало, че тук е имало единствено средновековна крепост. За това ясно сочат запазената кула и огромното водохранилище. Лека полека археолозите започват да разкриват далеч по-древни пластове история. В ниската част на хълма се разкрива светилището на бог Дионис. Най-ранното поселение на хълма е още от каменно-медната епоха. Хората, живели тогава тук, са практикували слънчевия култ, използвайки естествения релеф на скалите. Археолозите откриват и част от даровете, принасяни към бога Слънце – култови стрелички и нож за жертвоприношение, които се съхраняват, заедно с останалите находки от Перперикон, в археологическия музей в Кърджали.

Първия си голям разцвет мястото получава в късната бронзова епоха – IX – VII в. пр. Хр. Именно тогава се оформя като култовото светилище на бог Дионис, което се превръща и в едно от най-известните прорицалища на древността. За него пише дори бащата на историята Херодот, като го споменава в контекста на персийските нашествия. Самите жреци в светилището Херодот нарича беси. По-късно наименованието става популярно за тракийското племе като цяло. Богът на плодородието, който те почитат – Сабазий или Загрей, е първообразът на Дионис. За целта траките са използвали огромни количества вино, което е имало сакрално значение за тях – възприемали са го като кръвта на земята. Празниците им – т. нар. мистерии, са започвали в периода, когато виното е било готово, и са продължавали няколко седмици. Те се пренасят при гърците посредством активните търговски контакти. Гръцкият бог на виното и веселието е Дионис и преминава при римляните под името Бакхус, с което и тракийските мистерии се превръщат в римските вакханалии.

От 11 г. пр. Хр. мястото става част от Римската империя, но продължава да си функционира като светилище, дори римските аристократи се качвали за предсказания. В края на IV в. римляните разпространяват християнството. Покръствайки бесите, езическото светилище губи своите функции и бива изоставено. Но животът не спира, а само се изнася на високата част на хълма в крепостта, създадена от римляните през II в.

Най-интересната част от хълма е светилището на Дионис. То се състои от няколко помещения, като първото е стая, изпълняваща функцията на ритуална баня. В следващата зала се намира тронът, който е по-скоро символичен. На него не са сядали хора, единствено боговете са имали това право. Днес това е най-предпочитаното място за снимки.

Церемониалната зала, в която се посрещали гости, е била дълга 30 метра. В скалата има няколко нива, като на най-ниския етаж се открояват три по-интересни помещения. Най-ниската и най-южна стая заради хубавата гледка е наречена от проф. Овчаров Стаята на принцесата. Друго помещение е почти изцяло изсечено в скалата – нещо като естествен хладилник. Подземието на церемониалната зала завършва с малка гробница с пет гроба, предназначени за жреците, живели в светилището. Над нея е имало прозорец, ориентиран на изток – връзката със слънчевия култ. По-нагоре се намира голямата гробница от 15 гроба, изсечени в скалата. Тя е разкрита още през 80-те години на миналия век при ранните разкопки на Иван Балкански. Археолозите намират гробовете празни, но се говори, че са намерили един запазен саркофаг, по описаните размери около два тона тежък. Още през 1982 г. обаче саркофагът е вдигнат с военен хеликоптер и следите му се губят. Оцелели са няколко скици, направени от един учител по рисуване и по тях Овчаров се ориентира, че вероятно става дума за римски погребален саркофаг от II – III в.

За презентацията е нужен JavaScript.

Самото светилище – олтарната зала, където са се извършвали пророчествата, представлява кръгло изсечен камък с диаметър 2 м и височина 3 м. В страни от олтара има площадка, на която жрицата е извършвала ритуалите. Писмени сведения от римския историк Светоний сочат, че тук Гай Октавий получава предсказание, че синът му – Октавиан Август, ще стане император на Рим. Пак според Светоний, самият Александър Велики е бил тук и му е било предречено, че ще владее света.

Споменавайки за тези известни личности, авторът е описал и ритуала. Жрицата изпадала в транс и изливала върху олтара жертвено вино. Точно в този момент нагоре е лумвал огън. Според височината и вида на пламъка се е гадаело.

Самата крепост на върха на хълма често е сменяла собственика си след VII в. и е била ту българска, ту византийска. До нас е достигнало византийското й название Хиперперакъл, което от старогръцки означава свръх огън. Името на крепостта може да идва и от монета, сечена във Византия от XI в. насетне. Била е най-скъпата за времето си монета от чисто злато и се е наричала хиперперон, по-късно съкратено на перпера. По-миналото лято археолозите намират 12 златни перпери на Перперикон, пръснати в диаметър 2 м. Оказва се, че мястото е септична яма. След завладяването на крепостта през XIV в. от турците, тук животът спира. В каменния град са запазени вътрешна тоалетна на римски управител, както и средновековен „котлон“.

В края на миналогодишните разкопки археолозите се натъкват на интересно погребение – около 40-годишен мъж със забито рало между врата и рамото му или вампирско погребение като това в Созопол. Тази година разкопките продължават. Разкрити са около 50 гроба, които са част от огромен акропол в двора на църква от римско време – най-старата в Родопите. Храмът в началото е бил езически, впоследствие превърнат в църква, надстроявана няколко пъти, последно през XII в. Забелязва се рисунка в скалата, изобразяваща един Х с оформено тяло около него – изображение на прабългарската богиня на плодородието Умай. Датирана е от VII в. – времето, когато се смята, че куберовите българи населяват тези места.

Гората наоколо до две години ще изчезне. Какво ще се покаже отдолу – предстои да разберем.

Мистиката на района не се изчерпва с хилядолетната история на Перперикон. През декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука“ край село Александрово, община Хасково, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, открива уникална тракийска гробница от IV в. пр. Хр.

Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в гробница с невероятно добре запазени стенописи. Още първия оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Височината на могилния насип е около 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Шестте пояса от богати стенописи, украсяващи кръглата камера на гробницата, освен със своето изящество и реализъм, се свързват и с това, че в единия от тях е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен като „Кодзимасес Хрестос“. Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата. Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Непосредствено над него следва най-добре запазеният фигурален фриз, върху който са изобразени сцени от царски лов.

През май 2009 г., благодарение на Програмата на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата, отваря врати Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“, в който е разположено точно копие на намиращата се в непосредствена близост Александровска гробница.

Освен копието на уникалната със стенописите си Александровска гробница, която е кандидат за паметник на ЮНЕСКО, в музея за първи път е представено и златно съкровище, датирано около 4500 – 4000 г. пр. Хр. Накитите, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото открито до настоящия момент златно съкровище в света.

Ако разполагате с повече време, за да отворите сетивата си за нови впечатления, може да посетите намиращите се наоколо Каменни гъби, крепостите Кривус, Устра и Моняк, Дяволския мост, Вкаменената сватба, тракийското светилище край село Татул, както и една от малкото църкви, построена върху джамия – „Успение Богородично“ в село Узунджово. Ще ви плени както историята на небезизвестния Узунджовски панаир, събирал по 150 000 търговци на ден от три континента и на който нелегално се продавали дори негри, така и с историята за майстора на джамията, който бил с християнски произход и заради знаците, оставени на различни места в храма, е наречен Лальо Кръстев…

Източник

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация