film izle

40 години Дружество на плевенските писатели – равносметката

Дружеството на плевенските писатели отбеляза 40 години от създаването си с юбилеен концерт в ХГ „Св. Русев“. Наравно с празника идва и равносметката – за изминатия път, за онези, които са оставили следи по него, за бъдещите творци…

Дружеството на писателите тържествено отбеляза своя 40-годишен юбилей

Споделени размисли на глас от председателя на Дружеството Христина Комаревска правят точно това:

Всеки юбилей е повод за равносметка. 40 години не са малък период в човешкия живот, но за творческа организация, която проправя  пъртина, са  само миг.

През 1978 година СБП създава свои творчески поделения в по-големите градове – дружества на писателите. Плевен и Мизийският край са с богато литературно минало. Още в началото на 20 век се появяват разказите на Георги Пенчев Домусчиев. През 1909 г. излиза първата стихосбирка на Никола Ракитин. Тук твори майсторът на идилията и детския разказ Иван Кирилов. Тези  писатели определят литературния облик на града цели три десетилетия.

През 1934 г-ученици от Плевенската мъжка гимназия , сред които Константин Георгиев, Любен Христов, Петър Панков и Цветан Спасов основават литературен кръжок към читалище „Съгласие“ и го кръщават на своя кумир Никола Ракитин. През това  творческо обединение преминават известните, а някои  от тях живи и днес Величко Нешков, Алексей Сегренски, Климент Цачев, Найден Вълчев, Вътьо Раковски, Иван Радоев и много други.

След девети септември 44 г. кръжокът се преименува на името на един от създателите му – Цветан Спасов. Литературният кръжок „Цветан Спасов, станал по-късно писателско дружество, по думите на Г. Константинов, е творческо гнездо, в което са пърхали птици с криле, по-големи от гнездото. Към върховете на литературата са политнали Иван Радоев, Найден Вълчев, Вътьо Раковски, Величко Нешков, Иван Дочев, Марий Ягодов, Александър Муратов, Климент Цачев. Тук се формират творци като Калин Донков и Георги Константинов, Любен Христов, Николай Мизийски, Владимир Кирицов, Ставри Борисов., Хинко Георгиев, Неда Антонова.,Спаска Гацева, Елена Вълкова, Ена Цветанова, Златан Данев, Веселин Чернялски, Петър Ковачев. Литературната критика е поверена в ръцете на Деко Василев, а Вера Стефанова дълги години списва литературните страниците на окръжния вестник „Септемврийска победа“.

Тези творци вграждат своята енергия и любов към литературата за изграждане на бъдещото писателско дружество.

Основно ядро на Дружеството на писателите са наши земляци, които живеят в столицата. Пръв председател е Александър Муратов, който оглавява творческото поделение 11 години. Поставя се началото на Мартенски литературни дни, Юнски празници на гражданската поезия и Дните на братството в Ростовска област и Плевенски окръг на разменни начала. Учредяват се литературни награди за поезия на името на Никола Ракитин, за книги от плевенски автори на името на Цветан Спасов и за публицистика и литературна критика – на името на Георги Кирков.

През 1981 година започва да излиза алманах „Мизия“. Писателите са в творчески подем и са щедро подпомагани от Окръжния и Градския народен съвет, Профсъюзите, по-големите предприятия и кооперативи. Разполагат и със собствена материална база. Появяват се новоиздадени книги от плевенски автори във всички жанрове: поезия, проза, публицистика, критика, хумор и сатира.

Следващите председатели са Георги Константинов /1986 – 89/г., Деко Василев /1990-94 г./, Георги Доцев /1995-96/, Георги Стойков /1996-2003/, Стефан Моллов 2003-2011, Лалка Павлова – 2011 – 2017 г.

Промените след 1989 година разклащат устоите на Дружеството. Празниците, масовите публични изяви, международните връзки са невъзможни без финансово покритие. Софийските писатели напускат дружеството, вилата в Кайлъка е отнета. По спомените на Георги Стойков във вилата са отсядали най-видните представители на българската литература като Александър Геров, Атанас Далчев, Христо Радевски, Димитър Талев, Чудомир, Георги Караславов.

В кратката ми хронологична справка нямам за цел да изброявам имена, нито да тълкувам събития, които от историческа гледна точка са все още спорни. Важни са стъпките, които са направени за възстановяване на организационни ритъм на сдружението. В читалищата „Съгласие“  /с ръководител Руси Русев/ и „Цветан Спасов“ /Хинко Георгиев/, Профсъюзния дом на културата /Георги Стойков/, литературния кръжок „Пулс“ /Вера Стефанова/ се включват по-млади творци.

Плевенските автори издават свои книги, организират се четения, общи и индивидуални рецитали. Възстановено е издаването на алманах „Мизия“.

Въпреки превратностите на времето,  литературният живот не спира. Писателското дружество е регистрирано като самостоятелно юридическо лице според действащото законодателство.

През 2003 г. за председател е избран Стефан Моллов. Основна задача е да установи партньорски взаимоотношения  с Община Плевен и да възстанови творческата база. Писателите са настанени временно за 1 година в Бакърджиева къща, по-късно съвместно със сдружение „Журналист“ в Първанова къща, в която създадоха клуб „Слово“. Тук се провеждаха събрания, заседания и приемане на гости.

Георги Константинов, Найден Вълчев, Вътьо Раковски, Христо Ганов възстановяват членството си в дружеството. Провеждат се международни писателски срещи „Побратимени светове“ с писатели от Румъния, Македония, Русия, Гърция и Сърбия и културен обмен между отделните страни с гостувания, публикации, приятелства за цял живот.

През 2011 г. Дружество на писателите получава за безвъзмездно за ползване Дачева къща, след дълга кореспонденция с институции и разговори с ръководните фактори.

Писателите от плевенското дружество продължават традициите, изградени през годините. Издават книги, които се приемат добре от читателите. Придобиват самочувствие и кураж за  изяви, които ще ги утвърдят. Десетина от тях са членове на СБП. Активно участват в национални литературни конкурси, на които са оценени с най-високите отличия. Поставят си амбициозни цели и ги следват. В началото на председателството на Лалка Павлова издават двутомника „От светлина е словото“, в който се запазва паметта на времето.

За литературния живот на Плевен може да се говори и пише много. Георги Стойков пише, че според историческите факти, началото може да се търси в средата на 19 век, когато в Плевен Софроний Врачански начева  своето „Житие и страдание…“

Осмисляйки славния път на обединението, аз го сравнявам с катедралата във Флоренция  „Саграда фамилия“ /Светото семейство/ на архитекта Антонио Гауди, построена през 1882 година. Този вечен строеж, който продължава и днес. Изумителна възхвала на Бога, изумително посвещение на делото. Кулите на храма са устремени нагоре., към висините. Следващият архитект завършва така наречената фасада на страстта, с различни идеи от Гауди.

Тази символика не спира да изумява и днес. Свързвам тази алегория с вечния стремеж на творците, посветили себе си на Словото. И се питам как да достигнем до Бога, до съвършенството, за което сме готови да вградим себе си в невидимия мост на времето, което за всеки един от нас е различно.

Отговорите са много и според таланта/мярката на всеки, дръзнал да владее тази магия, сила и мощ по Пътя към Светлината. С пълно посвещение  и  чиста душа, с мисията да съхраним градежа на предците,  да оставим своя диря в паметта на времето.

Честит празник на  всички! Здраве и вдъхновение на творците за нови книги! Благодарност и към публиката в залата и читателите, които ни вдъхват кураж да вървим към духовните хоризонти!

 

 

 

 

 

Коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация