Фолклорно кабаре и моноспектакъл за Мерилин Монро са част от новия афиш на театъра

Заради предстоящия мащабен ремонт в ДКТ „Иван Радоев“, плановете за бъдещия репертоар не са дългосрочни и ще се реагира спрямо ситуацията, която ще възникне. След „Женитба“ по Гогол с участието и под режисурата на Николай Урумов, чиято премиера е насрочена за 17 и 18 февруари, Димо Дешев започва репетиции за фолклорно кабаре. В оказалата се сполучлива форма актьорите ще разкажат фолклорна история с гайди, кавали и потури, подплатена с политически народни песни.

kabare
сн. Архив

Отново Дешев и отново по традиция ще постави и едно българско класическо произведение – „Вампир“ от Антон Страшимиров. Към края на април ще бъде премиерата на моноспектакъла „Мерилин Монро – възход и агония“ от Димитър Христов – шеф на българския културно-информационен център в Скопие. Режисьор-постановчик ще бъде Елена Баева, а в ролята ще се въплъти актрисата Надя Новоселска.

nadia
сн. Личен архив

За най-малките почитатели на театралното изкуство Дориана Гълъбова подготвя два куклени спектакъла – „Врабчова перушина“ от Йордан Радичков и „Трите прасенца“ – английска народна приказка. Десислава Стоянова ще постави на голяма сцена приказката за Красавицата и Звяра и ще продължи поредицата от образователните представления с пиесата „С огъня шега не бива“ от Панайот Цанев.

С делегирания бюджет няма друг начин, освен да работим денонощно, за да може театърът да успява, категоричен е шефът на ДКТ „Иван Радоев“ Илко Иларионов. „Трябва непрекъснато публиката да бъде „захранвана“ с нови заглавия, за да може да се пълни салонът. Според него „животът“ на едно представление зависи от интереса на публиката, средно се играе 20 – 25 пъти. Има представления, които са малко по-елитарни, за гъдел на ценителите. Те са с по-кратък живот, но и за актьорите са предизвикателство. Иларионов подчертава очевидната тенденция, която личи от афиша на театъра – класически автори и заглавия. „Да задоволяваш масовия интерес с някакви еднодневки, за да се разсмиват хората заради самия смях, не си струва. Залагаме на имена като Чехов, Ибсен, Гогол“, категоричен е директорът.

%d bloggers like this: