Дребните стопани измислят хватки за привличане на повече субсидии
За изкореняване на плододаващо лозе в плевенско село сигнализира наш читател. Според него, стопанинът се е възползвал от субсидиите, предвидени по схемата „Изкореняване на винени лозя“ на Държавен фонд „Земеделие“. Схемата бе предназначена за производители, решили да се откажат от производството на винени сортове грозде, като им се позволи да извършват алтернативни дейности на съответната площ или да се откажат от земеделското производство. При отпускане на финансовата помощ производителят губи правото за презасаждане на площта, за която е предназначена премията. Според наблюдателния съсед, вместо лозето да бъде облагородено и да му се удължи животът (също с европейски пари, но по друга схема), площта е подготвена да бъде засадена с култура, която не изисква много грижи и е бързо оборотна, а при добра информираност и бърза реакция може също да бъде субсидирана. И очаква догодина там да цъфне рапица, например.
Това е един от многото случаи, в които малките стопани се опитват да изплуват над крупните арендатори. Които обяснимо не са малко в Плевенския регион – благодатен на широки масиви плодородна почва и климатични условия. Същевременно стана ясно, че България въвежда системата на преразпределителните плащания. Според нея първите 300 декара във всяко стопанство ще получават евросубсидии от 45 лв./дка, а за всеки следващ декар ставката ще е около 30 лв. Целта е да се подпомогнат малките ферми и да се премахне несправедливостта, която е валидна за целия Евросъюз – големите земеделци да усвояват по-голямата част от директните плащания, обясняват от агроминистерството. Според анализ на МЗХ, за финансовата 2012 г. около 80% от директната субсидия за страната отива при 6% от фермите или с други думи – при големите стопанства на зърнопроизводителите.
Анализ на Института за аграрна икономика сочи, че по новата система стопанствата с етерично-маслени култури ще получат през 2014 г. най-високо подпомагане от 445 лв./ха. Производителите на зеленчуци и на плодове ще получават съответно по 418 и 417 лв./ха. За площите с технически култури се очертава подпомагане от 395 лв./ха, а за ливади и пасища – 397 лв./ха. При зърнопроизводството и маслодайните култури (слънчоглед и рапица), подпомагането ще е от 293 лв./ха.
Очакванията на експертите са през 2015 г. всички стопанства да получат по-малки средства за декар обработваема земя, защото изтича преходният период и се въвеждат зелените плащания. За най-малките стопанства ще са изгодни три сектора, за които да получат обещаната от политиците подкрепа, вместо директни плащания – това са производството на зеленчуци, плодове и затревени площи.
Дали това няма да доведе до изкуствено раздробяване на стопанствата и как ще се предотврати това, предстои да се види. От института прогнозират, че пет култури ще продължат да бъдат доминиращи в българското земеделие до 2018 г. Това са слънчоглед, рапица, царевица, ечемик и пшеница.
