Разпределението на читалищните субсидии ще зависи до голяма степен от кмета

Нови правила за дейността на комисиите за разпределяне на годишните субсидии за читалищата са в сила от 22.01.2015 г. Кметът на общината придобива повече правомощия и задължения в тази дейност. Това стана ясно на редовното заседание на постоянната комисия по „Култура, вероизповедания и международни дейности” снощи. Зам.-кметът Стефан Петков съобщи за новите указания, които са получени от Министерство на културата час преди заседанието на комисията. В тази връзка той беше предложен да представлява община Плевен в Комисията за разпределение на субсидиите, която трябва да бъде утвърдена утре на сесия на ОбС.

Петков съобщи, че тази година няма промяна в субсидираните бройки, които се отпускат за община Плевен – 102. Увеличен е размерът на стандарта, който от 6 400 лв. за миналата година става 6 940 лв.

Според новите указания, утвърдени от Министерски съвет, на заседанието на Комисията кметът на общината трябва да предоставя на членовете й анализ на изпълнението на годишната програма за развитие на читалищната дейност в съответната община и в каква степен тя е допринесла за изпълнението на програмата за развитие на общината (колко читалища, колко работни места, школи, състави, по възраст, по пол, каква е била ефективността от работата им – оценка на въздействие), подобрени условия в читалищата – ремонти, създадени нови продукти, вследствие на планиране и др. Кметът на общината също трябва да предоставя информация и за планираните в общинския бюджет средства, от собствени приходи на общината, предвидени за читалищна дейност, включително и за ремонти по читалищни сгради, участие в проекти по оперативните програми и др. Освен това, кметът на общината сключва договор с всяко едно читалище, в който се посочва размера на субсидията, която му се отпуска от държавния и общински бюджет за съответната финансова година. Кметовете на общини изпращат в Министерството на културата и до областните управители копие от заповедта за съставяне на комисията, както и одобрения от тях протокол с взетите решения, от които е видно разпределението на субсидията за читалищата за съответната година. Областните администрации в срок до 31 март изпращат обобщен доклад до министъра на културата за постиженията, проблемите и приноса на читалищата за развитието на региона Докладът включва и оценка на въздействието на държавната субсидия, предложения за промени в натуралните показатели и др. В тази си дейност областните администрации се подпомагат от РЕКИЦ „Читалища“.

В указанията са включени и критериите за разпределението на годишната читалищна субсидия, които включват:

A) Актуално състояние на читалището като сдружение и културен център с материално-технически възможности за предоставяне на услуги:

– Брой регистрирани членове, събран членски внос.

– Брой посетители на предоставяни от читалището услуги.

– Проведени събрания – общи и на настоятелството.

– Извършена пререгистрация на читалището в определения от ЗНЧ срок.

– Субсидирана численост на читалището в предходната година

– Общ бюджет на читалището за предходната година

– Материално-техническа база на читалището. Наличие на обществено достъпен сграден фонд и помещения за читалищна дейност, с осигурен физически достъп за хора с увреждания. Наличие на технически средства и интернет. Закупена нова техника. Управленческа инициатива при стопанисване на читалищната собственост и набиране на собствени приходи.

-Участия на работещите в читалищата в обучения за повишаване на квалификацията работни срещи, дискусии и други форми за развитие на капацитета на служителите.

– Наложени санкции на читалището по чл. 31,32 и 33 от Закона за народните читалища.

Б) Дейност на читалището в предходната година:

– Осъществена библиотечно-информационна дейност, отговаряща на изискванията на чл.37 от Закона за обществените библиотеки, включително набавени нови информационни източници (книги, периодични издания и др. материали), брой обслужени читатели, степен на автоматизиране на библиотечните процеси.

– Нематериално културно наследство – съхраняване и предаване на традиционна култура, участие в националната система „Живи човешки съкровища – България“.

– Езикови школи, клубове, кръжоци, ателиета студиа, курсове по изкуства, математика природни и хуманитарни науки, информационни технологии, краеведска и издателска дейност и др.

– Поддържане и доказани изяви на художествени състави.

– Създаване и обновяване на колекции с културни ценности (при наличие на такива, в съответствие със Закона за културното наследство).

– Организиране и участие в празници, фестивали, събори, изложби, творчески вечери, граждански инициативи, спортни занимания и др.

– Нови дейности, заложени в програмата на читалището, в т.ч. работа по проекти, осъществено сътрудничество с други културни институции.

– Социална политика на читалището, в т.ч. доброволческа дейност; работа с различни възрастови групи; работа с хора с увреждания и осигуряване на достъп на тези хора до дейността на читалището; работа с представители на етнически общности.

B) Представяне и защита на предложената от всяко читалище програма, в изпълнение на чл. 26а (1) от ЗНЧ, съобразно и посочените в т. ч. критерии, включително и разкриване на нови дейности.

Г) Допълнителни:

– Комисията приема посоченото поименно повишение на субсидираната численост на конкретни читалища, чиито молби са одобрени от министъра на културата;

– При разпределението се запазват субсидираните бройки, получени по националните програми „Живи човешки съкровища- България“ и „ Глобални библиотеки – България“.

– Средствата се предоставят на читалищата за самостоятелно управление, съгласно чл. 23 (1) от ЗНЧ.

Да припомним, че последните указания, по които всички читалища изготвят годишните си отчети, са подписани от Ема Москова – министър на културата в редовното правителство на Иван Костов в периода 1997-2001 г.

Министерството на културата ще изготвя ежегоден обобщен анализ за състоянието и дейността на народните читалища в изпълнение на делегираните държавни задачи. На тази база ще се изготвя мотивирано предложение до министъра на финансите за промяна в натуралните показатели за народните читалища за следващата бюджетна година и ще предприема действия за промени в механизма и други мерки за модернизация и устойчиво развитие на народните читалища в страната.

Това едва ли ще се случи на тазгодишното заседание на Комисията предвид кратките срокове за изготвяне на анализа, коментира Петков. При всички случаи обаче, статуквото ще бъде разклатено. Може би най-накрая, с включването на кметската институция, на светло ще излязат много от въпросите, свързани с разпределението и усвояването на субсидиите за читалищна дейност.