film izle

Днес нямаме право на безразличие

smart1На днешния ден преди една година загинаха Ники и Влади. Двама студенти – здрави, красиви, умни и… невинни. На 26 юли 2014 г. си отиде и Цвети, въпреки всичко възможно и невъзможното, което направиха лекарите, близките й и тя самата – с толкова силна жажда за живот се бори почти три месеца. Смъртта жестоко покоси младите им животи. Край. На мечтите, на надеждата, на бъдещето. Край на радостта, на спокойствието и смисъла за близките им.

Тези душички не са просто жертви. Те са слънца, които никой нямаше право да гаси.

Една година мина и за техния убиец. Той не е осъден, даже го няма в България. Делото се мотае бездушно в папките на ловешките магистрати. Логично – на фона на пълното безхаберие и неглижиране на десетките смърти, които ни засипват отвсякъде, всеки ден, безмилостно, нелогично и страшно.

Още една година преживяха някакси и всички онези родители, почернени завинаги от смъртта на децата си, станали „жертви на пътя“. А тя, смъртта, все още дебне отвсякъде. Както на онзи 5 май 2014-а, на шосето край Луковит. Когато и където младежите се оказаха фатално. И един безумец ги уби.

Една година. Планирани кампании за безопасност, безумни решения за инфраструктура, проектозакони, проектопромени, циркове в парламента; безумни грешки на пияни и неправоспособни водачи, непростима самонадеяност и глупост на пътя; мудна и неефективна съдебна система; протести и бдения, набиращи сила – мълчаливи и крещящи; продължаващо безхаберие от институции и държава… И още катастрофи, и още смърт, и още деца ги няма, и още… Стига!

Убиецът на трите плевенски слънца е 30-годишен циганин с 12 присъди и 93 преписки, нагъл и циничен до безобразие, без книжка и без основно образование. Ловешкият съд го задържа, след като се опита и да шикалкави, че не е карал той. Магистратите категорично установиха вината му и… го пуснаха под домашен арест.

И делото зацикли, след като се оказа, че никой и нищо не е в състояние да спре един убиец да избяга от България. Да си тръгне през границата просто така. Усещането, че сме некадърни, безхаберни и беззащитни в собствената си „европейска“ държава, в 21 век, във времето на такива технологии и постижения, горчи. Чувството за очевадните неправди разгневява. До лудост, до болка, до мрак. До дълбините на съзнанието.

При толкова много смърт по пътищата и (не)раздавана „справедливост“ от правосъдието ни, има два варианта – човек или се смалява и чезне в страха си, или се бори. Но не смъртта трябва да дебне отвсякъде, не безхаберието и примирението – да владеят душите ни. Къде е разумът, къде е човешкото ни достойнство, гордостта, къде е смисълът ни? Дори инстинктът ни за самосъхранение се е смалил до зрънце.

Днес, утре, другиден, другата седмица, догодина… всеки миг… Майки, бащи, роднини, приятели… Те са на гробищата. Плачат и се молят душите на любимите им същества да са на по-добро и справедливо място. Само те знаят какво е да си жив, когато детето ти го няма. И тази болка не пожелават никому – дори на враговете си. И свръхсили, свръхчовешки те се борят. Да направят света, в който техните деца вече ги няма, по-добър за другите. Те искат справедливост. Тук и сега, защото животът е дар и никой няма право да го отнема. И никой човек или институция няма право да лишава никого от поне тази справедливост, която ни гарантира законът.

Накъде води пътят, на който умират деца? Накъде отива светът, в който някой позволява на убийци да продължават да си карат джиповете, да изчезват безследно и да не се явяват на дела, да се измъкват с условни присъди… Накъде?

Цвети Таслакова, Влади Горанов и Ники Менков не са просто жертви. Децата, загинали на пътя, не са щрих от някаква си статистика. Те са ангели, изкупващи вината на безразсъдния, отиващ към нищото свят. Нашия свят…

Да помълчим. Днес нямаме право на безразличие.

Спасение трябва да има. Само да го намерим навреме…

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация