Христофор Дочев, кандидат за кмет от ПП „Глас народен”: Ненормалната бизнес обстановка в Плевен гони инвеститорите

Бюлетина №4

Христофор Дочев е роден на 5 януари 1946 г. във врачанското с. Вараняк. Завършил е ловешката немска гимназия, после и ВИИ „Карл Маркс” – специалност „Финанси и международни икономически отношения”. Има и диплома по съвременен мениджмънт и бизнес предприемачество от германското дружество „Карлс Дуисберг”. От 29 г. управлява плевенското шивашко предприятие „Мизия”, в което работят над 1 000 души. Семеен е, има две дъщери и четирима внуци.

Кандидат за кмет на Плевен от политическа партия „Глас народен”.

– Г-н Дочев, на младини сте били активен спортист. Сега отново сте „на терена”, макар и в по-различно състезание. Помага ли ви някогашния спортен хъс?

– Като ученик в немската гимназия имах кандидат-майсторска степен по бокс. Другата ми голяма спортна любов беше волейболът. Бях капитан на волейболния отбор в гимназията, после играех и в отбора на института. Помагал съм много години на плевенския волейбол – женският ни отбор тогава стигна до челната тройка в републиканския шампионат. В последно време обаче той остана без нормално финансиране и беше буквално унищожен. Реших отново да помагам – и с пари, и с личното си участие, за да възродим отново волейбола в Плевен.

Спортният хъс винаги е бил част от мен. Никога не съм се състезавал само на олимпийския принцип. Влизам във всяко състезание с нагласата да победя, а не просто да отчета участие. Точно затова и в работата си никога не съм се провалял. Девизът ми не е „аз търся”, а „аз намирам”.

– Какво мотивира един успял в бизнеса човек като вас да търси реализация и в политиката?

– На практика винаги съм се занимавал с политика – по-скоро на апостолски начала, отколкото с амбицията да правя някаква политическа кариера. Водило ме е единствено желанието да постигна нещо по-добро за Плевен и за държавата. И преди 10 ноември 1989 г. съм критикувал управляващите, и след тази дата. За кратко бях депутат в 36-то Народно събрание. Когато прочетох програмата за преход на Ричард Ран и Роналд Ът, разбрах какво очаква страната ни. Тогава се оттеглих от парламентарната дейност и заявих, че не искам да ставам един от гробокопачите на българската държава. Освен всичко друго работата ми в „Мизия” ми е давала и независимост от партийни началници. Затова мога да си позволя да участвам в политиката безкористно.

– Защо се кандидатирахте точно с ПП „Глас народен”?

– Партия „Българската левица”, на която съм съпредседател, се регистрира за участие в предстоящите местни избори според всички изисквания на закона. Намериха се обаче „доброжелатели“, които решиха, че ще ни попречат на всяка цена. И го постигнаха. Регистрацията ни беше свалена по трагикомичен начин с фрапиращи законови нарушения. Тогава партия „Глас народен” и лично нейният председател Светльо Витков ни подадоха ръка, за да можем да участваме в изборите и да не проваляме екипа, който вече беше сформиран.

– В местните избори през 2003 г. бяхте кандидат за кмет на Плевен от БСП, но загубихте. Какво се случи тогава?

– Израснал съм в някогашната БКП, която бе преименувана в БСП. В тази партия са моите другари и много от приятелите ми. Врагове в БСП нямам, по-скоро в нея има хора, с които не желая да работя, защото през 2003 г. разиграха една много мръсна игра. Тогава СДС и неговият кандидат Найден Зеленогорски съвсем нямаха усещането, че ще спечелят местните избори. Висшият съвет на БСП и председателят на партията по онова време Сергей Станишев декларираха, че държат на победа в Плевен и изпратиха за шеф на моя предизборен щаб своя най-важен пи-ар – Юрий Асланов. Няколко часа след приключването на първия тур на изборите обаче Асланов и някои от местните партийни лидери изчезнаха. Не се появиха, докато не мина балотажа. Взеха си хонорарите и нищо не свършиха.

– „Мизия” е едно от малкото предприятия, приватизирани чрез РМД, които не само запазиха обема на своето производство, но и продължиха да се развиват…

– В дружеството, което приватизира фирмата – „Мизия 96”, има 1 300 акционери, работници и служители на предприятието. Успяхме да съхраним и да развием производството, защото след приватизацията акционерите се лишиха от полагащите им се дивиденти, за да има пари за реконструкция и модернизация. „Мизия” беше едно от най-зле оборудваните технологично предприятия, а сега по този показател сме сред първите 10 в света. Въведохме такъв финансов контрол в дейността ни, че всяко левче може да се похарчи само с предварителна заявка. Създадохме добри трудови и социално-битови условия във фабриката. Единственият ни голям кусур е, че все още не можем да предложим европейски заплати, защото цените на труда у нас са най-ниските в ЕС.

– Фирмата работи за световноизвестни марки в мъжката мода. Как се печели доверието на такива бизнес партньори?

– Не е лесно, защото всеки ден трябва да доказваш своята точност и коректност. За френския пазар, например, работим вече от 16 – 17 години. На испанския пазар също сме отдавна. Иска се лоялна, конкретна, истинска партньорска дейност. Доказали сме се като сериозна фирма и можем да си позволим да избираме с кого и при какви условия да работим.

– В предизборната си кампания обявихте, че един от приоритетите ви ще бъде да върнете на общината правото на самоуправление…

– Местното самоуправление и автономността на общините у нас са унищожени отдавна. И първото, и сегашното правителство на ГЕРБ продължават тази тенденция. 97 на сто от постъпленията от местните данъци и такси отиват в държавния бюджет и никой не знае как те се разходват. Само трохи остават в общините и те нямат никакви инвестиционни възможности за развитие. Не могат да усвояват и европейски средства, защото нямат пари за съфинансиране на спечелените проекти по оперативните програми. По тази причина 52 на сто от проектите са провалени.  Законът за местната власт е приет 1999 г., а след направените допълнения той предвижда, че минимум 30 на сто от местните данъци и такси трябва да остават в общините. Този процент постепенно трябва да се увеличи до 50 на сто. Време е да направим необходимото, за да накараме управляващите да спазват закона.

– Вашето обяснение за слабия интерес на инвеститорите към града?

– Причините са много, но най-важната е, че управляващите общината досега не създадоха адекватна бизнес обстановка. Административното обслужване за желаещите да инвестират тук е под всякаква критика. Конкурсите и търговете не се провеждат по нормален начин. Световно и национално неизвестни организации от Разград, Пазарджик, Русе и др. печелят обществените поръчки за обекти в Плевен. В същото време местните фирми работят в други градове, но не и тук. Общинската фирма „Инжстрой” не може да спечели търг за обект в своята община – това е парадокс. Плевенската фирма „Хоризонт – Иванов” и в момента строи и в Москва, и в Берлин. Построи и много от обектите за олимпиадата в Сочи. А в Плевен за нея няма място. Тази бизнес обстановка в нашия град в никакъв случай не може да се нарече нормална. Не е изненада, че авторите на проекта за реконструкция на централния площад се отказаха от него заради начина, по който беше изпълнен. Останалите кандидати за кметския пост за всичко обвиняват досегашния градоначалник проф. д-р Димитър Стойков, но за мен той също е в групата на манипулираните. Търговете за изпълнението на обектите в Плевен се дирижират от София. В програмата, която предлагаме на плевенчани, посочваме съвсем точно как можем да постигнем необходимата пълна промяна в управлението на общината.

 

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!