film izle

Оцелелият в катастрофата край Луковит Иван Гюмишев продължава борбата с вятърните мелници

i-giumishev1Иван Гюмишев е известен като момчето, което по чудо оцеля след жестокото меле край Луковит в навечерието на Гергьовден 2014-а, в което загинаха приятелите му Владислав Горанов, Николай Менков, по-късно в болницата почина и Цветелина Таслакова. Момчето, което малко след инцидента се закани, че въпреки всичко и всички ще се бори с вятърните мелници на правосъдието, безсърдечието и анархията у нас, днес, година и половина по-късно, твърди: „Всеки един момент, в който тръгна срещу вятърните мелници, вятърът сменя посоката си“. Но това не означава, че се е отказал да се бори. Напротив. Вече е студент по право във Варненския свободен университет. Приема обучението си като част от борбата. „Всичко,  което ми се случи през 2014 г., натежа на решението ми да уча точно тази дисциплина. От една страна, защото знам, че моите Влади и Цвети много искаха да станат юристи. От друга, за това, че искам един ден да се боря точно срещу такива вятърни мелници, защото те ежедневно помитат стотици хора, а това не е честно.“

Къде е Хуриет, се питат вече повече от година и Иван, и близките на загиналите плевенски студенти. „Не разбрах към кого точно да се обърна, за да задам този въпрос. Дали към местните органи на реда, които „наблюдаваха“ така наречения „домашен арест“, под който беше сложен Хуриет, или пък към съда, който нареди тази мярка за неотклонение. Неофициално всички знаят, че наглият ром е в Германия при брат си. Но защо никой не се и опитва да провери този слух, пак не е ясно.

Въпреки че като повечето млади хора нарича всичко, което се случва у нас, пародия, Иван знае, че един ден ще има възмездие независимо под каква форма. Твърди, че най-важният урок, който е научил, е, че трябва да се прави добро, колкото и „невъзвръщаема“ инвестиция да е в днешни дни. Единственото, което си спомня от ада на пътя на онзи фатален 5 май, е гледката на въздуховодите или т. нар. „бъбреци“ на предния капак на BMW-то на Хуриет. „Приятелите ми ги няма и това няма как да го превъзмогна. Просто се научих да живея с мисълта, че те са някъде там, помагат ми във всеки труден момент и един ден пак ще бъдем заедно. Техните семейства станаха мое семейство. Винаги ще им бъда благодарен, че ме подкрепиха във всеки един момент на общата ни борба. Аз знам, че винаги мога да разчитам на тяхната помощ и се надявам и те да знаят, че могат да очакват същото от мен.“

Въздържа се от гръмки изказвания и коментари за убийствата от последната седмица. „Аз съм научен на едно – ако си много добър човек, дулото няма да опре в тила ти. За цялата тази анархия е виновен всеки един от нас, всеки, който ежедневно вижда нередност, но си обръща погледа на другата страна, защото така е по-лесно. Всеки, който смята, че няма смисъл от борбата с вятърните мелници, всеки който се е пуснал по течението на живота, без да има ясна представа до кой бряг ще опре накрая. След този катарзис, през който минах, научих едно нещо – смисъл от борбата винаги има, дори накрая да не си в печелившия отбор“.

Също толкова категоричен е, че ще остане да живее в България, въпреки всичко. „Искам да остана тук, колкото и да е трудно. Искам един ден да създам семейството си тук“, убеден е Иван.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация