film izle

Неправителствени или проправителствени са правозащитните организации?

sydИска ми се да попитам: Къде са сега правозащитниците? Но има ли кого! Преди седмици в “Напушени мисли” припомних за освобождаването на опасния чеченски терорист Чатаев, за когото е искана екстрадиция от Русия, за когото са се застъпили правозащитните организации, бил е освободен от ареста си в България, за да извърши по-късно терористичния акт на летище Ататюрк. В същия материал изразих съмнение, че правозащитниците ще се застъпят както за Чатаев, така и за временно пребиваващия турски гражданин у нас, когото правителството в Анкара изисква за разследване за съучастие в пуча срещу Ердоган. Тогава още не се знаеше, че името на този турски гражданин е Абдуллах Бююк и го научихме едва след като екстрадицията му стана факт. Както и очаквах!
Та, какво правят сега правозащитниците? Разбрахме, че Чатаев е човек и има човешки права, които трябва да се защитят до край, независимо, че това ще струва живота на други. Както и стана.
А Абдуллах Бююк какво е! Човек ли е, или нещо друго? Щом е човек, не би ли следвало да има права в държава, в която правозащитните организиции са толкова активни? И толкова силни! Къде се крият? Защо мълчат? Държавата ни, че извърши предателство – извърши.
Че държавните ни мъже постъпиха малодушно – постъпиха. Но питам за правозащитниците! Сега доказаха, че човешките права не са нищо повече от политически коз, който се използва когато е угодно на играча, който го държи в ръката си, че тези права всъщност не са никакви права, а човешки ограничения. Защото за да имаш тези права, трябва да отговаряш на много условия, включително и на това да си политически изгоден. А кой е политически изгоден за една “неправителствена организация”? Показаха го. И го доказаха.
Неправителствените организации всъщност са си проправителствени. Става въпрос за двете лица на една монета. За единен политически курс. За игра на доброто и лошото ченге.
Когато правителството не може да вземе изгодното за него решение, каквото беше и решението за освобождаването на терориста Чатаев, се намесват неправителствените организиции. А когато е неизгодно за правителствената политика намесата на неправителствени организиции, както е сега с Абдуллах Бююк, неправителствените организации не се намесват.
Оттук може да се направят още, и по-тежки, заключения. Много опасни престъпници бяха пуснати на свобода след намесата на неправителствени организации. Някои от тях извършиха след това по-тежки престъпления. И общо взето престъпността в България се крепи на това, че и заловените престъпници имат права, за които има институции, които се борят и вън от чиято компетенция са правата на обикновените, отрудени хора. Като се има предвид вече очевидното – че те вършат само онова, което е изгодно на правителството, а то само няма други инструменти да го извърши – значи правителството има нужда от престъпността в България. Каква ли? То контролира тази престъпност, а чрез нея контролира народа.
Защото който контролира парите ти и правата ти, той всъщност контролира живота ти. Просто е. Както казва безправният ни народ – просто е като леща. Смисълът на една държава е да опазва слабия от насилие и експлоатация, от своеволията на силния, а не да дава право на слабия за насилие и експлоатация, своеволия над силния.
За съжаление нашата, тъй наречена държава, поощрява насилието и експлоатацията, своеволията, независимо дали са извършени от слабия или от силния.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация