film izle

Идеалът днес е нищожеството

tutun-sklad2Как свърши животът на Борис Морев от „Тютюн“? Печално. Малко е да се нарече печално. Много печално. Смъртта дойде като облекчение, за да спаси от страданията едно деградирало нищожество. А какъв бе профилът на Борис Морев? Амбициозен, предприемчив, способен мъж. Издигнало се единствено със своите усилия от низините на средната класа селско момче, за да забогатее, за да се превърне в могъщ финансов магнат; целеустремен, знаещ какво иска. Сред изброеното има ли черта, която да не съвпада със съвременния идеал за мъж? Няма.

Той е идеалът! Идеалът, създаван в последния четвърт век, чрез хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди други художествени образи в литературата и киното, чрез поучителните фрази на велики мислители, извадени от контекст и публикувани в женските списания и в мрежата, чрез най-новите сериали, чрез рекламите, чрез махащите назидателно с пръст на народа сициолози, политолози и всякакви други „лози“ поканени в праймтайма на тъй наречените „национални“ телевизии да се правят на умни. Постоянно се говори за успеха. За личния успех, независимо какво ще струва на другите той, за забогатяването като единствена реална проекция на този успех, за могъществото на материалната сила като за цел, която оправдава всички средства. Всъщност, с какво се различава като психопрофил Борил Морев от героя на Айн Ранд – Джон Голт. С нищо. Психопрофилите на Джон Голт – възпявания от руската еврейка, емигрантка в САЩ, дъщеря на аптекар,  токсикоманка Айн Ранд, и на Борис Морев са абсолютно идентични. Разликата е в реализма на изследването, защото ако Димитър Димов е дълбок познавач на човешката душа, то писалата под въздействие на наркотични вещества Айн Ранд създава своя образ явно за да разреши свои дълбоки душевни проблеми. Но от фантасмагоричния образ на магната съвременната уредба явно има по-голяма нужда, отколкото от реалистичния. Богаташите се чувстват поласкани, макар че, бас държа, близките до героя й едва ли ще намерят достатъчно време да прочетат тухлите й, освен по диагоналната система, но пък са направили достатъчно книгите й да бъдат разпространени, и в една държава като България, в която би трябвало да сме поумнели, да се пробутват на младите, а да се направи всичко възможно и невъзможно „Тютюн“ да бъде изваден от учебниците. Защото истината е неудобна.

Младите, а и не само младите в България, трябва да знаят, че успехът е всичко, че за да го постигнеш, трябва да си целеустремен, амбициозен, предприемчив. И това е всичко. Какво тук значи някаква си съвест? Някаква си любов? Някакво си състрадание? Някаква социална отговорност? Някаква си честност? Това са неща за нас – неуспелите, некадърните, робуващите, жалките, париите, добитъка. Това е масовият поглед в България над човешките ценности. Мога да добавя само „позитивност“. Че всичко това би трябвало да изглежда прекрасно, да се отнасяме към него с одобрение, тогава материалната реализация ще се превърне и в духовна.

Но както и да се усуква истината, резултатите й не закъсняват. Защото ето, десетилетия след смъртта на Димитър Димов, някой запали тютюневите складове. Кой? Ами група от кадърни, целеустремени, амбициозни, предприемчиви като Борис Морев личности. Борис Морев ги запали. Борис Морев обвини и онзи бездомен човечец в палежа. Кой ще понесе цялата вина, ако не човекът, който винаги е губил заради игри на „по-големите“ от него. Онзи, който е останал и без дом, и робува на някого си, за да се нахрани. Човекът, на когото не е останало нищо друго, освен една душа. Пак ще го отнесе. Беззащитният трябва да плаща за всички.

Престъплението е отвратително не само заради дързостта и наглостта си, а защото беше овъглен един български паметник на културата. Но още по-отвратително е то заради обвинението над този нещастник. И ако този измислен „виновник“ е посочен от хора, нямащи общо с палежа, нека знаят – съучастници са в най-противното престъпление.

Снимка: plovdivutre.bg

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация