film izle

На прага на президентските избори: властта е цел, всичко друго е лицемерие

evro-izbori-2014Ако имах право на едно интервю с всички политици, не само кандидат-президентите, а и дейните личности в политическите сили, които издигат кандидат-президентите (но подчертавам – всички, до един, че иначе не бих постигнал целите си), щях да започна с едни и същи въпроси: „Какво е за Вас властта, защо се стремите към нея, кога за пръв път в живота си почувствахте, че имате власт и как бихте определили чувството?“.

От отговорите на тези въпроси зависи какви ще бъдат и останалите. Защото един политик трябва да отговори първо на тези въпроси – пред себе си, а после и пред всеки, когото го интересуват, после ще има време да отговаря на останалите. Колцина имат отговор на тях? Съмнително е, че са много. Много е съмнително.

Отговарят на всичко друго, само не и на това. Останалите отговори са на база презумпцията, че властта за всичките ни избраници и кандидат-избраници е средство. Средство да постигнат заложеното в предизборната програма на политическата сила или коалиция, или която ги издига, подкрепя и т.н. – било то реформи (неясни), просперитет (за народа или кой знае за кого), външно политически ориентир, стабилизиране на държавата и т.н., и т.н. Но представянето на властта единствено като средство е популизъм и демагогия. Защото властта, особено преди избори, е цел. То е и очевидно, но това си е и природата на човека. И не само на човека.

Арогантно звуча, нали? А не би трябвало. Защото е истина. Проста и ясна, човешка истина. Всичко останало е лицемерие и извращение с идеите. Не най-умният или най-способният, не най-добрият или най-справедливият, не най-представителният или най-далновидният става лидер на една държава. Колкото е по-близо една държава до демокрацията, толкова повече лидерът й носи най-много от положителните, но и от отрицателните страни на своя избирател, по-близо е до най-масовия човек и е един от най-многото. Не е изключителен, напротив – типичен е. Обобщен образ на най-типичното е. Да, остава уговорката – колкото е по-близо една държава до демокрацията. Защото всеки избирател избира преди всичко себе си. Своите стремежи, своя, ако щете – идеал, колкото и ограбено от идеали да е едно съвременно общество. Своята сметка. Или поне така би трябвало да бъде. И колкото повече се припознаят в кандидат лидера, толкова повече ще го изберат. В тиранията е по-различно, дори когато тази тирания си играе на демокрация (както, ако честно си признаем, почти винаги е било), там няма как да се припознаеш в лидера – избираш най-малкото зло от злините, които ти предлагат (естествено е да избереш да те обесят, пред това да те одерат жив; да те упоят, пред това на кол да те побият). Не разпознаваш ли свои черти в лидера, свои интереси в  предизборната платформа, свои идеи във философията на политическата сила, застанала зад кандидата, това е нещо друго, не е демокрация. Но независимо дали една държава е по-далече или по-близо до демокрацията, управляващият не превъзхожда като интелект или дух, като морал или разумност, всички останали. Той превъзхожда останалите само в умението да бъде лидер. Е, на сега действащия президент това качество липсва, но той е марионетка на човек, който притежава качеството и всъщност е истинският лидер. За да бъдеш лидер, трябва да имаш умението да бъдеш лидер, иначе си лидер само като административна длъжност. А да си лидер само като административна длъжност те прави смешник, не повече от момче за всичко, не повече от клозетен хигиенист, с изключение на това, че клозетният хигиенист и момчето за всичко си вадят парите честно. Лидерството е и дарба, и проклятие, то е основно качество на този, който се стреми към социална позиция, от която може да го наложи. С други думи казано – способният да управлява се стреми да управлява. И това е, преди всичко останало, инстинкт, но какво още, освен инстинкт, е то, определя и ценностната система на лидера.

Ако сам си мисли, че властта е средство и само средство, а никога не е било и негова цел, той или е превъзмогнал този инстинкт (което е много съмнително), или е много объркан човек, или най-вероятно е лицемер, мисли в клишетата, с които мами народа. Ако не мисли така, но няма друг отговор, по-добре да не мислим изобщо за него, защото срам за народа е, че има такива лидери. Ако не желае да мисли по тези въпроси, е разбираемо, но остават под въпрос способностите му. И ценностната му система, защото причините да игнорираш истината може да са най-различни. Освен това, вече споменах – очевиден е стремежът към власт. Очевидно е, че тя е цел.

И ако някой може да отговори искрено и честно какво е за него този стремеж за власт, той сам ще е наясно какво може и какво не може да пожертва в името на тази цел.

Дали е безумецът, за когото целта оправдава средствата, всички средства.

Дали е тънкият сметкаджия, ограничен и двойнствен човек, за когото целта е да се оправдаят средствата.

Или има морал, който определя средствата, които може да си позволи, за да постигне своята цел.

Последният за мен е човекът, проявил достатъчно зрялост да бъде лидер. И е единственият, който постигайки целта си, ще я използва като средство за друга по-висша цел. Защото средствата до голяма степен са определящи за целта и показвайки зряло отношение към тях, не лекомисленото им прахосване, лидерът показва и зряло отношение към своята цел.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация