film izle

На прага на президентските избори: за прагматизма и сбърканите философии

lider2Личните качества на лидера са важни. Пренебрегваме го, пренебрегват го и с поведението си политическите сили, издигащи кандидати. Най-голямо е пренебрежението на управляващата партия, която до последния възможен момент пази в тайна името на своя избраник. И след като го обяви, за пореден път на практика показа, че личността на президента не е важна за народа, достатъчно е, че е техен кандидат.

За това и беше особено належащо аз (един неособено красив и неособено интелигентен, но мислещ човек от народа, типичен гражданин – избирател или отказващ правото си на избор), да поразмишлявам за това колко важни са личните качества на лидера. Няма да коментирам сега кандидат-президента на управляващата партия, лични качества и амбиции. Ще кажа само, както писах вeче, че основното качество на един лидер е да бъде лидер. По-важно ми се струва да обърнем внимание на друго – след личните качества на който и да е кандидат, иде друго – философията на политическата сила, която застава зад кандидатурата му.

Прагматизъм? Това беше първата думичка, която изникна в съзнанието ми, не за друго, а защото с нея се злоупотребява и сега ще започне да се повтаря особено натрапчиво в предизборните платформи. Разбира се – използвана погрешно. Погледнете речника – прагматизмът е субективно идеалистично учение, в което се пренебрегва обективната истина, над нея се поставя гледната точка и всичко онова, до което може да се достигне от позицията й. Прагматизмът в наши времена проявява характер на постмодернистична безпринципност, на двоен стандарт, в който истината бързо губи всякакво значение. Това е изкривената му форма, за жалост – берем плодовете й. Но не ми беше целта да размишлявам за прагматизма и отражението му в живота ни, а за неправилното използване на философска терминология. Неправилното използване води съответно до неправилно възприемане.
А неправилното й възприемане е угодно на много от партиите ни.

Първо: трудно ми е да възприема за лява политическа сила, която твърди, че е лява, която има леви избиратели, но левичарство намирам само в носталгичните възклицания по „онова време“. Често критиците й казват: „Ляв, ляв, ама пратил децата си да учат в САЩ… И какъв бизнес само!“. И над това е редно да се замислим, но не това е основният проблем. И не в това се явява основното противоречие. И доброто образование, и бизнесът могат да бъдат само средства, които не на всяка цена са в противоречие с идеала. Но политическа сила, при чието управление България става член на НАТО, при чието управление се пращат наши рейнджъри в Ирак, при чието управление се вирхят „заменки“, всякакви приватизационни далавери и рухва и малкото останало след дясното управление в държавата, и най-вече при чието управление се въвежда 20% ДДС – и върху сделки с книги и лекарства, може да бъде всякаква, но не и лява. Била тройна коалиция – ако това е оправданието, то тази политическа сила показва некадърност, защото – компромис, компромис, но до едно време. Компромисът не може да бъде философия, независимо лява или дясна.

Второ: трудно ми е, много ми е трудно, невъзможно даже да възприема за дясна политическа сила, която твърди, че е дясна, която има „десни избиратели“, по-точно „избиратели, които мразят комунистите“, а десничарството й стига до „мразене на комунисти“ (на думи, разбира се) и така да оправдава поредното изпитание, на което е подложила народа си. Иначе си задържа огромен и ненужен персонал около себе си, проявява (на думи) левичарско съчувствие към съсипаните градове и села, а също тъй си върши същите далавери, които, помним, вършеха се едно време. Лансира хора, пречи на други. Съсипва бизнеси, съсипва възможности. И създава купища пречки на онзи, който има предприемачески дух и ум, но не е попаднал „сред наши и точни“.

Трето: наистина е невъзможно човек да приеме една политическа сила за реформаторска, когато под „реформи“ се разбира само тази или онази, на пръв поглед формална, абстракция, която се въвежда за да улесни конкретни кръгове и фирми – плащащи, разбира се, на „реформатора“. Факт.

Партията не само трябва да изповядва дадена философия, а и да я практикува. Не го ли прави, имаме си кръг от хора, събрани от свой общ интерес, а дали този интерес съвпада с интереса на народа, е повече от съмнително.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация