film izle

За наглостта, правата и задълженията

Сподели
Етикети

Понякога се сърдя на мама и тате, лека им пръст. Бяха обикновени хора, възпитаха ме в общите човешки ценности – за това ги благославям, и пак за това понякога съм им сърдит. Особено в моментите, в които виждам явно дебелоочие, най-вече от страна на такива, които го проявяват, обръщайки се към милиони. Последният случай – Даниел Вълчев в „120 минути“, чудя се откъде намери лице той да говори за неграмотност, при това на фона на приказки за реформите, които направил. Че с повечето от реформите само отряза пътя на много деца да учат, а други постави в трудни за понасяне условия. Колко училища бяха затворени? В малките села не се ли раждат хора? В какво толкова са съгрешили децата на мизерстващи родители, че да бъдат лишени от насъщното „А, Б, В“, и малко по-големите, които показват добри резултати в училище, но след основно не могат да продължат, понеже им се налага да пътуват, а средства нямат. Колко от училищата всъщност са строени от възрожденци сред дедите ни? Колко бяха крепени отчаяно с цената на престъпления – вписване на „мъртви души“? И честно, за това престъпление, независимо от личните мотиви на извършителите, аз по-скоро ще им сваля шапка, отколкото да ги упрекна. Делегираните бюджети, които освен всичко останало се оказаха и златна мина за злоупотреби, съсипаха още много други деца. Малко по-бавно или по-бързо мислещи, или просто по-различни. Намериха се хора, които да ги използват, вписвайки ги в категорията „деца със СОП“, понеже едно дете със СОП носи три пъти повече пари на едно училище. И училището така оцелява. Пак злоупотреба, като вписването на „мъртви души“, но много по-гадна. Колко завършиха в България преди „реформите“? И колко извън България? И обратно: колко завършиха в България след тези реформи, и колко извън България? Има ли смисъл от статистика? Според мен не. Достатъчно е да се види, че висшите учебни заведения приемат всеки, който поиска. И пак приетите не са достатъчно, за да запълнят бройката. Пак учат по-малко от времето, когато се приемаха само избраните, преборили се да учат повече, показали, че са способни на това. И продължи си Вълчев в същия дух – хората виновни, те не искали да учат, да пращат децата си да учат и така нататък. Е, добре, сигурно и преди твоите реформи хората са си били същите, но кажи поне едно добро нещо, което се е сбъднало след реформите ти. И стигна се до един особено обиден момент. Той говореше, разбира се, за малцинствата. Като „скромно“ заяви, че не всички десни били колоездачи, правозащитници и изобщо от онези „политически коректните“. Хич не искам да си представям как би изрекъл тези думи дори и преди години. Явно си е хамелеон, който мени политическо поведение според модата – преди години щеше да е по-политически коректен, но не това е най-важното. По-важното е, че той се изрази неграмотно, политически неграмотно. Защото клишетата „колоездачи, правозащитници, политически коректни“ не са свързани с ляво-дясно, а с либерално-авторитарно и консервативно. У нас дясното се идентифицира с либералното – абсолютно погрешно; на запад, точно толкова погрешно, някои идентифицират с либералното лявото. Че публичният политически език у нас е достатъчно изкривен, за да се изразява така един нагъл политик с високомерни претенции, е факт. И това на никого не прави вече впечатление, но продължавайки в същия дух, сипейки клишета, Вълчев заяви, че у нас хората трябвало да имат освен права, и задължения. Имаше предвид, първо, че сред задълженията е грамотността. Добре, макар и изказано от човек, който само навреди на българската грамотност. После обаче спомена за задължението да си здравно осигурен. Това вече беше голяма грешка, Господарю! Не съм сред неграмотните, в много отношения съм много по-грамотен от вас. Приемам това като част от своите задължения, задължение е преди всичко пред самия мен.

Не смятам, че имам само права и повече съм изпълнявал задължения, отколкото съм се възползвал от правата си, не съм циганин и за мен няма да се застъпи никой, но не съм успял, колкото и да съм искал, да се осигуря здравно. Е, и? Срещу това с какво право се възползвам? Напротив – нямам правото да се лекувам. Приел съм го. Докато не си го платя, няма и да го имам. Но оттук – нататък изобщо започвам да се замислям за правата си. Напоследък не само камъни падат от небето; има и друга чалга – компрометирани политици да четат морал в претенциозни коментарни предавания; и не падат само камъни от небето, а и осветителни тела в тунели, тавани от библиотеки, и то не какви да е библиотеки, а столични. Падат върху главите на хората. И какви права имат хората? Като юрист сигурно отнякъде сте дочул, че ако такова нещо се случи в САЩ, жертвите веднага ще бъдат обградени от глутница адвокати от най-хищна порода. Колкото и бедни да са пострадалите, ще им коленичат, за да спечелят благоволението им да ги представляват в съда и да осъдят виновника – обикновено на суми с космически величини. Виновник винаги има и той се намира, та ето за какво трябва да се сещаме, когато се говори за граждански права. Защото отсега си знаем, че нито семейството на загиналата в тунела жена, нито пострадалият в Столична библиотека човек ще бъдат по някакъв начин реабилитирани, а безотговорните – наказани. Както не бяха реабилитирани жертвите от наводненията през последните десетилетия, както не бяха наказани и виновните за тези наводнения. Както няма да бъдат реабилитирани и жертвите от наводненията, които тепърва предстоят, както няма да бъдат наказани и виновните за тях.

Та, говорете ми за моите права. И за моите задължения. Още повече, когато става дума за грамотност. И малко повече отговорност от мен за грамотността в България трябва да носите вие като бивш просветен министър, с очевидно неуспешните ви реформи.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация