film izle

За един от най-опошлените дни на писмеността ни

Ако човек не започваше оттам, откъдето бунтовно заявяваше своето чувство за свобода, бойкотите (истинските бойкоти, а не организираните от мафиотски лобита) щяха да са абсолютно безсмислени, поне днес – във второто десетилетие на двадесет и първи век, у дома – в България.

Един потребител или един гласоподавател по-малко няма да навредят особено на продукт или лице, наложени от мощни организации, а да се наложи днес – във второто десетилетие на двадесет и първи век, у дома – в България, продукт или лице, то този продукт или лице трябва да бъде наложен от мощни организации и не може да бъде наложен без мощни организации. Личната воля е ограничена, крайно ограничена. Оттам и възможностите – тези на единаците; от друга страна, възможностите на добре организираните и на тези, които са в организациите, са неограничени.

Да го кажа по-ясно: ако утре пазарът предложи вакса за лютеница и тази вакса е на „правилната“ корпорация, която без да е политическа, има връзки с политици, без да притежава медии, има пълна власт над тях, която уж се контролира от неправителствени организации, но всъщност е клонирала от себе си създателите им – бъдете уверени: ще ядете вакса и ще мажете филийките на дечицата си с вакса, вместо с лютеница.

Да, примерът ми е хиперболичен. Но съвсем малко хиперболичен. И утре хиперболата ще се е стопила. В реалност.

Този 24 май по кич и злоупотреба с идеалите ни, по гавра с писмеността ни и всякакъв пиар, е пред всеки друг, който помня до сега.

От една страна, голяма политическа истерия около едно изречение на Путин; може би непремерено политически или напротив – политически много добре премерено, за да предизвика реакции. Дори не изречение, а част от изречение, разтърси публичното пространство в страна, в която покрай президента Р.П. трябваше дотолкова да сме свикнали с президентски фалове, че да не приемаме за нещо по-нормално от тях дори сутрешното си кафе.

И добре, нямаше да има нищо лошо, ако сме толкова ревниви за родната си история, дори когато подобна ревност бие на лека глупавина, ако в същото време не разрешавахме далеч по-тежки гаври. Ако не се включвахме в тях и не ставахме съучастници на тези гаври.

Какво се случи още покрай този двадесет и четвърти май? Ами една издателска къща (подведена от млад, доста паднал морално псевдоинтелектуалец, златно момче на мама и тате – писатели; абсолютно неизвестен като автор – и много правилно, понеже е бездарен – с маниери на различен според тезисите на политическата коректност и задължителна толерантност), известна българска издателска къща, с високи претенции (подкрепена от всичките ни национални медии, които повтаряха, предизвикваха политически, социални, скандални и напълно идиопатични дискусии до присипване) пусна „Под игото“ на шльокавица. И продаде тиража.

Паралелно с това – една още по-грозна гавра, на която не се обърна внимание, понеже е от години и този път се поддържа от родния потребител; при това от по-претенциозния, по-назидателния, по-красиво-интелигентния идиот. В читателски и писателски, в новинарски и обществени групи в интернет.

Появява се един лозунг (като едновремешните, онези, с които уж „красивият и интелигентният“ се бъзика), колаж с надпис: „Щом Кока-Кола може да пише на кирилица, значи го можеш и ти“.

Звучи едва ли не като национална гордост, ама замисли ли се идиотът, споделил в читателска група лозунга, какво означават думите!

Стилистиката на рекламния слоган не е никак непозната. Поне на българския мъж, служил в казарма:

„Щом сержанта ти, новобранец такъв, може да бъде гладко избръснат, значи можеш и ти!“

„Щом старият ти може да бъде с лъснати чепици, можеш и ти!“

И така нататък. Значи Кока-Кола повелява. По-могъща е от кирилицата. И още: ако Кока-Кола не можеше да пише на кирилица, то тогава нямаше да можеш и ти. Или би могъл да не можеш и ти.

Е, националните ми ценности са над една лигава напитка. Всъщност не е и лигава, просто напитка е. Лигав е пиарът й. И как му се казваше – фендъмът.

Започнах с приказки за бойкот. Знам, че е безсмислено, знам, че губещият ще съм единствено аз. Но твърде грозно ми дойде. Твърде грозно. Ще бойкотирам и онази издателска къща, ще бойкотирам и напитката.

Дано не бойкотирам някой ден напълно цялото ни инфантилно общество, което прави тъй, че да се отвращавам от неща, които до вчера съм харесвал.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация