film izle

Дестинации: Лесидрен – древни легенди и божествена природа

Модерно е да се говори за туристически дестинации, селски туризъм, екопътеки, туристически поток и начини за по-добра реклама, с която даден обект да се включи в печелившия бизнес. Рекламата, колкото и оригинална да е, включва задължителни моменти – девствена природа, чист въздух, прохладни летни вечери и меки снежни зими, близост на река и язовир, наличие на хотели и почивни станции. И някак си в тези повтарящи се фрази се обезличава самото място и губи част от магическата си притегателност и чар, които притежава благодарение на своята история, настояще и бъдеще, но и на легендите, които се пренасят от поколение на поколение и създават притегателния ореол, към който изпитваш нужда да се връщаш отново и отново.
Изпитано, проверено и малко лично – това се отнася за балканското село Лесидрен.
Традиционната туристическа реклама би звучала така: „Село Лесидрен се намира в Тетевенския балкан, сгушено в долинките на реките Козурска и Енча. Средната му надморска височина е 420 м. Разстоянието от София до тук е около 120 км по магистрала „Хемус“, път Е772 София – Варна и няколко километра от разклона преди село Сопот. Най-близките градове са Тетевен, Троян и Ловеч. На около 4 км североизточно се намира язовир „Сопот“ – прекрасно място за риболов, бягство от летните жеги, уинд-сърф за начинаещи или разходка с лодка. В центъра на Лесидрен може да поиграете тенис на корт, волейбол или просто да хапнете на открито сред зелените дървета, слушайки ромона на поточето, което тече покрай вас. Тук се намира Филмовата къща на кинодейците, може да отседнете в частни хотелчета, хижи, или бунгала“.
Нищо чак толкова необикновено, докато не заговорят легендите – за всяка местност, за отделни хора, дори за построяването на местната църква, която още съществува в автентичния си вид.
Този красив предбалкански край е обитаван от дълбока древност. В началото на ХХ в. в местността „Драгина“ на запад от Лесидрен е открита каменна брадва. Тя датира от далечната епоха на Халколита (5 – 4-то хилядолетие преди Христа) и е синхронна със златните накити от Варненския халколитен некропол, с право считани за най-ранното обработено злато в цяла Европа. Изглежда едни от първите земеделци на стария континент са харесали плодородната земя до Лесидрен и са я заселили.
Най-ранни писмени сведения за Лесидрен се съдържат в регистрите на войнишко население в Никополския санджак от 1548 година. Старото име на Лесидрен е било „Леседра“, както го наричат и до днес по-старите хора и най-вече помохамеданченото население от околните села.
През Възраждането Лесидрен е будно българско селище. Развити са много занаяти, а занаятчиите се организират в еснафи. В самия Лесидрен тревненски майстори издигат красива църква от червен пясъчник и хоросан, която може да бъде видяна и днес в нейния напълно автентичен вид. Открито е и килийно училище в импозантна възрожденска сграда, сега реставрирана след пожар в началото на двадесети век.

Църквата “Св. Великомъченик Георги” е паметник на културатаЦърквата „Свети Великомъченик Георги“ е построена през 1859 година с разрешение ферман на турския султан. Тогава в селото е имало 200 къщи. Камъните за черквата са вадени от съседната местност Площта. През лятото са извозвани с волски коли, а през зимата с шейни. Общината била събрала 40 кози доброволно от хората, за да хранят майсторите. Основите на черквата са изкопани на 1 – 2 м дълбочина и са правени с церови колове. Черквата е построена за 3 години на тогавашния център на селото. Срещу нея е бил конакът.
Майсторите й са двамата братя близнаци Малък и Голям Бошко, родом от Трявна. Те били ученици на Кольо Фичето. Султан Абдул Меджид I (1839 – 1861) притежавал личен борец от Помашка Лешница (дн. село Кирчево, на 5 км от Лесидрен) на име Ибрахим Гавазоглу. Абдул Меджид е 31-вият султан на Турската империя. Въпросният личен борец на султана бил голям приятел със сина на тогавашния кмет на Лесидрен. Гавазоглу отишъл на борби в Цариград. Победил всички и султанът го попитал каква награда иска заради победата. Той отвърнал: „Най-голямата награда за мене ще е да се подпише ферман, за да се построят църква в Лесидрян и джамия в Лешница“. Та той донесъл фермана, с които се давало разрешение за строежа на църквата. Дарители на църквата са Дочо Петров и баба Кера, има ги изрисувани на единия прозорец. Баба Кера била попска дъщеря от Малка Желязна (също село, което се намира в близост). Едно лято, докато карали биволите да се къпят в една локва, единият изровил нещо с рога си. Оказало се казанче със злато, което е било дарено за построяване на църквата и на килийното училище.
С Писмо 300 от 19.05.1976 г. от Митрополията в Ловеч се съобщава, че със заповед 350 от 15.04.1976 г. на Комитета за изкуство и култура храм „Св. Великомъченик Георги“ в с. Лесидрен е признат за паметник на културата.
Въпреки наличието на християнски храм и традиционната религиозност на българина, поверията, разказите и действията, свързани с магичното, като категории и днес са се запазили в съзнанието на възрастните хора в Лесидрен. Естествено някои от тях са се запазили и до днес, други са трансформирани и променени, а трети са забравени.
Много интересни са магичните действия и ритуали, които са насочени срещу предпазването и лечението на душевните болести. Най-характерни в това отношение са баенето (срещу уроки, уплаха, шок, потиснатост и депресивни състояния), леенето на куршум, леене на восък, гасене на въглен и опушване с лековити треви.
Лично изпитано лечение от баячка е баенето с чесън на ечемик. Колкото и неприятно за съвременния човек да звучи, баба Найда вземаше скилидка чесън и докато дъвчеше от нея, бърбореше неразбираеми словосъчетания. После дъхваше по три пъти във всяко око и повтаряше тези действия три пъти. Дали от изпаренията на чесъна, или от магическите думи, неприятното усещане изчезваше на следващия ден.

Рецепти с билки:
* Кокоши трън се лекува с листо от млечок, което се слага на болното място, след като то е намазано със сок от растението. Бил е използван и разтвор, получен от бръшлянови листа, накиснати в оцет, като сместа е трябвало да престои на слънце 10 дни.
* При безсъние се е прилагало изяждането на една лъжица смес, получена като към половин буркан мед се е прибавяла една глава счукан червен лук. В продължение на 5 дни всяка вечер преди лягане човекът, страдащ от безсъние, е трябвало да изяде по една лъжица от сместа.
* Болни венци са лекували с жабурене на отвара, приготвена от сварени във вода равни части от корени на къпина, корени от млечок, дъбови кори и кори от дрян.
* При зъбобол и болни венци болният се е жабурел с отвара, получена от сварени във вино равни части от изсушени и стрити на прах кори от дрян, кори от дъб, млади клонки от цер.
* При лекуването на болно и зачервено гърло се е използвала отвара от сварени във вода или в прясно мляко, подсладено със захар, стъбла, цвят и листа от слез. С отварата се е мажело гърлото на болния и се е пиела по 3 пъти на ден.
* Изгорено място се е мажело със смес, получена от разбит белтък на яйце, смесен със свинска мас, или се е налагало с листа от кисело зеле.

Интересна личност в Лесидрен е била Гена Дочева Нешкова, наричана Гена Врачката. Била е много популярна в цялата страна и е лекувала с билки. Нейната внучка Цонка си спомня: „Баба ми Гена е родена през 1888 година в с. Лесидрен и почина през 1966 година. Разказвала ми е, че когато била на 28 години при нея започнали да се явяват „Живи и здрави“. Това били 3 жени и един мъж, които били много едри и стройни и облечени в лъскави дрехи. Носели нещо като златни ризници. Когато „Живи и здрави“ й са се явили за първи път, тя е къпела едно от децата си, което било много мъничко. Преди това са й починали две деца. Имала е живи двама сина (Борис и Георги, баща ми) и две дъщери – Цона и Мария. Когато се появили „Живи и здрави“ тя се уплашила и помислила, че идват, за да вземат и най-малкото й дете, което къпела в момента. Но те започнали да й говорят, че тя е избрана да лекува хората с билки. Рекли й, че когато човек е избран за нещо такова, няма воля да избира дали приема или не“.
Гена Врачката е лекувала с билки, които е беряла сама. Тя не можела да казва коя болест с какво да се лекува, защото за отделния човек си има билка и тя си е само за него и се бере от определено място и в точното време, за което са й казали. Понякога, когато й описвали човека и тя забравяла да попита дали има личен нишан, го сгрешавала. Когато това се случеше през нощта се мяташе, а на сутринта по гърба и ръцете й имаше синини и тя казваше, че това е от „Живи и здрави“, защото е сгрешила билката и не е попитала за отличителните знаци на човека, разказва внучката й. И добавя: „Живи и здрави“ идваха когато решат, че трябва. Баба не можеше да ги вика и те да се появяват по нейно желание. Когато дядо ми си дошъл ранен от войната и кракът му взел да отича от раната, баба ги попитала за него – какво да прави, но те й се скарали, дето пита, и й казали, че няма бурен за него. Той почина през 1924 година. Имало е и други хора, които е връщала поради тази причина. „Живи и здрави“ й казваха за кои хора има лек и конкретно какъв. Береше билките на някакви непристъпни места. Казваше, че не знае как се е качила, защото все едно, че някой я повдига по стръмното. Баба береше и познаваше 77 билки. Казваше, че има и други, но „Живи и здрави“ са й казвали, че за нея са отредени само тези“. Гена е знаела, че след нейната смърт те ще се явяват на някаква жена от Видин.
Моята баба Мария – дъщеря на Гена Врачката, ми разказваше като дете приказки за нея. Най-много ме впечатли историята със свещите, които носели странните нощни гости. Твърдели, че всеки човек си има своята свещ. И според това колко силно горяла и колко й остава, се знаело кога ще умре. Показали й нейната. И баба Гена знаела точно в кой ден ще умре – когато фитилът стигне до края. Малко ми остана, догоря и мойта свещ, казвала. Била си подготвила всичко за погребението и съобщила на всичките си близки.

Източник: bgsever.info.
Използван е материал от подготвения за печат ръкопис на Камелия Мирчева „За Лесидрен и лесидренци“.

 

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация