Плевенският театър с премиера на „Островът на робите“ в края на септември

„Островът на робите“ от Пиер дьо Мариво е най-новата постановка на плевенския ДКТ „Иван Радоев“. Премиерата й ще бъде на 28 и 29 септември 2017 г., на Голяма сцена, от 19 часа.

Режисьор – Васил Василев
Превод – Наташа Колевска
Сценография и костюми – Константин Вълков
Хореография и пластика – Ина Гергинова
Участват – Бориса Сарафова, Мария Йорданова, Теодора Кулева, Йоана Кирчева, Адриан Филипов, Сергей Константинов

Билети и информация на касата на театъра и на тел. 064/ 83 43 76.

Дебютите в спектакъла са няколко – на Васил Василев като режисьор за пръв път на плевенска сцена, четирима от актьорите и сценографът също за пръв път се изявяват в тази пиеса, която за пръв път се играе в България. Aктьорският си дебют на плевенска сцена ще направят Мария Йорданова, Йоана Кирчева и Теодора Кулева, най-новите попълнения в трупата на театъра през тази година.

Авторът на пиесата – Пиер дьо Мариво, е френски писател от 17 век, за когото малко се знае.

Той е френски благородник, син на директора на Монетния двор, но фалитът на баща му става причина да се посвети на театъра и на журналистиката. (Той е създателят на седмичното списание „Френски наблюдател“.) Макар че учи право, той отказва да се посвети на адвокатската професия и се отдава на писане.

Мариво е публикувал голям брой пиеси и няколко романа.

На неговото име е наречено литературното течение „мариводаж“, отличаващо се с любопитната стилова смесица на изящен галантен маниер и резки простонаречни обрати. Текстовете му са наситени с метафизика и двусмисленост, както и комедийни и простонародни ситуации.

Театърът на Мариво се счита за преход от италианската комедия на маските, с нейните традиционни персонажи, към по-съвременния литературен театър. Затова наричат Мариво „майстор на маските и иносказанието“. Неговите герои също са своеобразни маски, зад които се крие истинската им същност. Много често това са млади хора, пред прага на независимия живот, пълни с несигурност и безпокойство, заради което крият истинските си чувства. И тук се проявява талантът на Мариво да създава тънки психологически характеристики и нюанси.

Приживе Мариово е избран за член на Френската Академия, а по-късно – за неин секретар. С годините обаче, модата се променя и той починал почти забравен. Интересът към драматургичното му творчество с пълна сила се завръща през ХХ век и негови пиеси започват да се поставят с успех в театрите из целия свят. Преиздават се творбите му, пиесите му се реализират в киното и в телевизията. През 1997 г. на Бродуей със шумен успех се появява мюзикълът „Триумф на любовта по комедия на Мариво. Освен режисьори и продуценти (сред които е и Бернардо Бертолучи), особен интерес към творчеството на Мариво проявяват съвременните теоретици на театъра, за проучване на механиката на сценичното действие.

 

%d bloggers like this: