Дебютен състав на Плевенския театър представя за пръв път в България „Островът на робите“ от Мариво

Пиер дьо Мариво пише „Островът на робите” 30 години преди да избухне Френската революция с лозунгите „Свобода, братство, равенство”. Малко познат автор в България, но на второ място по популярност след Молиер във Франция, Мариво досега е поставян само с пиесата си „Игра на любовта и случая”. В Плевен за пръв път ще бъде поставена „Островът на робите”. Но не само това е любопитното около този спектакъл, чиято премиера ще бъде на 28 и 29 септември.

Дебютите в спектакъла са няколко – на Васил Василев като режисьор за пръв път на плевенска сцена, на три от най-новите попълнения в женския състав на театралната трупа и на сценографа Константин Вълков, който не само че за пръв път се изявяват в тази пиеса, но е избран в конкуренция с още двама. Той е автор и на костюмите, негов е и гримът на актьорите. Доайените в спектакъла са двама – Адриан Филипов в ролята на Ификрат и Сергей Константинов, който ще изиграе Арлекин.

Бориса Сарафова – от новата вълна млади актьори в театъра, която вече гледахме във „Вишнева градина” – слугинчето и в „Балада за Георг Хених” – майката на Виктор, ще изиграе Ефросина. Най-новите имена в афиша са Мария Йорданова – Клеантис, Йоана Кирчева – Тривелин 1 и Теодора Кулева – Тривелин 2. Още една любопитка в аванс – Теодора е внучка на големия Тодор Колев. Колко талантлива е самата тя, ще се убедите от ролите й в Плевенския театър. Които тепърва предстоят.

Биляна Петрова е помощник-режисьор.

Пиесата на френския драматург от 17 век Пиер дьо Мариво е написана като утопия, но спектакълът преминава тези граници и я превръща в едно невероятно фантастично пренасяне извън времето и пространството. Представление с изключително ефектна визия – осветление, костюми, сценография – всичко това създава загадъчна, нереална среда, в която актьорите пресъздават ярки сатирични образи.


Ето какво споделиха участниците в спектакъла:

„ Направихме спектакъл малко по-необичаен. В личен аспект за пръв път се доверявам на толкова млади професионалисти, защото дебютантите повече от доайените, включително и аз, като режисьор, съм с дебют на плевенска сцена”, сподели Васил Василев, директор на ДКТ „Иван Радоев” и режисьор на спектакъла. „Аз искам зрителят да почувства свободата си и да я получи. Да разбере как от господар може да се превърне в роб и как от роб, намирайки най-краткият път към славата, можеш да станеш господар, запазвайки своите ценности. Но най-важното – че на този свят определящото е не богатството и не властта, а любовта към ближния”, категоричен е Василев.

Като предизвикателство определят участието си в тази пиеса всички актьори.

„Предизвикателство, защото начинът, по който следваме текста е подвеждащ като територия, на която мога да се изгубя. В репетициите забелязвам различен начин на интерпретация на текста и по различен начин възприемам цялостната идея”, смята Йоана Кирчева.

„Предизвикателство, защото ни кара да се борим сами със себе си и да надхвърляме възможностите си”, категорична е Теодора Кулева. Според нея стилът на игра е нещо ново за България, а самият спектакъл е толкова визуален, че дори само това е достатъчно да се предадат посланията. Ако зрителят вникне и в текста, ще преживее малък душевен катаклизъм, смята младата актриса. „В спектакъла е засегната темата за промяната вътре в човека и как съдбата понякога ни променя и ни кара да претърпяваме катаклизъм. Въпросът е дали сами си избираме съдбата, или съдбата ни контролира? И какво е съдбата всъщност – нещо вътре в нас или нещо отвън, което си играе с нас? И кога успяваме в живота – когато приемем съдбата си, или когато се борим с нея? За всички възрасти това е интересна тема. Може би истинското щастие идва само ако човек приеме съдбата си и живее чрез нея”, подхвърля теми за размисъл преди премиерата внучката на Тодор Колев.

Според Мария Йорданова робството и господарството са вътрешно състояние. „Аз смятам, че театърът в 21 век отдавна не се занимава с универсални послания и внушения, а посланието е много лично. Ние работим с универсални проблеми и теми. И тук темата за свободата – как си я взимаш, как ти я дават и какво правиш после с нея, е основна. А каква ще бъде поуката, всеки зрител индивидуално ще го почувства. Ние самите в процеса на работа стигнахме до свои житейски заключения”, сподели тя.

„Сламките” са подадени, остава зрителят да види, преживее и сподели от гледната точка на своя остров.

Снимките от спектакъла са на ДКТ „Иван Радоев“

%d bloggers like this: