„Учебна работилница Европа” представи данни от проучвания и анкети за порнографията в интернет

По повод Международния ден за безопасен интернет, който тази година е под мотото „Създаване, свързване и споделяне на уважение: По-добрият интернет започва с теб”, Сдружение „Учебна работилница Европа” – Плевен представи поредния международен проект с тема интернет опасностите – „Компетентност по въпросите на порнографията в ежедневната социална работа“ (PODIGIKOM). Той се финансира по програма Еразъм +, Стратегически партньорства за младежта. Координатор е фондация „Медийна и онлайн зависимост” от Люнебург, Германия. Партньори са 7 организации от 6 държави: Германия, България, Румъния, Австрия, Белгия и Гърция.

Проект ще се бори с един от най-големите онлайн рискове – интернет порнографията

Сдружение „Учебна работилница Европа”, българският участник в проекта, представи част от данните и изводите в анкети, проучвания и изследвания на партньорите.

1. Източник: Национално представително проучване, направено в края на 2016 година от социологическата агенция „Маркет линкс“ по поръчка на Центъра за безопасен интернет – 1000 деца от 9 до 17 години

  • Почти 30% от децата отговарят положително на въпроса „През последната година някой държал ли се е с теб обидно или гадно?“, като почти 40% от тях посочват, че това е ставало по мобилен телефон или онлайн.
  • През последната година 10% от българските деца на възраст между 9 и 15 години са получили онлайн съобщения (текст, снимка, видео) със сексуално съдържание.

Тревожно голям процент от профилите на децата в социалните мрежи са публични.

  • Родителите са все по-либерални, се вижда от данните и разрешават на детето си да сваля музика и филми, да посещава социалните мрежи, да гледа видеоклипове, да споделя снимки и видеа по всяко време.
  • В същото време децата споделят, че все по-често попадат на вредно съдържание. От всички анкетирани деца 82.4% отговарят положително на въпроса „През последната година случвало ли се е нещо онлайн, което те е притеснили или разстроило по някакъв начин?“
  • Тревожно е също, че децата не споделят с родителите си проблемите, които имат онлайн. Повече от половината родители отговарят отрицателно на въпроса (56.7% – никога, 16.5% – почти никога) дали детето им е казвало за неща, които са го разстроили или разтревожили в интернет. 20.6% от запитаните родители, казват, че детето им споделя понякога, 4.5% – често и 7% – много често.

Децата изпитват силно чувство на взаимна подкрепа за проблемите си онлайн, показват данните. Около 80% споделят, че получават съвети и могат да говорят за проблемите си с приятели.

Изводи: Ниска мотивация за задоволяване на образователни нужди чрез интернет,Недостатъчни умения за оценка на онлайн информация,Пасивност при взаимодействието в интернет, която води до пасивност при създаването и споделянето на информация и онлайн съдържание,Пропуснати възможности за онлайн сътрудничество и гражданска активност,Недостатъчни умения за осигуряване на онлайн безопасност сред по-големите деца.

2. Източник: Галъп интернешънъл, Национално представително изследване сред родители и настойници на деца между 5 и 11 години, март 2015

61,7 % от анкетираните родителине са провеждали разговор за риска от сексуално насилие с детето си. Останалите 38,3 % не отчитат разговора като труден и повечето от тях са го провели, когато детето е било на 10 години. Основната част от тях поставят акцента върху това децата да не контактуват с непознати и че има хора, които могат да извършат сексуално насилие. 2. Темата за доброто и лошото докосване е засегната едва от 7,7 % от родителите, 20% от провелите разговора родители са се опитали да обяснят границите – 3. Родителите разглеждат отговорността като споделена с училището – според тях темата, свързана с предпазването от сексуално посегателство трябва да бъде включена в образователната програма, когато децата са на възраст между 4 и 9 години.

Значителен процент от българите категорично осъждат сексуалните контакти между непълнолетни и възрастни и определят сексуалната експлоатация като значим проблем в обществото ни. 60,9 % са убедени, че децата и младежите под 18 години решават да влязат в сексуални отношения срещу заплащане или облаги, подтикнати от трудни ситуации или заради липса на внимание и комуникация от страна на родителите им. Като най-застрашени се определят децата от семейства с проблеми, лошо финансово положение, както и семейства, в които родителите нямат достатъчно време за децата си и не разговарят с тях за сексуалността. Близо 97% считат, че използването на сексуални услуги, предоставени от непълнолетни, в замяна на заплащане или други облаги, когато контактът е по инициатива на възрастен, трябва да бъде наказуемо.

3. Проект: Свързване на контекста и рисковете онлайн и офлайн по програма Дафне

Резултатите показват висока разпространеност на междуличностно насилие и злоупотреба (МЛНЗ) сред младите хора във всички изследвани страни – Англия, Норвегия, Кипър, България и Италия. Необходимо е да бъдат разработени общоевропейски политики с цел да бъде намалено това ниво. Офлайн и онлайн-формите на контрол и злоупотреба се преплитат в живота на младите хора.

Няма ясни правила за третиране на случаите на МЛНЗ в отношенията между млади хора, към кои държавни служби трябва да бъдат отнесени и как жертвите могат най-добре да бъдат предпазвани и подкрепяни.

В България има няколко стратегически документа, отнасящи се до превенцията и интервенцията в случаи на МЛНЗ, но МЛНЗ в отношенията между млади хора не се споменава в българския Закон за закрила на детето.

Проекти за превенция на насилието и тормоза/кибертормоза са изпълнявани и методологии са разработвани само от неправителствения сектор.

Въпреки че училищата са основна арена за превенция и интервенция на МЛНЗ в интимните отношения между младите хора, учителите в Европа изглежда нямат достатъчно увереност и експертност да се заемат с този въпрос. ЕС следва да насърчава включването на обучение по този проблем в дейностите по повишаването на квалификацията на учителите.

Доверието между институциите е ниско и професионалистите с неохота докладват конкретни случаи. Второ, не достигат ресурси за осъществяване на всеобхватни превантивни мерки за цялата страна. Трето, има голямо текучество сред персонала в службите по закрила на детето, което осуетява продължителното обучение и развиване на експертността, необходима за подход към злоупотребата сдеца особено в нейните най-нови онлайн-проявления. И на последно място, но не и по значение: обучението, което НПО предоставят, може и да е адекватно и най-съвременно, но то достига обикновено до ограничен брой училища и общини.

Много ценни материали по темата са подготвени и публикувани в Австрия.

Сред тях е Младежки интернет монитор/Jugend-Internet-Monitor/2017 https://www.saferinternet.at/jugendinternetmonitor/

Това е инициатива на Saferinternet.at и предлага представително допитване с данни за използването на социалните медии от австрийските подрастващи. Кои социални мрежи са най-търсени от младите потребители в Австрия в момента? Кои мрежи най-вече предпочитат момичетата? Кои са първенци при момчетата? За Jugend-Internet-Monitor 2017 Институтът за проучване на младежката култура / Institut für Jugendkulturforschung / провежда представително онлайн допитване. За целта са запитани 400 младежи на възраст от 11 до 17 години през периода ноември-декември 2016 г. относно кои социални мрежи ползват. WhatsApp и YouTube продължават да са най-харесваните, в сравнение с предишната година най-вече Facebook губи позиции. Като начинаещ се включва и мрежата за музика и видео musical.ly.

88% от анкетираните признават, че са поствали, респ. изпращали в интернет поне по 1 снимка на седмица, 35% споделят за постване, респ. изпращане на 10 снимки на седмица . 51% съобщават, че познават някого, който/която вече е пращал своя снимка, на която той/тя е бил/а гол/а; 33% от анкетираните сами са получавали такива снимки, 16% вече са изпращали такива снимки.

От проучването на гръцкия партньор:

Феноменът порнография укрепна особено много през последните години на икономическата криза в Гърция. Родителите са заети с борбата си за оцеляване и в резултат на това техните деца са оставени времево и пространствено без надзор с интернет и неговите опасности. Чрез милионите порностраници те се запознават с областта „секс“, без съвети, реалистична информация и възпитание. Образователната система в Гърция остава „бедна“ и без „приложение“. Информирането по такива теми става само чрез родителите, учителите и други актьорите по собствена инициатива. Психиката на лицата, които се занимават систематично с порнография, се контролира, наранява и обърква. Така се създават неестествени, не социални и проблематични връзки.

През 2011 г. е издадено проучването на Димитракакис К., Софос A. и Валмас T. , със заглавие „Защитата на учениците в интернет през погледа на педагозите/учителите“. То показва: 1) Учащите знаят за съществуването на порнографски материали: 83% да и само 3% не; 2) 10% от информациите в интернет се отнасят до порнографски материали. Това в комбинация със съответните сексуални (еротични) материали от 12% са най-важните въпроси на педагозите; 3) Като най-добра възможност за защита на децата от тормоз и опасности в интернет, педагозите считат на първо място родителите (63%), след това училището (48%) и самите ученици и държавата (30%), полицията (14%) и на последно място частни доставчици на сайтове (които са създадени до голяма степен точно по тази причина) с 11%. 4) Предлагат се технически мерки като използване на защитни филтри – 25%.

%d bloggers like this: