film izle

Художникът Милко Божков: Най-чистите спомени са детските

Милко Божков е познат на плевенчани с традиционните изложби, които подреждаше тук заедно с колегите си Иван Велчев – Йово и Валентин Колев. 

След 10 годишно прекъсване, той отново откри изложба в Плевен. Този път самостоятелна. Без обичайния шум с представяне и приветствия, а на чаша вино и сладка приказка със стари приятели. Ето какво сподели той – за изкуството си, за музите и вдъхновението, за живота и приятелите.

– Г-н Божков, с какво се представяте пред плевенчани в тази първа самостоятелна изложба?

– Това, което съм направил последните десетина години. Най-старата работа в изложбата е голямата, най-новите са отпреди десетина дни. В Плевен съм показвал колективни изложби със Светлин Русев, Иван Велчев – Йово и Валентин Колев. Самостоятелна за пръв път правя, с толкова мащабни работи – никога.

– Как се чувствате в този град и сред тези хора…?

– Този град го познавам от 1978 г. От тогава имам приятели тук. Хубаво е да имаш място, в което имаш приятели, които никога не те предават.

 

– В по-новите ви творби се забелязват шевици. Откъде ви дойде идеята за тях?

– Сравнително от скоро го правя. Това бродиране е вплетено в картини в готически стил. Историята е странна. Намерих много ковьорчета на баба на  село. Минаха години и осъзнах, че човек не трябва да се взима много сериозно като художник. Това е като едно пробождане, че това, което правиш, не си ти, който ще го оцени. Не е и публиката. Времето е. Може да минат и 50 години, но това е нещото, което ще остане. Това везане върху картините е показването на това, че нещата, които е правила баба ми, имат единствено сантиметална стойност върху мене. Такива са и моите неща. Ако се намерят двама-трима да ги харесат, моята задача като художник е изпълнена.

– Акад. Русев, говорейки за вашето творчество спомена, че вие сте от художниците, достигнали съвършенството в работата си. Как го чувствате вие?

– За пръв път няма да се съглася с него. Със съвършенството отиваш в други вселени. Не винаги съвършенството в занаята е стойност, че си голям художник. Понякога има несъвършени творби, които остават.

– Поет в живописта ли сте? Това беше друго определение, което акад. Русев даде за вас…

Акад. Светлин Русев: Милко Божков е един поет в живописта  

 

– Академикът освен че е голям художник, е и умен човек. Това е голям комплимент. Никога не съм се старал да бъда поет в живописта. Обаче една от картините тук се казва „Хайку”. Аз го обичам, защото в тази литературна строфа с три строфи казваш всичко. Опитвам се така да бъде и в моите картини.

Човек трябва да има натрупвания. Да е чел навремето книгите, които е трябвало да прочете (не говоря за задължителната литература в училище), да се е срещал с хората, които трябва да види. Тези натрупвания дават някакъв смисъл дори без да се усетиш. Аз обичам да чета поезия, но никога не съм мислил да бъда илюстратор на поезия.

– Кои са темите, които ви вълнуват като автор?

– Тематиката в моето в творчество 90% е това, което ме заобикаля. Това са спомените и местата, които обитавам сега. Районът, в който съм роден – Северна България около Търново, и две картини от пътуването ми преди две години в Тоскана. Нещата, които ме заобикалят от дете са нещата, които са ме вълнували от тогава, без да знам, че ще ставам художник. Но най-чистите спомени са детските – няма наслагване на разума и преценката дали е добро или лошо. Тогава приемаш всичко най-чистосърдечно. Аз се опитвам така да приемам и да рисувам нещата, които са ме вълнували тогава. Те и сега ме вълнуват.

Просто си доставям удоволствието всеки ден да работя. Ако един художник не си доставя удоволствие от всяка работа, той е загубен. Мен ме радва, че се събуждам и когато се събудя имам желание да рисувам. Това е. Това са нещата, които ме вълнуват. Външният свят, не вътрешният. Нещата, които човек намира в този свят, особено на тази възраст, и които могат да го зарадват истински. Простите неща.

– А музите?…

– Музите ми са един камък, една тухла и една панта. Те са на картините, които са изложени най-отпред в галерията.

Жените в няколко от работите ми са по едни скици, които съм правил в художествената гимназия 1969-70 г. Те са сложени в картини 50 години след това. Музите са това, което един уважаващ себе си художник и един уважаващ себе си мъж, никога няма да сподели с други хора. Този, който споделя, е един фукльо и няма никакви музи.

Най-голямата ми муза в момента е моята малка внучка, която е в първи клас и от три години се занимава като всяка дете, дай Боже да не я развалят в училище, с рисуването. Нейната фраза е: „Аз съм истински художник, ти си фалшив.” (смее се)

– С какво беше забележително вашето детство?

– Всяко едно детство е забележително. Не съм бил дете гений, нито родителите ми. Баща ми и майка ми бяха учители, слава Богу с някакво отношение към това, което съм правил. В детството си съм ходил за риба, пързаляхме се с кънки и шейни. Безгрижно беше. Сега сме обгрижени, но не трябва да се правим много на такива. Като види, че слънцето свети, човек трябва да е щастлив, че Бог му е подарил още един ден.

Човек трябва да има натрупвания. Да е чел навремето книгите, които е трябвало да прочете (не говоря за задължителната литература в училище), да се е срещал с хората, които трябва да види. Тези натрупвания дават някакъв смисъл дори без да се усетиш. Аз обичам да чета поезия, но никога не съм мислил да бъда илюстратор на поезия.

– Реалността и събитията от деня провокират ли ви творчески?

– За щастие така съм устроен, че за това, което правя, не могат да бъдат тема събития, които са жестоки, драматични. Светлин е от този тип художници, които реагират. Аз не съм социален тип художник. Аз съм селски художник. Рисуването ме спасява от тези идиотщини, които ни заобикалят не само в България, но и по света.

Милко Божков е роден 1953 г. в с. Ресен, В. Търновско. През 1972 г. – завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. – „Живопис“ в НХА. Автор на над 80 самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Русия, Австрия, Швейцария, Люкембург, Швеция, Холандия, Франция, Германия. Над 100 участия в групови изложби и биеналета на живописта и графиката в България, САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Япония, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Холандия, Русия и др. Негови произведения са в колекциите на Конгресната библиотека – Вашингтон, Музея на изкуствата – Портланд, Националната библиотека на Франция, Галерията на префектура Канагава, Япония, Музея за съвременно изкуство – Шчечин, Колекция за съвременно изкуство „Петер Лудвиг“ – Аахен, Колекция Юго Вутен, Чешка национална галерия, Музея на малкия формат – Бонсекур, Белгия и др.

Използвани са въпроси и от други медии.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация