film izle

Дестинации: Райското кътче Гарван дол съчетава уникална природа и богата история

От гъби праханки тръгва легендата за посещението на извънземни

В разгара на лятото, дори само за ден всички си мечтаем да избягаме от ежедневието, като се пренесем на някое спокойно и красиво местенце. Една такава дестинация се намира само на около 40 километра от Плевен, в близост до едно от селата в България с многовековна и богата история – Садовец. Тази история е малко позната на повечето хора и може би затова е запазила девственото си очарование. Всеки, който се е докоснал веднъж до този оазис обаче, оставя сърцето си там и редовно се връща, за да се потопи отново и отново във вълшебството на природата.

На 4 километра от Садовец, сред стръмни отвесни скали, които ограждат водите на река Вит на площ около 20 декара, се е сгушила местността Гарван дол. Неблагозвучното й име изцяло контрастира със забележителността на това кътче. Ятата гарвани, които са гнездели преди години там, са донесли и наименованието му. Гарван дол е най-посещаван през пролетните и летните месеци заради прекрасните условия за почивка. Река Вит там е бистра, а криволиченето й между големите скални комплекси създава множество плитки и дълбоки места, подходящи за къпане. Освен това в тази си част реката предлага прекрасни условия за риболовен туризъм.

Широките поляни и ливади пък са идеални за разпъване на палатки и дълги разходки. Малцината, които навреме са оценили това райско кътче, са си устроили скромни бунгала и къщи още преди повече от 20 години, в които да отсядат за кратко през уикендите или за по-дълго през лятната си почивка. Така Гарван дол се е обособил като малка вилна зона, която притежава всички необходими условия за пребиваване – първоначално черен, после каменен път, електричество и вода за пиене. Малка чешма, построена от някогашното НШЗО „Христо Ботев“ – Плевен, в импровизирания център на местността дава студена изворна вода ежегодно за всички посетители. През 1963 г. там бил създаден и пионерски лагер, в който дълги години отсядали както групи ученици, така и други туристи. Заради неподдържане на базата обаче той бива закрит и сега се ползва от охраната на местността.

За презентацията е нужен JavaScript.

Растителният и животинският свят в Гарван дол са много богати. В района има изобилие от орехи, липи, тополи, брястове и други многовековни дървета. От по-редките растения пък се срещат снежното кокиче, източния миск и дегеновия скален копър. Много са и видовете ядливи гъби – печурки, пачи крак, сърнели и праханки.

На територията на местността се срещат и застрашени видове животни като черният щъркел, бухалът, ливадният дърдавец, египетският лешояд, видрата, ракът и пъстрият пор. Там често може да се видят и чакали, лисици, диви патици, сърни, глигани, зайци, орли и ястреби. От рибите пък най-многобройни са скобарът, бялата и черна мряна, таранката, сомът, уклеят и змиорката. През зимата в последните години могат да се мернат и ята лебеди, които прелитат от замръзналия Дунав и още повече засилват красотата на това природно кътче.

Скалите, които всъщност са приютили Гарван дол и образуват един дълъг пролом на р. Вит, водят началото си от село Ъглен, Луковитско, и завършват в местността Пиронското, на километър и половина от Садовец. Дължината им е 14 км, височината им варира от 40 до 100 метра, а цветът им е сиво-синкав. Те обграждат реката по двата й бряга, като образуват чудати форми. Някои учени смятат, че скалите са твърде млади по възраст, но според последни проучвания е установено, че те са образувани преди 136 млн. години през периода Горна креда (третият последен и най-дълъг период от мезозойската ера). Доказателство за това е, че по време на валежи те променят цвета си и стават слабо червени. Местните хора пък смятат, че някога там е било дъно на море или дори океан. Тези величествени скали, и то не в Балкана, са били обект на интерес и от много чужди изследователи. През 1862 година Феликс Каниц, австро-унгарски археолог, етнограф и географ, посетил местността и поради липсата на фотоапарат изрисувал едни от най-красивите завои на р. Вит около скалите. Сътвореното от него било представено за публикации в няколко европейски страни. Малко по-късно през 1867 г. френският пътешественик Гийом Лежан също посетил пролома на р. Вит, след което отново чрез статии на френски, руски и немски език споделил впечатленията си от тази местност.

В близост до Гарван дол, надолу по течението на реката към селото, се намира и природният парк Студенец. През 1977 г. той е включен като защитена местност в списъка на ЮНЕСКО заедно с плевенския парк Кайлъка.

Табели упътват туристите и дават подробна информация за древната местност. Студенец се намира на 3 километра югоизточно от селото в диплите на Предбалкана и до него се стига само пеша. Цялата площ на местността е 105 декара и се опасва от водите на р. Вит. Името й пък дошло от ледено студените води на варовиковите извори, които изтичат от скалите, обяснява ни Витски. В пределите на тази местност дори се срещат и стари лози от преди 4 хиляди години.

По склоновете на Студенец има множество пещери, но най-интересната и голяма от тях е Гинината. Легендите разказват, че по време на турското робство там се укривала красива мома на име Гина, за да не бъде потурчена. Пещерата има 4 етажа, а дължината й е 410 метра. Сводовете й от години са убежище за прилепни колонии. На 120 метра по тесен скален коридор пък се достига до добре оформена монашеска килия, по стените на която има следи от два надписа на кирилица. По време на археологически разкопки е установено, че през II век там е отсядал Филип Македонски. Той бил превърнал мястото в монетарница, за да плаща на наемната си войска. Открити са и следи от пребиваването на пещерния човек от неолита и бронзовата епоха. За известно време пещерата е била картирана и показвана на изложения.

В местността Студенец е запазена още една историческа забележителност – Садовският манастир. Изследванията сочат, че манастирът е построен по време на второто българско царство при управлението на цар Иван Асен II. В началото на ХIХ век по време на кърджалийското нашествие в Плевенския край обаче той е разрушен, защото бил книжовен център за подготовка на учители и свещеници за килийните училища. Главатар на кърджалиите бил Пляша паша – албанец, преминал на турска служба. Така било прието, че манастирът е първото училище на селото.

През 1971 г. няколко садовчани решили да възстановят останките от зданието. Няколко години по-късно обаче той отново бил напълно разграбен и са останали само 18-метровата кула и част от стъпалата на манастира, които са обрасли с растителност. Ако решиш да видиш останките от тази величествена някога крепост, сега ще се натъкнеш на дълбоките разкопки на иманяри, които вярват, че там има заровено съкровище. Изкопаните дупки обаче не са много дълбоки, защото златотърсачите винаги удряли на камък.

С това не свършват интересните места, които могат да бъдат видяни в този район. В землището на Садовец са съществували общо 18 исторически и праисторически селища, от които само 3 са проучени напълно в археологически аспект. Най-близко до селото е Големановото кале, малко по-надалеч е Садовското, което е римско по строеж. На запад от тях пък се намира праисторическото селище Белилката, в което са открити много ценни експонати.

Всеки, който посети Гарван дол, непременно трябва да премине и по въжения мост над р. Вит. Дължината му е 100 м и се извисява на 10 метра височина над реката. Усещането там е невероятно, чистата вода, в която може да се огледаш, и красивата природа пред теб те пренасят в друг свят. Полюшването на моста от вятъра е изключителна тръпка за любителите на силните усещания. Той е и любимо място на много рибари, които пускат въдиците си именно оттам. Първоначално е построен по-близо до селото с цел да измерва пролетното и есенното пълноводие на реката, но през 1935 г. бил преместен на сегашното му място.

Ето как една съвсем близка до Плевен дестинация се оказва изключително интересна и исторически богата, а така малко позната. Не е ясно защо, но е сигурно, че подобни уникални местности не бива да остават скрити за хората, които напоследък имат все по-голяма необходимост и желание да бъдат по-близо до природата.

Преди години природният парк Студенец се прочу с мистериозните кръгове, които бяха изникнали по полята в тази местност. Хората от селото смятаха, че са ги посетили извънземни и това са следите от кацнали на техен терен космически кораби. Бяха разказани какви ли не легенди и предположения за появата на странните гости. Много възрастни садовчани дори се чувстваха поласкани, че извънземните са харесали тяхното селце, и с гордост се хвалеха с видяното в ливадите на Студенец. Оказа се обаче, че 4-те окръжности с диаметър 12 м са се образували от растежа на ядливите и много вкусни, но рядко срещани гъби праханки. Те самите представляват овални големи топки, които никнат именно в подобни кръгове. Въпреки научното обяснение, част от местното население продължава да вярва, че Садовец не е избран случайно от пришълците. Загадъчните кръгове са се появили до средновековния манастир заради духовната сила, която притежава, смятат те.

Оттогава за красивите и значими в исторически план местности край Садовец не се чува нищо, дори сякаш са позабравени. Това според Слави Витски е изключително жалко, защото там има големи предпоставки за развитието на екологичен туризъм, който да привлича хора не само от цяла България, но и от чужбина. Богатството на ландшафти, животни, растения и археологически паметници е уникално и по своя характер е сравнимо единствено с природен парк Русенски Лом. Жалко е и отношението към природата на някои хора, добавя още Витски. Изсечените дървета на някои места и уловът на риба в забранените периоди унищожават очарованието и уникалността на този район. Навремето имало предложение общините Червен бряг, Луковит, Угърчин и Ловеч да създадат един природен парк около 270 хил. декара, но това така и не станало. Създаването на обект от такова естество ще запълни съществената липса на подобни защитени територии в равнините и тяхната неравнопоставеност с тези в планините.

Заради приятните условия за почивка, които предлага, сега, когато времето се затопля, Гарван дол се пълни с посетители през почивните дни. Много от тях са млади хора, които разпъват големи палатки за по няколко седмици през топлите месеци. От 4 – 5 години освен за къпане и риболов, Гарван дол се посещава и заради офроуд-трасето, което има. Любителите на екстремните спортове редовно въртят гуми там. Джипове, АTV-та и мотоциклети често се спускат по склоновете на местността, като пресичат реката и се отправят към Студенец.

Източник

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация