film izle

Дестинации: Копривщица още пази духа на революционния Април

Възрожденското и съвременното тук съжителстват в пълна хармония

„…Копривщица… Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, гдето най-работните пътища са широки тамам две педи, гдето знатните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, на Луи Леже и пр. и пр… и такъв паплач от деятели и родолюбци.“ 3ахарий Стоянов

За презентацията е нужен JavaScript.

Едва ли има друг град в България, който да е вписал в страниците на историята ни толкова много имена – Георги Бенковски, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, Йоаким Груев. Тук пуква първата пушка, с която се дава началото на Априлското въстание, тук е написано легендарното Кърваво писмо.

Днес копривщенци твърдят, че са останали около 1 500 човека. Единственият поминък тук е земеделието и туризмът. Повечето хотелчета, решени във възрожденски стил, са семейни. И гостите им са обгрижвани точно като гости в истински дом. Дори закуската е като от кухнята на баба – топли мекици с дъхаво сладко от малини. От него, както и бурканче боровинки или характерните за този край захарни листенца от роза, може да отнесете със себе си. В края на пролетта розовото сладко по-трудно се намира, но винаги ще се появи услужлива баба, която е скътала бурканче за някой „външен“, както наричат туристите тук. Градът е етнографски и културен резерват. Архитектурата тук е запазена и всичко звучи абсолютно хармонично от автентичните домове на възрожденците, до новите къщи и хотелите. Дори около река Тополница, която минава през градчето, след ремонт е изграден модерен парк, който напълно се вписва в общата концепция. Въпреки че освен беседки и пейки, има фитнес на открито, детски люлки и пързалки, мини голф игрища. Училището „Св. св. Кирил и Методий“ – второто взаимно училище в България (1837 г.) след габровското (1835 г.), в което преподава Неофит Рилски, и първото класно училище у нас (1846 г.), създадено от Найден Геров, днес освен музей е и място за градски срещи, конференции и симпозиуми. Дори кметството изглежда така, като че ли от него всеки момент ще излезе четник с пушка.

Просто защото възрожденският дух все още не иска да си тръгне от това място.

Тук са си и калдъръмите – точно същите, каквито са били преди близо 140 години. Над 40 са чешмите с характерната копривщенска украса – розети от шестоъгълни звезди, шнурови ленти, изображения на водни животни, цветя, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Неизброими са и мостовете – сводести, изградени от камък над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Повечето си имат послание, издълбано в централния камък на най-високото място. Най-популярен е „Калъчевият мост“, известен и с името „Първата пушка“. Тук през 1876 г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество. Недалеч от него е църквата „Свето Успение Богородично“, съградена през 1817 г. на мястото на стар храм. Забележителна е с дърворезбата по владишкия трон и амвона и с автентичните икони. Нейната камбана известява началото на въстанието на 20 април 1876 г.

За презентацията е нужен JavaScript.

Интересен паметник на църковната архитектура в Копривщица е и храмът „Св. Николай“, издигнат само за една година – от 1842 – 1843 г. Но да се върнем към по-старата църква. Няма по-спокойно и тъжно място от двора й със старите паметни плочи и вятъра, който сякаш иска да сподели погребаните тайни. Тук е гробът на най-нежния български поет – Димчо Дебелянов. Пред него стои каменната фигура на майката – вперила поглед в безкрая, тя чака своя син „да се завърне в бащината къща…“. Този скулптурен шедьовър, дело на проф. Иван Лазаров, е станал символ на скърбящата, вечно чакаща майка. Оригиналът на паметника е повреден и през 1969 г. е преместен в къщата-музей на поета. На гроба е поставено копие, изработено също от проф. Лазаров.

Родният дом на Димчо Дебелянов пази и до днес магията, струяща от неговата поезия. Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор, но мартенската снежна буря за съжаление завинаги унищожи част от вековните борове и кичести вишни в него. Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. „Помниш ли помниш ли тихия двор/ тихия двор с белоцветните вишни…“ – любими стихове, които още звучат в „спретнатата къщурка“ с бели стени в малките стаички с люлката на поета, ръкописите и книгите му. И един чардак, от който се вижда високо и далече.

Една от най-впечатляващите къщи в Копривщица, в пълен контраст с родния дом на Дебелянов, е Ослековата. Тя е строена през 1856 г. за богатия копривщенски търговец Ненчо Ослеков. Три колони, изработени от ливански кедър, поддържат просторен салон на втория етаж. Външната част е изрисувана с картини, изобразяващи екзотични градове и места, а изящна дърворезба краси таваните. Тук могат да се видят уникални предмети и накити, женски и мъжки носии. Любопитна е колекцията от шити копривщенски кенета. Те представляват изящни дантели, изплитани с обикновена игла и фин копринен конец. За основа е служил конски косъм, който придава на дантелата еластичност и здравина. Говори се, че цената на един грам дантела е била равна на тази на грам злато.

Ненчо Ослеков е един от многото богати българи, които са подкрепили подготовката на Априлското въстание през 1876 г. В неговата работилница са ушити дрехите на въстаниците. За тази своя дейност след потушаването на въстанието той заплаща с живота си и е обесен в Пловдив.

Лютовата къща, известна още като Топаловата къща, е строена през 1854 г. за семейството на заможния копривщенски бегликчия (събирач на данък) Стефан Топалов, а впоследствие е продадена на богатия копривщенски търговец Петко Лютов. В приземния й етаж са показани автентични копривщенски плъсти. Плъстените килими са изработени от вълна, разстлана равномерно върху конопена постелка. След като се залее с топла вода, постелката се навива на руло и се удря с тояги. Жълто, синьо, кафяво или друг цвят ивици от вълна се нареждат върху слоя от бяла или черна вълна във вид на линии или на геометрични и растителни фигури и така се степват и слепват с нея.

Къщата, в която се е родил авторът на Кървавото писмо Тодор Каблешков, е сред образците на българската възрожденска архитектура. В нея расте председателят на тайния революционен комитет в Копривщица, човекът, който на 20 април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17 юни 1876 г. се самоубива в Габровския конак.

В изправената сред зеленина и цветя дървена къща, разположена на един от хълмовете на Копривщица през 1843 г., се ражда Гаврил Хлътев, който остава в историята с името Георги Бенковски – псевдоним, който използва като организатор и ръководител на Априлското въстание.

В близост до родния дом на Бенковски се намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола. Разположен на красива поляна, пред гъста борова гора – място, откъдето се разкрива прекрасна гледка към Копривщица, сякаш препуснал към своята мечта, Георги Бенковски остава в историята като: „Човекът, що даде фаталния знак“.

Недалеч от река Тополница се намира и родният дом на двамата видни копривщенци – братята Любен и Петко Каравелови. Централно място в нея заема печатарската машина и първите печатни творби на Каравелов. В двора се намира старата круша, засадена от писателя през 1854 г., обявена за защитена природна забележителност.

Наред с бунтовници, революционери и апостоли, в Копривщица се споменава с благоговение още едно име и то е на Ненчо Палавеев – благодетелят на града.

Още малолетен, той бива изпратен в Цариград да се учи за абаджия – майсторлък, който Палавеев овладява до съвършенство. Овладява и търговията. Като младеж вече основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазинът му за английски стоки е едва ли не нечувано за времето си събитие. Знае английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи. Във всяка страна завързвал подходящия алъш-вериш – в Сирия с килими, в Русия с кехлибари, в Йерусалим с икони. Устройва живота си в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа.

На 25-годишна възраст Ненчо Палавеев вече е известен и уважаван търговец, който започва своята дарителска кампания в Копривщица. Читалището, параклиса при гробищата, свещоливницата при църквата „Успение Богородично“ са само част от финансираните от него начинания. Следващото му идване в България е чак през 1907 година, когато възстановява сградата на началното училище. 1 000 английски лири са предвидени за изграждането на мавзолея-костница на героите от Априлското въстание. За поддържането на гимназията Палавеев сам плаща за оборудването и на учителите, а дарените средства към министерството за поддръжката на училището се равняват на 47 килограма злато.

Мечтата му е била да се задоми за копривщенка, но така и не успява, разказват местните. На 24 септември 1933 година Ненчо Палавеев прави завещанието си, в което казва: „Съгласно законите на любимото ми Отечество – България, установявам за мой универсален заветник, родния ми град Копривщица“. Чак през 1980 година парите свършват и фондацията на неговото име прекратява дейността си.

Умира на 18 септември 1936 г. Погребан е в семейната гробница, която си построява приживе в двора на църквата. В града се говори, че парите, които е оставил, не са свършили, а по време на демократичните промени просто са се пренасочили някъде. И че Копривщица завинаги е можела да бъде финансово независима само от лихвите.

Източник

 

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация