film izle

Пианистът Владимир Попов: Романтизмът е необходим и в наши дни

Владимир Попов е роден  на  29  юли  1992 г. в Плевен в семейство на лекари. Завършва плевенското Национално училище по изкуствата „П. Пипков” в класа на Елеонора Карамишева. В момента завършва
Още като ученик печели призови места в многобройни международни и национални конкурси. В биографията му още като ученик са включени са самостоятелни концерти  и участия в престижни  концерти, солистични изяви с Плевенска Филхармония.
Участвал е в майсторски класове на проф. Тамара Пoдубная, проф. Виктор Чучков, проф. Марина Капацинская, проф. Марина Хорак.
С високи оценки за композициите си от композиторите Виктор Чучков и Филип Павлов.
Негови аранжименти на песни са включени в репертоара на Хора на училището.

Награден със стипендии  от Министерство на културата по „Наредба за закрила  на деца с изявени дарби” и „Стипендия  за  таланти” на Браншова Бизнес Камара  и Читалище „ЛИК” – Плевен.

„Владимир Попов  е изключително талантлив млад музикант, с тънко усещане за музиката и отлично сценично поведение. Ярко изявена индивидуалност, с всестранни заложби, интелигентен, организиран, креативен. Роден  лидер!”, казва за него преподавателката му Елеонора  Карамишева.

С учителката си по пиано Елеонора Карамишева

В момента завършва магистратура в университет Моцартеум в Залзбург по пиано. Също така тази година ще завърши и „Музикална теория”, степен бакалавър. Има много концерти, занимава се по малко и с педагогическа дейност. Работи активно по няколко проекта.

В Плевен беше за малко – за да изпълни няколко от любимите произведения на майка си – д-р Валентина Попова. В нейна памет в Арт център Плевен беше представена монографията „Микробиологични аспекти на медицински значимите ентерококи“ – плод на дългогодишните й изследвания приживе.

 

– Влади, имаш многобройни ангажименти. Сред тях има ли планове за изяви и в България?

– Да, и то съвсем скоро. На 7 декември идвам в Пловдив за традиционния клавирен Международен, музикален, радио фестивал „Тримонтиада”. Моето участие е на тема закъснялата романтика в музикалното изкуство. Поканата дойде от организаторката Галина Врачева, която живее и работи в Швейцария, с мен ще бъдат още двама мои колеги от Моцартеум.

Ще представим съвременни произведения от ХХ век, но носещи духа на отиващия си романтизъм, на носталгията по романтизма, която е необходима в наши дни.

– Много български таланти заминават за чужбина. Всички ли успяват и какво е необходимо, за да бъдеш успешен музикант навън?

– Младите таланти в чужбина е много чувствителна тема. За съжаление до някъде и проблемна. Сигурен съм, че почти всички колеги, които работят и учат в чужбина, са го изживяли. От ученическата скамейка изглежда някак много лесно човек да вземе решението „Отивам в чужбина” и много хора имат усещането, че с това нещата се свършват. Всъщност, с това нещата започват, когато става дума за професионално формиране и израстване.

– Какво е важно да знаят преди това?

Българските ученици в музикалните училища имат изключителния шанс да се докоснат до една професионална подготовка и най-вече да контактуват с хора, които имат професионален досег с музиката. Тук не е толкова важно какво точно те са усвоили в музикалното училище, а е важен именно контактът с музиканти, от които може да се научи професионализма. Това е важно за всички, отиващи в чужбина и въобще за всички музиканти, избрали този път на развитие. От там нататък българските музиканти, не само мое мнение, са изключително талантливи и те обикновено намират пътя си не само в България, но и по целия свят умеят да се доказват. Може би се дължи това на генотипа ни, на историята ни.

Много култури сме съчетали. Това може да се види и в народната ни музика, която е толкова богата и всеки музикант в България и чужбина трябва да се гордее и да помни. Мисля, че успяваме да намерим място в европейската и световна сцена.

– Кой те насочи към пианото и имаше ли драма в семейството заради твоя избор?

– Драма никога не е имало, беше добре прието от родителите ми. Много дълго продължи моментът, в който те не знаеха дали отношението ми е наистина сериозно и го приемаха като един вид хоби – нещо, което се опитвам да усвоя. В годините, особено в прогимназиалните и гимназиалните, започнах да участвам и в различни конкурси и стана наистина сериозно. Тогава моя преподавателка беше Жанета Кирицова, която за съжаление си отиде много млада. След това попаднах в класа на Елеонора Карамишева, при която завърших и съм изключително благодарен за годините на интензивна работа, които сме прекарали заедно.

– При родители лекари, от кого си наследил музикалния талант?

– Аз наистина от малък имах изградено отношение към музиката. Вероятно благодарение на майка ми, която беше ценител на изкуството и на музиката. Тя  свиреше на пиано и явно от много малък това е причината подсъзнателно някак си да се насоча и към инструмента, и към музиката.

– Още ли композираш?

– Под една или друга форма. Това ми се налага и във връзка с обучението по „Музикална теория”, а в момента също така съм насочен към жанра на клавирната импровизация. Той до голяма степен има връзка с композицията, тъй като импровизацията изисква един процес на подготовка, на избор на концепсия, на форма. Това е вече рефлексията на композитора върху това, което той има като идея. Импровизацията при всички положения е необходима за всеки композитор. Тъй като стечението на обстоятелствата от ХХ век правят така, че музикантите губят връзка с чисто импровизационния момент в музиката.

Ако говорим за композитори като Моцарт, Шопен, дори до късната Романтика в началото на ХХ век е било изключително нормално за всеки един композитор той да бъде отличен пианист, перфектен импровизатор и съответно много от произведенията са написани с педагогическа цел, за да бъдат предадени на учениците и да има върху какво те да се обучават.

Особено при Бах и при Моцарт това е основна причина да бъдат записани произведенията. От един момент нататък се губи тази представа за връзката между различните музикални направления и в днешно време е рядкост да се намерят колеги, които да правят всичко това. Смятам че това е наистина важно и обогатява представата ни като пианисти, цигулари, композитори. За мен трябва да се търси връзката за нещата и това до голяма степен съм научил от майка ми.

С един валс, композиран от него, през 2008 г. Влади печели първата си награда за композиция в Румъния. По него в Балетната школа на читалище „Съгласие” хореографите правят танц, който влиза в репертоара на Школата.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация