film izle

Георги Константинов: Хората на перото са изместени от политици, бизнесмени и шоумени

За първи път в Плевен Георги Константинов представи новата си книга „Поезията като свидетел”. Това се случи в Регионална библиотека „Христо Смирненски” по покана на Румен Петков. На какво е свидетел поезията, какво не бива да забравяме в навечерието на 3-ти март, има ли бъдеще българската поезия и какво е вдъхновило поета за първата му творба, споделя той в интервю пред BG Север.

– Добре дошли отново у дома. В навечерието на 3-и март сме, а Плевен има ключова роля този празник да го има днес. Какво е мястото на родния ви град в литературата?

– Трети март е ден, в който трябва да обърнем поглед към всички векове, в които е съществувала българската духовност и българското национално самочувствие. Моята книга „Поезията като свидетел” проследява този път от първите старобългарски книги, предимно църковни. Те са били създавани успоредно с приемането на християнската вяра при Борис Първи от българския народ във време, когато България е заемала огромна територия. И в цялото това пространство Борис Михаил разпространява с указ задължително да има книги на български език, които да заместят книгите на гръцки. Оказва се, че при построяването на около 12 хиляди нови християнски храмове са били необходими по десетина църковни книги за всеки храм – повече от 100 000, както и книги на български език и такива за администрация. Това е била най-книжовната държава в онези далечни години, неслучайно наречени Златен век. Това продължава и през Второто българско царство също. Идва петвековното османско владичество, голяма част от българските книги са унищожени, много българи са избягвали да ги съхраняват в домовете си заради жестоките наказания. С Възраждането се възражда преди всичко нашата книжнина. Този изблик на духовност в тези тежки времена всъщност води до повдигане на националното самосъзнание, за да се стигне до Априлското въстание. Което пък предизвиква Руско-турската война – освободителна за България. Културните подеми са извикали и политически промени. Трети март такива размисли повдига.

В тази книга има, според мен вълнуващи, страници за Плевен и Скобелев, Плевен и поета Цветан Спасов, Плевен и епичната битка за освобождението му. Много интересен е текстът за Плевен и Скобелев. Задълбочено като документ есе, защото почива само на документи, какво е станало тук, когато Скобелев е водил своите битки. И не само той. Интересно е, че образът на Скобелев  има голям отзвук и направи най-силно впечатление на първите читатели на книгата.

– На какво е свидетел поезията?

– Заглавието е интересно. Тук се разнищват късове от различни моменти от духовната история на България. Има едни къс, където говоря за Сюлейман паша. Той води известната фатална битка за Шипченския проход. Ако той е победил, е щял да дойде в Плевен, да се съедини с Осман паша и да ударят руската армия с двойно повече сили. Той е бил начело на 50-хилядна армия. Разказвам история почти легенда, разказана ми на мен от човек, който се представи като „историк на свободна практика”. След края на войната Сюлейман паша е бил съден, че е виновен Турската империя да загуби войната. Според легендата, в делото се появява адвокат, който се интересува от литература и носи стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка”. Прочита пред съда онези редове: „Идат като тигри, бягат като овци/и пак се зарвъщат; българи, орловци/кат лъвове тичат по страшний редут,/не сещат ни жега, ни жажда, ни труд./Щурмът е отчаян, отпорът е лют…” Сюлейман Безумни е бил съден за липса на активност и бездарно ръководене на битката – с 50 000 армия не е победил 7 000 опълченци. Това стихотворение го е спасило от смъртна присъда. Пратили са го на заточение в Багдат. Всички турски офицери от шипченската епопея са разстреляни.

Изведнъж се оказа, че това заглавие е общозначимо за всичко, което съм написал – и за книгите от Златния век върху овча и телешка кожа, подхожда и за всички тези поети, свидетели на своето време..

– Помага ли ви или ви пречи това, че сте поет?

– Аз съм автор на повече от 40 стихосбирки, имам и публицистика, есеистична проза, книги за деца. Така че, каквото мисля аз го казвам. И много пъти моите позиции стигат до хората посредством моите книги. Но книги се четат по-малко в днешно време и по-често трябва днешният писател да се появява в медиите, стига да бъде поканен.

– Като че ли хората на изкуството се капсулират, затварят се в собствен свят. Защо не могат интелектуалците да влияят върху повече хора, а се случва точно обратното?

– Може би причината е, че самите хора на изкуството са оставени в една сянка. Бях се пошегувал твърде мрачно, че хората на перото са девета дупка на кавала или кавал изобщо няма. Оставени встрани от активната гражданска позиция в обществото, тази позиция обикновено се изразява от други хора – политици, бизнесмени, шоумени, но не и хората на перото, на философската мисъл, на историята. И от друга страна, може би причината е в тези наши интелектуалци, които не проявяват достатъчно упоритост да изказват своите позиции по важни за народа проблеми и да търсят трибуна. Тази трибуна не им се дава лесно, но те биха могли да се борят за нея. В този смисъл считам, че и от двете страни има недостатъчна активност.

– Срещате се с много младежи. Докосват ли ги римите, има ли нови дарования?

– Ако говорим за литература, българската литература има нови попълнения млада смяна. Но е много трудно във време, когато заниманието с литература и изразяването не е престижно занимание като спорта или музиката, например. Все пак има такива, които посягат към белия лист и имат известна подготовка, чели са достатъчно книги, ползват чужди езици. В списание „Пламък”, където работя, идва една група от млади автори, десетина човека, през десетилетията се променят, сменят си местата. Някои станаха известни писатели като Здравка Евтимова, Бойко Ломбовски, Милена Лилова, Пламен Киров, Владо Любенов. Те нямат достатъчно място за изява и твърде рядко чуваме техните имена, а между тях има много талантливи хора.

– Помните ли първия си стих и какво го провокира?

– Странното е, че в онези години като ученик в Мъжката гимназия в Плевен, ние заедно с Калин Донков издавахме вестниче „Средношколски зов”. В 500 бройки излизаше, на циклостил. И в това вестниче аз отговарях за хумора и сатирата. Там се появи моята първа творба, която за съжаление не е някаква лирическа изповед, а басня и се казва „Борът”. Разказва се за един бор, който растял високо и как всички отдолу дървета и храсти го хвалят колко е красив, сторен и умен. Но след една буря пада долу и вижда че е крив, грозен и даже кух. Това беше в духа на времето, когато се развенчаваше култа към личността. И изглежда, че това е било алегорията на тази басня. Много скоро започнах да пиша и лирични творби и да ги пращам в списание „Родна реч“. Там се появиха цикъл стихотворения, наградени с първа награда. Получавах десетки писма от мои връстници, което ми повдигаше куража да продължа да пиша. До първата стихосбирка като студент – „Една усмивка ни е столица”. Беше посрещната с противоречиви рецензии, но пък събуди интереса към нея.

Георги Константинов e роден на 20.12.1943 в Плевен. Завършва гимназия в родния си град и българска филология в Софийския университет. Зам.-главен редактор (1972-1973) на в. „Народна младеж“, главен редактор (1973-1983) на сп. „Родна реч“, главен редактор на сп. „Пламък“ (от 1983). Народен представител в VII ВНС (1990-1991). Заместник министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година.

За пръв път печата стихове в сп. „Родна реч“ и във вестниците „Народна младеж“, „Септемврийска победа“ (Плевен). Автор на над 40 книги с поезия: „Една усмивка ми е столица“ 1967г.; „Лично време“ 1974 г.; „Неграмотно сърце“ 1978 г.; „Общителен самотник“ 1982 г.; „Път и дом“ 1988 г.; „Обичам те до тук“ 1992г.; „Будна кома“ 1996 г.; „Дърво и птица“ 1999 г.;“Аспиринов сняг“ 2001 г. Книги за деца: „Магаре с крила“ 1983 г.; „Туфо, рижият пират“ в три части 1984 – 1994 г. Последната книга е преведена на френски, немски, руски , полски, украински и други езици. Стиховете му са включвани в различни антологии, на различни езици – английски, японски, хинди, руски, немски.

 

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация