Неда Антонова: Успях да докажа, че Левски не е убиец

Новият роман на Неда Антонова „Любовта и смъртта на първия след Бога“ беше представен в Плевен по покана на читалище „Пробуда“ и ПГМЕТ – Плевен. Пред препълнената зала тя сподели любопитни моменти от събирането на материали за написването на романа и фактите, на които се е натъкнала.

„Всички знаем за огромното дело на Левски, което не се поддава на описание. През ум не ми е минавало да се занимавам с него, докато прочетох в една вестникарска статия, че Левски е изпратен на бесилото от Иванчо Хаджипенчович. Аз съм чела достатъчно за него и знам, че това не е вярно. Иванчо Хаджипенчович е отказал да подпише решението за смъртна присъда на Левски. Знаейки, че той е френски възпитаник, юрист, още двама члена на комисията, турци, отказват да подпишат. Предложението, което комисията е направила за обесването на Левски, не е подписано от никого, включително от Иванчо Хаджипенчович. Везират сам е заповядал обесването. Невинността на Хаджипенчович на фона на огромното дело на Левски исках да разкажа.

В Букурещ правих много проучвания, срещах се с хора с български корен. Когато се върнах и  започнах да пиша в тази посока – оневиняване на Хаджипенчович, попаднах на едно писмо. Учудвам се защо досега българските историци не са го забелязали, а само двама го споменават. Знае се, че Левски е осъден като убиец на някакво дете. Доказах, че Левски не е убил това момче, тогава на какво основание е осъден. Може на вечна каторга, но не и на смърт. Много след като настъпва освобождението, 1905 г., в българския исторически архив постъпва едно писмо, което се оказва че е написано от Левски до Каравелов и там съобщава как собственоръчно е убил някакво момче в Ловеч. Всички се отнасят с известен скептицизъм, но казват, че правилно е осъден на смърт. В един момент си помислих, че писмото е фалшиво и някой е искал да набеди Левски. Но това не значи нищо, защото нямам доказателства.

Тогава попаднах на онова писмо – от 6 януари 1973 г. По това време Левски отдавна е в затвора, вече е решено, че ще бъде обесен. Двама войници пред вратата, трима на централния вход, пиле не може да прехвъркне. Да, обаче по същото време в Белград пристига писмо от Левски до Каравелов, в което Левски пише – „Свободен съм и си гледам работата”. Каравелов не се усъмнил нито за секунда – същия почерк, подписът и той, печатът на писмото е от София. Имаме две писма – в едното Левски се признава за убиец, в другото от затвора пише уж писмо, че е свободен. Исках да докажа, че писмото, в което се самообвинява, е фалшиво, както и второто. Стигнах до извода, че и двете писма са фалшиви.

Това беше огромното удоволствие, което изпитах от работата си – успях да докажа, че Левски не е убиец. От други данни, индиректни добавки успях да стигна до извода и кой е убил момчето – Димитър Общи. Двамата са си приличали физически много. Освен това Димитър той е бил просто момче, което е имало малко власт, събирал е пари по селата, които е профукал.

Това, че успях да докажа че Левски не е убиец, ми дава морално основание да застана пред вас и да ви споделя, че работата, която свърших, ми носи огромно удовлетворение.“