film izle

Кандидат-гимназистите в Плевен все още предпочитат профилираното пред професионалното обучение

Ценностната система на младите е изградена върху парите, а мечтите им са свързани с идеята за забогатяване

Почти половината от днешните седмокласници знаят какво и къде искат да учат, но за бъдещата си професионална реализация разчитат по-скоро на случайност и късмет. Това показват анализът и обобщените резултати от анкета с кандидат-гимназисти в 13 училища на територията на гр. Плевен, проведена от кариерните консултанти към ЦПЛР-ЦУТНТ (Център за подкрепа за личностно развитие – Център за ученическо, техническо и научно творчество) – Плевен.

Целта на проведената анкета беше да се установи до каква степен учениците са готови да направят избор на профил / професия при кандидатстването след 7 клас. Предложената анкетна карта е структурирана така, че да съдържа няколко основни въпроса, групирани в следните направления: готовност за избор на профил/професия и за избор на конкретно училище; хора, на които се доверяват в своя професионален избор и конкретни ценности, които са важни за тях при избора на продължаващо образование.

В анкетното проучване са взели участие общо 736 ученици – 346 момчета и 397 момичета.

На въпроса „Взел(а) ли си решение КАКВО ще учиш след 7 клас?“ 48% от анкетираните ученици дават положителен отговор, което дава информация за това, че те са направили своя избор относно бъдещия си профил/професия в училище, но процентът на учениците, дали отговор „колебая се“, също не е малък – 35%, което показва липса на ясна представа и готовност за избор на продължаващо образование.

Оказва се, че близо половината от анкетираните ученици имат представа какво биха искали да учат след 7 клас и значително по-малък е процентът на незнаещите. Това може да обори общоприетото схващане, че бъдещите гимназисти не са ориентирани за своето бъдеще.

Символичните 2% показват, че не желаят да вземат сами решение за собствения си живот, а разчитат на своите близки и приятели.

На следващия въпрос, който касае избора на конкретно училище, 57% от анкетираните дават положителен отговор, а 30% отново се колебаят. Тези резултатите дават възможност за заключение, че за кандидат-гимназистите е по-лесно да изберат конкретно училище, а след това от предлаганите възможности в него да направят своя избор за продължаващо образование.
Това е обяснимо, защото учениците се интересуват и имат информация за конкретно училище – като „имидж”, като атмосфера от своите приятели и близки. По-скоро могат да посочат името на училището, а не профила, който биха искали да изучават. Затова тук може да се обърне внимание на тяхната по-добра информираност по отношение на различните профили/професии.

На въпроса „Смяташ ли, че си достатъчно подготвен(а), за да можеш сам(а) да направиш този избор?“ учениците показват увереност, характерна за тяхната възраст, в която търсят автономност и 69% от тях отговарят утвърдително, а само 22% признават, че имат нужда от помощ и подкрепа.

От отговорите на следващите въпроси „Какво още трябва да знаеш, за да избереш най-доброто за себе си?“ и „Какво би те затруднило в избора на образование след 7 клас?“ учениците посочват нуждата от следната информация: какви са видовете изучавани предмети в училищата, какви ще бъдат възможностите за реализация след завършване на средното образование, какви са видовете изучавани профили, което дава информация, че учениците предпочитат да получат повече знания за изучаваните профили, а не професии.
Те смятат, че на този етап са най-важни са предметите, които ще се изучават, защото се съобразяват със своите предпочитания и възможности и едва тогава мислят за бъдеща реализация.

Относно това, което би ги затруднило, посочват, че не са достатъчно информирани за възможностите, които предлагат училищата в града и региона; къде ще могат да работя след завършване на образование и не на последно място голяма част от тях се объркват сред вариантите и възможностите, които предлага образователната система, а и не са наясно със своите силни страни и не могат да вземат подходящото решение.
Предвид динамичната среда, в която живеем съвсем логично техните притеснения са свързани с възможностите им за успешно бъдеще след завършване на образованието. Тук можем да обърнем внимание на недостатъчната информация, която предлагат училищата, относно връзката на предлаганото от тях обучение и възможностите за реализация на пазара на труда. Посочената липса на яснота във връзка със силните страни на анкетираните, а оттам и невъзможността да вземат адекватно решение, насочва вниманието ни към бъдеща работа в тази посока.

„Ако си избрал(а) какво и/или къде ще учиш, знаеш ли какво ще можеш да работиш, когато завършиш училище с избрания от теб профил или професия?“ на който 56% от учениците отговарят, че са наясно и на „Ако си избрал(а) какво и/или къде ще учиш, знаеш ли какво и къде ще можеш да продължиш да учиш, когато завършиш училище с избрания от теб профил или професия?“ 50% също отговарят утвърдително.

На въпроси „Кой ти помогна / би ти помогнал да избереш какво и къде да учиш?“ и „Кои от посочените хора мислиш, че би ти помогнал в избора на образование след 7 клас?“ отговорите потвърждават тезата, че подрастващите на тази възраст се влияят от редица фактори, които са причина за изграждане на тяхното мнение, възгледи и като цяло изграждането им като индивидуална личност. Един от най-важните фактори е семейството и родителския пример, защото родителите са модела за подражание на едно дете, затова учениците са посочили на първо място своите родители като хората, на които най-вече ще разчитат при своя избор. Следващият фактор е средата, в която се намира детето – неговите съученици, приятели и познати. Те също допринасят малко или много със своето поведение и пример за изграждането на положителни или негативни черти и разсъждения – отговорите го илюстрират.
Поради това изборът на профилирано/професионално направление при учениците на тази възраст в повечето случаи не е изцяло осъзнат. За разлика от сериозното присъствие на родителското мнение, учителите нямат такова силно влияние при избора на професия, може би поради недостатъчната им ангажираност в процеса на избор на професия. От проведената анкета става ясно, че учениците не осъзнават нуждата от подкрепа от други специалисти, в това число и кариерни консултанти. Отговорите показват, че учениците изобщо не смятат или по-скоро не осъзнават нуждата от подкрепа на учители, кариерни консултанти и др. специалисти. Нужна е професионална намеса за правилния подбор, която те не осъзнават.

На така зададения въпрос: „Ако днес трябва да избираш, в какво училище ще се запишеш да учиш?“ общо 43% от анкетираните ученици избират профилирана подготовка. Други 26% не са наясно все още, 28% избират професионални училища, а останалите 3% други училища, което показва за пореден път предпочитанията на кандидат-гимназистите към профилираното обучение пред професионалното. Има огромна необходимост учениците и техните родители да получат по-обширна информация за учебните планове в професионалните гимназии. Родители и ученици трябва да правят задълбочено проучване и да се доверяват на специализирана информация от самите училища, да има по-ясна и по-конкретна училищна кампания относно предлаганите професии, възможностите, които те дават при тяхното изучаване и по-задълбочена работа с учениците относно тяхното самоопознаване.

На следващия въпрос: „Ако не те приемат там, какво би избрал на второ място?“ се наблюдава объркване от страна на учениците. Над 38% от учениците не са мислили и не дават отговор, 41% ще изберат профилирана гимназия или СУ, но друг профил, което показва, че децата не осъзнават необходимостта от план за действие, необходим в случаите на кариерно планиране и по-скоро разчитат на случайността и късмета. Процентът на избор на профилирана гимназия или СУ расте за сметка на избора на професионална гимназия.

На последния въпрос, касаещ работните ценности на младите хора, се наблюдава следната тенденция: учениците избират външните работни ценности, т.е. материалните, осезаеми награди за труда, както и условията, при които ще работят и получават в резултат на работата си – те искат да получават от своята бъдеща професия предимно: пари, престиж и сигурност. Ценностната система на младите е изградена върху парите, а мечтите им са свързани с идеята за забогатяване.
Не са за подценяване другите посочени ценности, на което се надяват анкетираните, като натрупване на нови умения, да бъдат в помощ на другите и да виждат резултата от своя труд – такива, които водят до развитие на личността и нейното самоусъвършенстване.

След представяне на резултатите и обобщаването им, могат да се направят следните заключения и препоръки:

Мотивите за кандидатстване в учебно заведение са комплекс от най-разнообразни подбуди и обуславят учебната дейност на учащия, постиженията му и социалното му поведение. Мотивацията за учене не е само подтик и начало на ученето, но и резултат от него. Затова ученето трябва да се управлява по такъв начин, че мотивацията за учене да стане важна предпоставка за интензивно учене и същевременно положителен резултат от съзнателно планиран процес на обучение. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели и резултати.
В днешно време има голямо разнообразие от средни, профилирани/професионални гимназии, които предоставят качествено образование и подготовка за продължаване на образованието във висше учебно заведение в областта, избрана от учащия. Но под влиянието на едни или други фактори младежите попадат на неподходящо място, където се създават условия за демотивация и от там това поражда пречка те да покажат своя потенциал.
Всичко това говори за необходимостта от намеса на специалисти по кариерно ориентиране, които да подпомогнат избора на учениците, чрез проучване на интересите на учениците по отношение на харесваните то тях учебни предмети, да се определят индивидуалните и базисни възможности на учениците за развитие в дадена професионална област, равнището на общите способности и др

За да направят правилния избор, учащите трябва да знаят:

• Каква е същността на дадения профил/професия – каква дейност трябва да се упражнява, условията на работа и какви перспективи предлага за по – нататъшното им развитие в дадената област
• Какви знания, умения и компетенции се изискват от съответните специалисти в избраното професионално направление
• Къде могат да придобият нужното образование
• Къде могат да намерят реализация като млади специалисти след успешното завършване на своето образование
• След получаване на средно образование къде могат да продължат да учат, за да специализират и да навлязат още по навътре в изучаваната материя.
• И не на последно място какви са личните им предпочитания към работно място и тип работна среда.

Всичко това може да бъде постигнато след една съвместна работа между училището (в лицето на учителите), кариерните специалисти в средното образование и родителите, които да поставят в центъра на своята работа ученика и неговите интереси и способности.

Потребностите на учениците на този етап от тяхното развитие изисква поставянето на следната цел от страна на заинтересованите страни: Подпомагане на индивидуалния образователен и професионален избор на учениците и подготовката им за професионална реализация в съответствие с възможностите на образователната система и пазара на труда.

Така поставената цел може да бъде постигната чрез:

• Осигуряване на специализирана информация на учениците за възможностите на средното образование, подпомагаща професионалното им ориентиране.
• Работа за развитие на умения за самостоятелно вземане на решения за училищен и професионален избор.
• Подготовка на учениците, завършващи седми клас за професионална реализация в условията на пазарната икономика.
• Прилагане на съвременни подходи и техники на работа с ученици, стимулиращи тяхната активност при избор на училище.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация