film izle

Плевенчанка написа докторска дисертация за Хачо Бояджиев и телевизионния театър

Дъщерята на известните плевенски актьори Димитрина /Мими/ Велева и Марин Дилков – Биляна Дилкова, е написала докторска дисертация на тема „Телевизионният театър и Хачо Бояджиев“.

Предлагаме на читателите един малък откъс от научната разработка, касаещ режисираните от Хачо Бояджиев телевизионни мюзикъли.

Телевизионни мюзикъли

 „Самата Телевизия е музика. Тя е от най-важните ниши и акценти на актьорската интерпретация и  на спектакъла“

Хачо Бояджиев

През 1972 г. Хачо Бояджиев прави телевизионния мюзикъл „Козя пътека“ по Йордан Радичков. Оператор е Крум Георгиев, аранжиментът на песните е на Митко Щерев и Тони Димчев. Интересен е актьорският състав. Освен известните вече  Григор Вачков, Георги Парцалев и Георги Калоянчев, в екипа се включват и певците Паша Христова, Мария Нейкова, Емилия Маркова и Христо Кидиков, както и вокална група „Хайдушка песен“.

„Козя пътека“ е първият телевизионен спектакъл, заснет в  „студио Орландовци“, както Хачо наричал читалището, в което са реализирани и други заглавия. Именно тук се използва за първи път ефектът със смеещата се публика. Не на запис, тъй като по това време е нямало техническа възможност той да бъде вграден по-късно във фонограмата. Смехът, който се чува, е на действително присъстващи на снимките зрители. Нямало е светещи надписи „Аплаузи“, нито пък хора от екипа, които да „организират“ смеха. Всичко е зависело от играта на актьорите.

„При това положение няма как да разчиташ на дубли. По една проста причина: и най-надареният комедиен актьор не може да изтръгне смях от зрителите при изиграна няколко пъти пред очите им една и съща сцена. Затова без дубъл! Вкарвах публиката, тя гледаше Гришата, Калата и Парцалев, смееше се, записвахме. Това е!“

Така, независимо от голямото напрежение за актьорите – един дубъл, снимки без подаване на текст, при това текстът на Радичков никак не е лесен, но те не само го знаели перфектно, но и импровизирали в стила на автора. „Такива актьори бяха!“ – възкликва  Хачо.  Виждаме Калоянчев и Парцалев, които са великолепни и в ролите на младите „на велосипед“ (при това Калоянчев е момиче), и на възрастните „були“. За  „омотаният с въже през кръста“  Юрий Дачев твърди, че е „един от най-силно врязалите се в паметта образи на Гришата“.

На тези актьори, както и  на други „актьори на Хачо“ ще обърнем специално внимание по-нататък.

През същата 1972 г. Хачо Бояджиев прави спектакъла „Житни зърна в плява“ по драматизация на Йордан Радичков, състоящ се от две миниатюри –  „Кръстословица“ и  „Връвчицата“. И в двете миниатюри участват Невена Коканова и Григор Вачков. Оператор е Алеко Кузов.

Необяснимо  за нас е, че  за този спектакъл не става и дума в книгата за Григор Вачков. Но както сам авторът й казва „присъствието на актьора на „синия екран“, е много важна и …недокрай събрана част от биографията на Гришата“.

Запомнящ се е и „Мюзикхол 73“, където „бисерът“ на програмата е пародията на илюзионисти –  фокусникът Тренчо Коков Прасков (Николай Николаев) и неговият асистент Кънчо (Стефан Данаилов) –„това дете невинно, което  е отгледано от парче свинско месо и сега е станало голямо говедо“. Много ясно си спомняме, как месеци и дори години наред тези реплики се повтаряха от малки и големи и винаги предизвикваха много забава. Стефан Данаилов споделя, че е отнесъл много критики –  професионални (Севелина Гьорова в статията си „Нейно Величество Халтурата“) , както и в писма от зрители, които го упреквали: „Как може майор Деянов да се прави на серсем?“. След време обаче, хората са го питали дали няма да направят продължение с тези герои.

Следваща постановка на телевизионен мюзикъл на Бояджиев е „Телерезада“ от 1974 г. Той, заедно с Дечо Таралежков, са автори на сценария. Отговорен оператор отново е Алеко Кузов. Участват: Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Людмила Чешмеджиева, Евстрати Стратев, Хиндо Касимов, Васил Попов, Саркис Махубян, Коста Карагеоргиев, Богдана Карадочева, Стефан Данаилов и др.

Смятаме, че това е въпросната програма, която е забранена заради това, че по сценарий героят на Георги Калоянчев непрекъснато влизал и излизал от един кладенец, за да търси арабски петрол. От страх да не обидим с това приятелите си от Арабските страни, решили да спрат предаването.

Другото забранено предаване е „Циганско лято“ – снимани руско-цигански песни и танци на Златни пясъци, сред много огньове…  Режисьорът приема философски този факт. Колегите му казват, че  Хачо е умеел да заобикаля цензурата. Правейки уж каквото се иска от него,  всъщност  правел това, на което  той е държал.

През същата 1974 г. излиза и телевизионният мюзикъл „Криворазбраната  цивилизация“ по пиесата на Добри Войников. Сценарист е Рашко Стойчев, а литературната обработка е на Петър Ангаров. Оператор е Алеко Кузов, а великолепната музика е на Дечо Таралежков. В ролите: Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Илия Добрев, Георги Парцалев, Лора Керанова, Мариана Аламанчева, Зорка Димитрова, Евстати Стратев, Хиндо Касимов, Васил Попов, Коста Карагеоргиев и др.

От историята на българския театър знаем, че нашата възрожденска драматургия създава традиции, но почти не остава осезаемо наследство. „Криворазбраната цивилизация“ е една от малкото пиеси, които остават трайно в съзнанието на българина, изучава се и се радва на много публика не само в професионалните, но и в любителските театри.

Другото заглавие по възрожденски текст, за което стана дума, е мюзикълът от 1976 г. „Зех тъ, Радке, зех тъ“ – телевизионна адаптация по комедията на Сава Доброплодни „Михал Мишкоед“. Освен режисурата, Хачо Бояджиев е и автор на сценария. Оператор отново е Алеко Кузов, а музиката е на Димитър Вълчев. Автор на текста на песните е поетесата Миряна Башева. Голяма част от актьорите – Георги Парцалев, Ружа Делчева, Илия Добрев и Хиндо Касимов от „Криворазбраната цивилизация“ са гръбнакът и на този спектакъл. Към тях този път се присъединяват и великолепните Татяна Лолова, Георги Раданов, Мадлен Чолакова, Иван Цветарски и др.

С телевизионната реализация на тези два възрожденски текста Хачо Бояджиев доказа, че може да превърне наивната драматургия в  забавна пародия на примитивните човешки нрави.

Също през 1976 г. излиза и Хачова версия на „Вражалец“ от Ст. Л. Костов, точно шест години след първия черно-бял вариант на това заглавие с режисьор Любен Морчев. Тук оператор е Александър Мутафчиев, а музиката е на Дечо Таралежков.  Вариантът вече е цветен, а в актьорския състав няма нито един от участвалите през 1970 г. Участват: Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Богомил Симеонов, Васил Попов, Хиндо Касимов, Никола Анастасов и др.

Третата съвместна работа на Хачо Бояджиев и Григор Вачков е в мюзикъла „Мисия във Виена“ през 1976 г. За съжаление картина от него не е запазена. Мюзикълът е заснет на двуинчов рулон и никой не се е сетил да го прехвърли на по-нов носител, а днес това е практически невъзможно. Останал е само записът на песните, написани от Кирил Василев и Александър Йосифов. Участват: Григор Вачков, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Виолета Гиндева, Тодор Колев и др.

В заключение ще подчертаем, че Хачо Бояджиев създава нещо оригинално – национален възрожденски мюзикъл (определението е на Васил Стоев ). С  творбите от това направление, без излишна сантименталност и съзерцателност, донякъде се удовлетворява носталгията на зрителя по миналото. Те са повод за среща с великолепни актьори, с много хумор и жизнелюбие.

Представянето на възрожденската ни драматургия по телевизията се радва на възторжен прием от зрителите. Чест прави на Бояджиев, че въпреки  намесата му –  редакция, промяна в постройката на текста, той не  върви срещу същината на драматургичния материал и затова спектаклите се възприемат убедително и завършено.

За Биляна Дилкова

  • Родена на 26.04.1964 г. в Благоевград. Завършва средно образование през 1983 г. в СУ „Лиляна Димитрова“ – гр. Плевен, през 1988 г. завършва Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Атанас Илков, ВИТИЗ „Кр.Сарафов“, а през 2005 г. – завършва специалност „Право“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
  • От месец 09.1988 г. е актриса в Драматичен театър „Никола Вапцаров“, Благоевград. Основни роли като актриса:  ЖЕНАТА в „Нирвана“ от К. Илиев; ИРИС в „Камината“ от М. Минков,  НАТАЛИЯ СТЕПАНОВНА в „Предложение“ от А. П. Чехов , ЛЕНИ в „Престъпление на сърцето“ от Бет Хенли, ЛУИЗА МИЛЕР в „Коварство и любов“ от Шилер,   МАРТИРИО в „Домът на Бернарда Алба“ от Ф. Г. Лорка /Награда за Главна женска роля на „Театрални празници ’98“ – Благоевград/,  СЪПРУГАТА в „Пиеса №27“ от Ал. Слаповски,  ГУЕНДЪЛИН в „Колко е важно да бъдеш сериозен“ от Оскар Уайлд, СУЛТАНА в „Гласовете ви чувам“ от Д. Талев,  АНЕТ в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, ВИДА в „Боряна“ от Й. Йовков, Г-ЖА МАСЛАРСКА в „Милионерът“ от Й. Йовков /Приз за Главна женска роля „Театрални празници  Невена Коканова“ гр. Ямбол 2015 г.,  СКИРИНА от „Принцеса Турандот“ от Карло Гоци.
  • Постановчик на: „КОЛЕДНА ЕЛХА“ по Туве Янсон, „ПИНОКИО“ по Карло Колоди, „ПОСЛЕДНИЯТ СТРАСТЕН ЛЮБОВНИК“ от Нийл Саймън, „СВЕТОВЪРТЕЖ“ от Жан ЖАК Брикер и Морис Ласег.  
  • От месец 09.2005 г. е хоноруван асистент па актьорско майсторство, а от 2014 г. – асистент в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Kaто асистент на актьорски класове има участия със спектакли в международни студентски театрални фестивали – ‘’Ристо Шишков’’- гр. Струмица, Р. Македония / 2007г./;  ‘’Театрален куфар ‘’ -гр. Минск, Р.Беларус / 2007г./ ; ‘’Следите на поколението’’ – гр. Вилнюс , Литва / 2008г./;   ‘’Студентска маска’’- гр. Москва, Русия/ 2008г./,’’  Балкански студентски фестивал ‘’ – гр. Ниш, Р. Сърбия /2008г./; ‘’Твоят шанс’’-гр. Москва, Русия /2009г./;  ‘’Щипско културно лято’’-гр. Щип ,Р. Македония /2009г./; 28-ми Международен фестивал – гр. Лиеж, Белгия /2011г./.   Международен наблюдател на 6-я фестивал ‘’Театрален куфар’’-гр.Минск, Р. Беларус /2009г./; Театрална спартакиада – гр. Серес, Гърция /2014г./;  25-ти  Международен театрален фестивал на камерния театър „Ристо Шишков“,гр.Струмица,Р.Македония 2017г./;  26-ти  Международен студентски театрален фестивал „Скомрахи“,гр.Скопие, Р.Македония /2017 г./;  35-ти Международен студентски театрален фестивал, организиран от Кралския университет на гр.Лиеж,Белгия/2018г/;  10-ти Международен студентски театрален фестивал,гр.Тарту, Естония/2018 г./ ; Театрална спартакиада – гр. Серес, Гърция /2019г./
  • От 2014 г. е докторант, а темата на дисертационния труд е „Телевизионният театър и Хачо Бояджиев“.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация