film izle

Зоя Минева: Щастлива съм от това, което ми предстои

Днес, 11.11. в 18 часа в Галерията на АРТ център 3 – Творителница О`Писменехъ, ще бъде открита изложба на Зоя Минева. Този път тя ни показва прекрасни акварелни творби, вдъхновени от едно пътешествие до втората европейска столица на културата за 2019 г. – Матера и Турси в Италия. Изложбата ще продължи до края на месец ноември.

Поредната буква от азбуката – З, която Джими по традиция представя, носи случайно или не заряда на авторката – безкрайните творчески търсения. За многото амплоа и най-вече за последното, за новите творби и старите любови – разговаряме със Зоя малко преди откриването. Което отново ще бъде изненадващо, обещава Джими…

Зоя Минева е родена в Плевен. Зодия Лъв. член на СБХ и на председателството на Плевенските художници. Реализирала е 5 самостоятелни изложби. Участия има в: осем издания на Биенале на малките форми – Плевен, всички ежегодни изложби на плевенските художници от 1972 г. до сега, редица общи художествени изложби, организирани от СБХ, над 10 изложби с женска формация Х-АРТ, проект „10+” на група плевенски художници, пленери в Македония, Южна Италия, България.

От 1986 до 2016 г. работи като художник и сценограф в ДКТ „Иван Радоев” – Плевен, където реализира над 75 сценографски проекта – „Viva Verdi“, „Фортинбрас е пиян“, „Златния храм“,“Криворазбраната цивилизация“, „Госпожа Министершата“, „Черна приказка“, „Пинокио“, „Магьосникът от Оз“ и  многодруги, като някои от тях са участвали в Национални театрални фестивали и гастроли в Германия, Русия, Румъния и Македония.. През 2003 г. е номинирана за наградата „Икар” на САБ за сценография и костюми на спектакъла „Viva Verdi”. Удостоена с Диплом за цялостен принос към културата на Плевен от Община Плевен през 2006 и 2013 г.

Зоя, откриваш нова изложба в Творителницата на Джими, с когото сте стари приятели. Обичаш да изненадваш публиката. Какво показваш сега?

Това са едни съвсем различни за мен самата неща – акварелни работи. Акварел не бях рисувала много отдавна и не ми е любима техника, защото трябва доста добре да я познаваш, за да си спокоен, когато я работиш. Там няма възможност за корекции и трябва да правиш нови неща, ако не ти се получат. Така че трябва една рутина.

Как започна да рисуваш акварел?

Почнах почти на шега тия работи – повече като скици за мен самата за следващи работи с масло или акрил. Те започнаха да се получават. След като бях на един пленер в Матера, Южна Италия, се натрупаха много сюжети. В няколко града ходихме – едни много омайни места, каменни градчета с малки улички като нашите възрожденски комплекси, с каменни къщи. За мен беше много интересно и много се впечатлих от тези места. Вероятно от там тръгнаха и повече тези акварели с идеята да ми служат за скици за бъдещи работи. Което не е изключено да се случи. Но те сами за себе си получиха собствен образ и физиономии, доста хора ги харесаха във фейсбук и така се оформи идея да си направя изложба. Дойде бързо време за буквата „З” при Джими, аз се понапрегнах и нещата се получиха. Две зали са с картини от Матера и Турси, преди тях са общи неща, които съм правила с акварел. Мисля че е интересно, защото хората не ме познават в тази светлина. Предишната ми изложба в Арт център 1 в Градската градина беше с едни други мои търсения в посока на по-декоративната живопис. Хората ме познават повече като такъв художник.

Като си говорим за амплоа, хората те познават и като сценограф в театъра. Пренасяш ли нещо театрално и в картините си?

Отношението към пространството или го носиш, или не, според мен.

Какво ти даде работата в театъра? 30 години от живота ти са преминали там…

Театърът наистина ми е дал много, но ми е и взел много. Мога да кажа, че от тези две години, в които съм основен стипендиант на държавата (смее се, б.а.), едва ли толкова много си спомнят за мен. Нови лица влязоха в тази сфера на културата в Плевен, нови тенденции, което е съвсем нормално. Моята работа в театъра 30 години беше доста зареждащ период. Всеки следващ проект беше много интересен и много различен. Направила съм над 80 заглавия сценографски. Имам и една номинация за наградата „Икар” за „Viva Verdi”. Беше доста изненадващо и за мен, но това беше много впечатляваща постановка, защото един млад режисьор – Живко Желязков направи нещо невероятно на плевенския театър, което не се повтори в този план, за съжаление. Правиха се други такива постановки със Северняшкия ансамбъл и хоровата формация – интересни проекти, но това, което той направи по музика на Верди, с пластика актьорска, с певци и оркестър на живо, с хор на живо – доста крупен проект беше. В онези години нямаше и толкова пари, нямаше и такава техника, с която сега се правят чудеса. Аз много обичам театъра, той е част от моя живот, от мен самата. Никога няма да бъда далеко от това, което се случва в театралния живот. Сценографията и живописта са коренно различни творчески амплоа, но те се и докосват по някакъв начин.

Поезията къде намира място сред твоите творчески търсения?

Много ми беше поетичен живота досега, надявам се да бъде такъв и в бъдеще (пак се смее, б.а.). Носи ми много енергия. Напоследък не пиша толкова, но имам доста нови работи. Мисля да издам нова стихосбирка, която да обединява другите две – „Запокитени мълчания” и „Кълбото”. Ще включа избрани неща и нови работи – по-богата колекция от стихове, но е въпрос на време и средства. А и желаещите да четат поезия не са толкова много. Имам време за всичко в момента. Отдала съм се на моите лични занимания и съм много доволна и щастлива от този период, който ми предстои.

Всичко това озвучено от една китара? Заедно с други твои колеги имахте рок група. Какво стана с нея?

Групата ни е доста хипотетична. Аз съм си група, аз съм си слушател напоследък. Много съм щастлива и доволна. Когато си реша, си правя концерт сред моите картини и така ми се случват нещата в живота.

Как би описала изложбата си поетично-музикално?

Камъни. Говорещи камъни… Търкалящи се камъни! Ролинг стоунс, да. Защото ми е много любим състав.  

Звучиш и изглеждаш като щастлив човек. Пожелавам ти винаги да бъдеш такава и щастливите ти творчески търсения никога да не свършват…

Благодаря! Не знам дали е добре или не, но така ми се случи живота, че да се занимавам с няколко неща. Вероятно имам нужда самата аз от това. Дали и хората имат нужда да ги гледат, четат и слушат – времето ще покаже.  

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация