film izle

„Нито с Него, нито с Нея” – изящни творби и изненадващи факти от живота на Ангел Спасов

Изложбата е посветена на 135 години от рождението на твореца

 „Нито с Нея, нито с Него“ – това е мотото на изложбата в ХГ „Илия Бешков”, посветена на 135 години от рождението на Ангел Спасов. Изпълнението е на високо естетично ниво. Заглавието загатва за концепцията, заложена в нея. А тя е – да разкрие много премълчавани, преглъщани, спотайвани дълбоко по различни причини моменти от  живота на големия български творец, който посвещава целия си живот на родния си град и умира самотен тук, два месеца след последната си изложба в същата тази галерия през 1974 г…

Това е първата от поредиците тематични изложби. Те ще бъдат обединени в една голяма ретроспективна изложба през 2024 г., с която ще бъде отбелязана 140-ата годишнина от рождението на Ангел Спасов. Всяка от тях ще бъде съпътствана от каталог. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Плевен и www.izkustvo.bg и с любезното партньорство на РИМ Плевен. Екипът, работил по проекта, е: Антония Караиванова, Пламен Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева, Александра Гогова, Цветан Игнатовски, Сенка Симеонова, Иван Велчев, Александър Сахатчиев.

Експозицията е първи по рода си опит за фокусиране върху два ярко застъпени в творчеството на автора образа – този на жената, увековечен в скулптура, и собствения му лик, запечатан през годините от него самия в живопис и рисунка.

Интересни подробности пред BG Север разказа кураторът на изложбата – изкуствоведът Пламен Петров.

В архива, който се съхранява в галерия „Илия Бешков”, има много автопортрети на Ангел Спасов. От там тръгва екипа, изготвил изложбата, преди една година. Друга интересна  тема за тях е била – защо при все, че толкова жени са минавали през живота на Ангел Спасов, той избира да остане сам до края на живота си?

Плевенската галерия съхранява цялото наследство на Ангел Спасов, без творбите в колекцията на акад. Светлин Русев и няколко творби, които аз имах щастието да придобия от Женски пазар в София на безценица, защото човекът, който ги продаваше, не знаеше какво притежава, уточни Петров. В изложбата са показани само произведения от фонда на плевенската галерия плюс няколко лични вещи, които се съхраняват в РИМ – Плевен.

Една вметка. След смъртта на народния художник и скулптор къщата с ателието, в което е творил, е превърната в къща-музей с решение на общинския съвет в Плевен. До 2001 г. е стопанисвана от ХГ „Илия Бешков“ като неин филиал, с уредник и технически персонал. През 2001 г. с решение на тогавашния кмет Найден Зеленогорски е отнето правото на галерията да стопанисва къщата-музей и по най-груб начин е изнесено цялото имущество – скулптури, картини, библиотека, лични вещи и материали от ателието на художника. Дейността на музея е ликвидирана, а базата се предоставя за ползване на новосъздаденото читалище „Развитие“. Цялото творчество на Ангел Спасов се съхранява във фондовете на галерия „Бешков“, част от скулптурите са експонирани в постоянната експозиция на галерията.

Обществено-експертният съвет по култура единодушно се обяви за възстановяване на къщата музей на Ангел Спасов

„Пътят, който изминава Ангел Спасов от раждането до смъртта си, е свързан изключително с Плевен. Той няма стремеж към славата. За него е важно да твори.

Любопитно е и се надявам да го разкажем в следваща изложба, наследството на художника от фронта. Страшно много скици има запазени от този период и те не отразяват делника на войника, а напротив – символистични композиции, образи на жени в абсолютен контраст с действителността. Въпросът е защо се появяват? В книгата, която подготвихме за тази изложба, сме намерели своите отговори. В ХГ „Илия Бешков” се съхраняват хиляди пощенски картички, свързани с кореспонденцията на Ангел Спасов –  любовна, със Съюза на българските художници и Академията,  с приятели като Майстора, Иван Лазаров, с които е и състудент и т. н. В следващите изложби, които готвим в следващите пет години, ще бъдат събрани всички тези теми”, разказа кураторът на изложбата.

Изводите, до които са стигнали изследователите на живота на твореца са, че това затваряне на Ангел Спасов в родния му град е свързано с една нелека съдба на художника-хомосексуалист. „Нещо, което му е тежало, което и днес е навлизане в личното пространство на художника. Но тази му склонност, запечатана в кореспонденцията му, ни дава отговор защо той отказва да бъде и с Него и с Нея”, добавя Пламен Петров.

Каталогът към изложбата  побира цялата любовна кореспонденция, която еднозначно разкрива хомосексуалната природа на Ангел Спасов, уточнява той. Очевидно той е имал някакви притеснения и именно затова избира да се затвори в града си и да се откаже да се отдаде на това си природно увлечение, за да не компрометира род, семейство, приятели. Тази тема, колкото проблематична е днес, толкова е била и преди. И толкова десетилетия не можем да се оттласнем от това, смята изкуствоведът.

„Ангел Спасов е изключително чувствителен човек и творец, което виждаме в изключително финото му отношение към жената. Там няма никаква вулгарност. Образи, които не те прелъстяват, а те карат да ги опознаваш, да общуваш с тях. Струва ми се, че малко български автори художници са успели да постигнат такъв интимен момент в материята”, споделя още изкуствоведът.

Петров е категоричен, че „Макче” е  една от емблематичните творби на Ангел Спасов и един от шедьоврите на българското скулптурно наследство.

„Това  е творбата, която изобразява първата му хазяйка в София. Първите години там е съквартирант с Владимир Димитров – Майстора и това е едно приятелство, което ги свързва до сетния им дъх. (Дали пък именно там не се крие отговора защо Майстора остава самотник до края на живота си въпреки досега с толкова красиви жени, които е увековечил в картините си.) След нея, Ангел Спасов си намира квартира при семейство Кисьови и там се запознава със  7-8-годишното тогава момиче Недка Кисьова, което още онези години се влюбва в него. Днес, за щастие, първата съхранена творба от скулптурите на Ангел Спасов се казва „След театър” и именно на нея е изобразена малката Недка. Това момиче ще се влюби до такава степен в своя квартирант, че ще започне да води и израствайки една повече от 30-годишна любовна кореспонденция с него. Дали той й е давал надежди, не можем да кажем, защото неговите писма не са достигнали досега до нас. Недка Кисьова в края на 1946 г. ще напише едно съкрушително писмо, в което го уведомява, че в живота има едни мъж – той. Това съм аз, цялата съм сълзи,  завършва тя писмото. Три месеца по-късно умира от рак”, разказва Петров.

 В по-сетнешната кореспонденция на Спасов ще видим отсъствието на каквато и да е любов. Избира пътя на самотата. Който е пътят на съвършенството. Дали си заслужава? „Ангел Спасов постига своето съвършенство още на фронта. Накрая посвещава дните си на хората, които може да възпита. Паметта за този автор се е разтворила дори в съзнанието на собствените му съграждани, на които той е посветил живота си. Но пък е щастие, че това наследство се съхранява в галерията в родния му град”, смята Пламен Петров и изрази надежда, че това наследство ще се върне там, където му е мястото – в къщата на Ангел Спасов, където той твори до последния си дъх.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация