film izle

Адвокат Илиана Димитрова между живописта и правото

С цветно настроение зарежда поредната изложба на адвокат Илиана Димитрова, която вчера бе открита в Къщата на художниците в Плевен. Озаглавена е „Есен`19”и е посветена на празника на юриста 22 ноември. Повече за творческите си търсения и професионални убеждения, разказа самата авторка:

Г-жо Димитрова, с какво провокирате този път вашите почитатели?

Изложбата нарекох „Есен`19”, защото тя като че ли обединява много мои търсения през годините. Ранната и късната есен имат своята положителна страна, която аз търся и оценявам като художник и не само. Времето съвпада и с празника на адвоката – една професия трудна, която би могла да бъде разчупена, като се влезе в изкуството. И аз някак комбинирам тези неща – когато ми е трудно след съдебен процес, тогава рисувам най-активно и това ме разтоварва.

Учите ли се и от какво?

Всеки път се опитвам да правя нещо различно, да откривам нещо ново. Правя го сама, на посоки, опипвайки малко като музикантите слухари – нямам специално образование. Дано се хареса на хората. Дано не съм направила много грешни стъпки, защото всяко търсене е свързано и с грешки.

Откъде черпите сюжети?

Повече рисувам река Росица. Дори се колебаех за наслова на изложбата – присъства много вода, река. Най-често работя по спомени. Имам вече идеи за новата изложба. На една от картините в изложбата е мелница, която всеки път е различна – в Бяла черква се намира. Рисувала съм я по различен начин и всеки път е различна. Само есенна не съм я правила. Вероятно следващия път темата няма да е есен, но воденицата със сигурност ще бъде есенна.

Адвокат ли сте искали да бъдете винаги?

Винаги съм била адвокат и съм мислела като адвокат. Аз наследих семейната традиция, не съм сменяла попрището. Хората са ме питали – „Има престъпници, лоши хора, как така ти ги защитаваш?”. Винаги съм търсела истината и съм заставала на позиции, когато мога да ги защитя. Иначе съм отказвала защитите. Всеки човек, който е извършил престъпление, в повечето случаи го е направил от някаква първопричина, провокация. Има и непоправими хора, но там е различно – просто казвам, че не приемам това поведение и няма как а го защитя. Служебен защитник също съм била, там е по-различно и не мога да откажа защита. Но винаги е така изготвена, че аз да не заемам позицията на човека, който вътрешно аз упреквам, но съм задължена да го защитя и го правя според силите си с надеждата, че ще се промени някой ден и ще стане нов човек…

Така ли е и с вашите картини?

Да. Имам нелюбими картини, които не присъстват на изложбата и които се старая по някакъв начин да коригирам и те да станат достойни някой ден за изложбената зала. Защото няма абсолютно истина и трябва да търсим златната среда.

С четка в ръка е от както се помни. Първият й опит за участие в конкурс бил на местно ниво в Бяла Черква, където е родена. Като четвъртокласничка участвала в изложба и спечелила първото място, което я обнадеждило и й вдъхнало кураж и самочувствие. Когато идва времето да реши кое ще бъде нейната бъдеща професия, тя е разколебана и кандидатства едновременно в юридическия факултет и в Художествената академия. Между първия и втория изпит в академията разбира, че е приета право. Убеждават я, че винаги може да рисува и по-добре да избере юридическия факултет, което и прави. Към рисуването се завръща отново, когато започва да работи като адвокат. Като терапия го използва и по време на 6-годишното си пребиваване в чужбина. В Алжир и Тунис прави самостоятелни изложби, които са повече плод на носталгията – чувството, което никога не я напуска и което не й е позволило да избере може би по-лесния живот зад граница. Човекът, който й вдъхва най-голям кураж да се занимава с изкуство, е Марко Семов. Веднага след срещата си с него на една нейна малка импровизирана изложба Илиана организира първата си общинска самостоятелна изложба...

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация