film izle

Виолета Радева: Сънувам моите неизтанцувани танци понякога

Тя е фина и крехка на вид, добър човек и отличен професионалист. Тя е тази, която с финес, вкус към изящното, много любов и малко твърдост възпита тези качества в поколения плевенски деца. Тя е сбъднала съкровените мечти на стотици плевенски момиченца – да станат балерини.

Представяме ви Виолета Радева – дългогодишен художествен ръководител на Балетната школа при НЧ „Съгласие 1869“, създателят на Студиото за класически танци към нея в един откровен и много емоционален разговор.  
Поводът е 65-ата годишнина, която отбелязва Школата. 38 от тях художествен ръководител в нея е била Виолета Радева.

На концерта по повод 60 години от основаването на Балетната школа

Родена е през 1942 г. в Плевен. Баща й е инженер в пощата, а майка й работи като телефонистка. Рано остава сирак и не успява да завърши балетно училище, защото семейството не може да си го позволи. Завършва гимназия с отличен успех. От 12-годишна танцува балет, мечтата й е да стане актриса. След като не я приемат от първия път в театралната академия, започва работа като артист-балетист в Музикалния театър във Велико Търново, където остава две години. Връща се в Плевен, за да поеме ръководството на Балетната школа. Притежава квалификация за балетен педагог. Създател е на Студиото за класически танци към школата.
Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен; заслужил гражданин на Плевен.
Омъжена, има един син и внучка, които живеят в чужбина

Да започнем с първия спомен от Балетната зала…

Аз съм в залата, в която преди 65 години влязох, за да погледам какво е балет. Тогава г-н Алексадър Манолов – основателят на Школата, ме хвана за ръчичка и каза, че аз не трябва да гледам, а да танцувам. И така 44 години от моя живот аз танцувам или уча децата да танцуват.

Променя ли балетът децата?

Всяко дете аз оприличавам на цвете. Всяко цвете има своя красота, аромат и добрият градинар знае къде и кога да посади цветето. Добрият педагог трябва да знае как да отглежда тези най-прекрасни цветя, които са в балетната зала и искат да станат красиви не само на сцената, но и в живота.

Добрият педагог трябва да бъде искрен, защото децата са му подарили мечтите си. Да бъде добър, защото те обичат него и едно прекрасно изкуство, което им преподава. Да бъде всеотдаен, трудолюбив, защото го очакват трудности. Да се раздава, без да търси отплата и да бъде скромен, защото никой не е съвършен.

Ако притежаваш тези качества, децата, които обучаваш, стават твои приятели, твои поддръжници, твоето семейство. И ти ги отглеждаш така, както отглеждаш своето собствено дете. Те растат – и ти растеш с тях като педагог, ако си добър човек и с душа.

За своите ученици Вие оставате повече от педагог…

Първата ми задача, когато правя някакъв танц, е да запозная децата кой е композиторът – какво творчество има, какво е направил, да им пусна някои неща, които да чуят. Те трябваше да разберат какво танцуват и защо го танцуват. Защото ако музиката облечем само в движение, а няма душа това, което правим – не се получава нищо. Художествената гимнастика е уникална, но там няма душа, няма тема. Там има техника, техника, техника.

Човек трябва да е добър, да има душа.

Попитали художника Златю Бояджиев: Защо нямате ученици? А той отговорил: Защото не мога да им нарисувам и да им подаря душа. Всеки трябва да има добра душа и да я раздава без да търси отплата.

Спомняте ли си всичките си деца?

Спомням си всички деца, които са минали през тази зала и най-вълнуващите моменти за мен са били, когато плахо пристъпват на вратата, стъпват на пръстчета, разперват ръчички и казват, че искат да танцуват. Това е най-чаровният момент за един педагог. След това си спомням как те порастват, стават красиви девойки. 70 от тях станаха професионалисти, други 15 – балетни педагози. Спомням си и един от най-важните моменти за нас – това е пътят, който извървяваме стъпка по стъпка до заветния момент да се срещнем с публиката. Това е труден процес, изпълнен с безкрайно много репетиции, повторения, смях, веселие, понякога сълзи на разочарование или на радост…

Аз не мога да си спомня нещо друго, което да ме е вълнувало толкова много (освен моето дете и семейството ми) от това, което се е случило в тази зала и на сцената на читалище „Съгласие”. И сега с трепет очаквам гала концерта по случай 65-годишнината от основаването на Балетната школа.

Искам да благодаря на читалищното настоятелство и на ръководството на читалището, че толкова много години те се грижеха и създаваха прекрасни условия за нашите уникални хвърчащи деца-мечтателки.

Те подсигуряваха условия за развитието на техния талант и интелект, те обучават по този начин и другите деца в града, защото те идват на нашите концерти и стават наши почитатели и публика. Искам да благодаря на всички колеги педагози и корепетитори – общо 40, които всеотдайно, с много обич, труд и познания накараха нашите деца да вярват, да обичат и да изучават едно прекрасно изкуство – балета. Благодаря и поклон пред тях!

Аз сега ще очаквам и кротичко ще седна в редиците на публиката и ще чакам най-прекрасния момент за един педагог и хореограф – когато ще притихне залата, ще зазвучат първите акорди, енергията на танцуващите ще се влее в публиката и моето сърце ще затупти с тяхното.

И аз ще си мисля, че съм една от тях, че танцувам с тях или пък че са моите момичета, които са изтанцували толкова много години в школата.

Пожелавам на всички на добър час – на Маня Николова, на Валя Козовска, на Оля Стоянова – те са моите наследници. Аз вярвам в тях! Ще забравя, че съм била строг педагог за децата на сцената, но не и за тях. Затова ги моля така усърдно и с толкова любов, запазвайки децата през тези години, да продължат, защото много ще тъгувам, ако Школата не е на това ниво, на което е била и на което е сега. Затова на всички: На добър час и бъдете здрави! Деца, благодаря ви, че ви имаше и че ви има. Желая ви много творчески успехи и в живота да имате късмет!

В навечерието на 150 години читалище „Съгласие“ и 65 години от основаването на Балетната школа в него, Виолета Радева получи грамота – малък жест и символ на голямата признателност към нейния труд и всеотдайност

Чувствате ли се късметлийка?

Не мога да кажа, че не съм била късметлийка, защото работех нещо, което обичам, което искам. Работих с прекрасни деца, които ме вдъхновяваха и зареждаха със своята творческа енергия, младост и чистота. Значи съм късметлийка.

Но в моя живот нищо не е ставало „от раз”. Аз съм вървяла по житейския си път като състезател по бягане с препятствия. Но винаги съм стигала до финала, няма да съм скромна, първа.

Знам, че хобито Ви е да рисувате. Рисувате ли балерини?

Моето хоби е да създавам красиви неща. Дори когато чистя в къщи прозорците, те трябва да блестят до съвършенство. Но това не е достатъчно красиво. Затова реших, че трябва да опитам да рисувам. Да, някои неща се получават. За няколко месеца съм спряла да рисувам заради проблем с очите, но се надявам пак да започна, защото много ми тежи. Но най-трудно рисувам балерини.

Балерина да рисува балерина е нещо кошмарно, защото винаги виждам грешката и на художника, и на изпълнителя.

Първата ми рисунка беше една рекичка весела и имах чувството, че искам да се разходя по нейните камъчета.

Сънувате ли балет?

О, сънувам моите неизтанцувани танци понякога и всяка хубава мелодия, която слушам, обличам в движение.

Любимата колона в Балетната зала…

Това е от което не мога да се отърся – продължавам, когато слушам хубава музика, да я обличам в движение и да си представям, че моите момичета излизат на сцената и танцуват, танцуват… Красота и младост…

Снимки: Личен архив и „BG Север“

Коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация