film izle

Банго Васил е – ромската Нова година

Сподели
Етикети

На 14 януари всички роми у нас празнуват Василица или Банго Васили („Куцият Васил“), познат като ромската Нова година.

Празникът е свързан с няколко ромски легенди. Според първата Банго Васил е Свети Васил – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като е бил разрушен от Дявола. Според втората легенда Банго Васил е „историческа“ личност, куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.

Подготовката за празника започва седмица преди 13 януари. Купува се гъска или петел, в случай, че семейството не си отглежда. Животното трябва да бъде купено най-късно на 12 януари и задължително да преспи в къщата, „за да не избяга късметът“.

Сутринта на 13 януари гъската или петелът се колят и към 14 ч. започват реалните приготовления за празника. Основна грижа са трапезата и изработването на сурвакница. При различните групи роми сурвакниците изглеждат по различен начин. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата.

Банго Васил е семеен празник. При всички ромски групи вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. Задължително е от момента, в който се сяда на трапезата, до полунощ вратите на къщата да бъдат здраво затворени – никой от семейството не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не се допуска да влезе.

Върху масата се поставят гозбите – сварен петел или гъска, сарми (често с късмети – дрянови пъпки), баница с късмети, богато украсена питка (също много често с късмети) или обреден хляб – кулак, вино, ракия и др. Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата.

Прикаждащият (обикновено това е жената) отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След това най-старите (бабата и дядото) вземат богато украсената питка (или кулака) и я разчупват на две „за да се види на кого късметът ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“. След това майката дава парчета от питката на всички деца. Първата хапка не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ показва какво ще се случи през настъпващата година.

Трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.

Посрещането на Банго Васил, а чрез него – и на Новата година, заема важно място в празника. То става по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил, или на негов пратеник.

В полунощ, вече на 14 януари, настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет.

Интересен е и обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. С влизането си в къщата той се провиква: „Васили авалъ“ („Васил дойде“) и хвърля жито и ориз. Децата събират колкото се може повече от тях, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.

По материали от интернет

има 2 коментара
  1. Доктор М. каза:

    Раса? Кого съм обидил на расистка основа?

  2. Иван Дачев каза:

    Редакцията на „BG Север“ уведомява читателите, че всеки коментар, съдържащ обиди на расистка основа, ще бъде изтрит! Анонимните „смели патриоти“ като са толкова смели, да коментират през профилите си в социалните мрежи с имената и лицата си /ако и профилите им не са фалшиви като душите им/.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация