film izle
21 февруари 2020, 10:47 няма коментари

Повече от 130 музиканти под диригентството на Йордан Камджалов в едно истинско музикално събитие на плевенска сцена

Идеята за Божественото начало и човешкия стремеж – в един истински музикален апотеоз! Това беше концертът, който маестро Йордан Камджалов и Плевенска филхармония поднесоха на плевенската публика – рядко изпълняваната в България  Голяма меса от Брукнер. Заедно с тях на една сцена в зала „Емил Димитров” на читалище „Съгласие 1869” запомнящото се музикално събитие сътвориха съвместно повече от 130 музиканти и певци от Националния филхармонтичен хор „Светослав Обретенов” и солистите Мирела Александрова – сопран, Виолета Радомирска – алт, Георги Султанов – тенор, и Ивайло Джуров – бас.

Преди началото на концерта маестро Камджалов запозна публиката с ключови музикални формули, теми и композиционни техники, заложени в произведението.

Финалът сля последните акорди от произведението със затаения дъх на публика и изпълнители, след което последваха бурни аплодисменти.

Същата програма ще бъде представена тази вечер в зала „България”.

„Брукнер е най-значителният симфоник след Бетовен.“ Рихард Вагнер

Фа минорната меса на Брукнер е част от поредица духовни произведения: през 1848-1849 той създава своя реквием, през 1852 Магнификат, през 1863 – Псалм 112 и няколко меси, от които Missa solemnis (от 1854) е особено впечатляваща. Всички тези големи църковни произведения представляват сериозна стъпка към симфоничната музика. Музикалният историк Дитмар Холанд пише: В тези мащабни творби Брукнер следва традицията на големите оркестрови меси, чиято кулминация е Missa solemnis на Лудвиг ван Бетовен. Grosse messe във фа минор от Антон Брукнер е композирана за четирима солисти, смесен хор, симфоничен оркестър. Състои се от шест части:

Първата версия на това произведение излиза през 1867-1868 г. в Линц, непосредствено преди преместването на композитора във Виена. След редица отлагания на премиерата, месата е изпълнена за първи път на 16 юни 1872 г. в Augustirierkirche под диригентството на автора. След третото представяне (30 юли 1876) Брукнер прави известни промени в Кирие и Глория, а през 1877 – и в Кредо. През 1881, след прецизно изучаване на моцартовия Реквием, композиторът прави нови редакции. Триделното Кредо, репризните дялове в Кирие, Глория и Кредо, както и големите заключителни фуги напомнят на моделите, използвани от Хайдн или Франц Шуберт. Специално в това произведение в композирането на Брукнер се забелязва нещо ново – той редува силно контрастни епизоди, които водят музикалното развитие към грандиозни кулминации, нечувани от времето на Бетовен. Историкът Холанд споделя: „Брукнер успя да облече стария дух на фугата в напълно нова звукова дреха – със смелост, която вече не разчита на авторитарната Технология на гласоводенето и неговата фуга придобива напълно непознати, динамични страни „. В писмо до немския диригент Зигфрид Окс от 14 април 1895 композиторът пише: „Брукнер остарява и много би искал да доживее да чуе фа минорната си меса! Моля ви, моля ви! Това би било кулминацията на моя живот.“

На 16 юни 1872 в Августинеркирхе във Виена Grosse messe във фа минор е изпълнена за първи път, макар че Брукнер я завършва четири години по-рано. В началото тя среща много силно неодобрение от страна на музикантските среди.

Всички публикации

"Bg Север" - Новини на часа. Информационен сайт, новини от Плевен и региона, анализи, коментари, рубрики, информация