Със Светли понеделник започва Светлата седмица

Цялата седмица след Великден се нарича Томина неделя, Светлата седмица, позната още като „Празна”, защото през нея работа не се похваща, а само ”се празнува”.

Светлата седмица е време, в което Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.

В миналото през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие, раздаването на червени яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник – апостолите, във вторник и сряда – Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светли четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.

Според традицията през тези дни жените не насаждат кокошки, защото няма да се излюпят пиленца, а мъжете не подрязват млади фиданки, защото няма да родят никога плод. Народните обичаи, които се изпълняват през тази седмица, финализират празничния великденски цикъл.

Според народните поверия на Светли понеделник, наричан още Разтурнипонеделник или Разметнипонеделник, младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазването от градушка.

На Светла сряда се извършват интересни народни обреди. В Западна България на селското хорище моми и ергени играят „Ладино хоро” – девойките се залавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Другите пеят песен за последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя – за коняр, овчар или говедар.

На този ден в Странджа от стари времена момите изпълняват обичая „Мара лишанка”.

Четвъртъкът в някои селища е известен като Конски Великден. Рано сутрин жените ходят на нивите, обикалят ги три пъти и заравят в някой мравуняк червено яйце и парче от великденските погачи, за да прогонят облаците и градушките и да се роди много жито.

В петък от Светлата неделя в Тракия се почита Лятна света Петка. В Странджа тя се нарича св. Петка Балъклия, т.е. Рибна. Вярва се, че курбанът в чест на Лятна св. Петка пази землището от наводнения, градушки или суша.

Великденските празници завършват с Томина неделя, в която се почита паметта на Свети Тома, наречен „Неверни”, защото според евангелските писания, когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и се убедил в чудото едва когато докоснал раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

На Томина неделя по стара традиция жените повторно боядисват яйца, които наричат за душите на умрелите като вярвали, че спазвайки тази традиция, ще ги предпазят от превръщането им във вампири. През Томина неделя именници са всички с имената Тома, Томислав, Томислава.