Пътешествия: Виена – Дунавската перла

В период на изолация на всички най-много ни липсва свободата да пътуваме. Има места, които са желана дестинация на мнозина. Едно от тях е Виена…

Към Виена всеки тръгва с асоциацията за Дунав и прочутия валс на Щраус; с музиката на Моцарт и Хайдн; с желанието да види познатите от илюстрованите картички императорски дворци, замъци и катедрали в стил готика, барок, рококо и сецесион; десетките музеи на изкуствата; кафенетата от XVII и XVIII век; да разгледа австрийската столица от 169-метровата височина на въртящия се ресторант на кулата в Дунавския парк или от 65-метровата на виенското колело и да се забавлява до насита в Пратера; да се разходи по „Рингщрасе“, където са разположени повече от забележителностите на града, а после да изпие на хладно място чаша бира.

Красота, аристократизъм и чистота – това е Виена. От императорския град лъха разкош и финес. Той е история, архитектура, музика, музей на изкуствата, но и царство на забавленията. Живописен и театрален, богат на стари и нови паметници, шумен и весел, изискан и вежлив, благозвучен със своята музикална магия. Но и със стръмни, тесни улички, останали от Средновековието, с безброй кръчми (хойриге), където вечер се пие много вино. Най-силно тази атмосфера се усеща в 19 бецирг (район) на древното Гринцинг – селото на винопроизводителите. Над него е Леополдсберг, от чийто хълм като на длан се вижда цяла Виена, прорязана от синята лента на Дунав.

В по-новата си история австрийската

столица е един

от трите центъра,

наред с Ню Йорк и Женева, на Организацията на обединените нации. В 22 район се намира модерният Уно-Сити (градът на ООН), построен през седемдесетте години. В него работят и живеят представители на международни организации от повече от 100 страни в света. Тук е и централата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), чиито експерти периодично инспектират българската АЕЦ „Козлодуй“.

Почти е невъзможно в рамките на тази страница да се разкаже всичко за Виена. Както е невъзможно да се обиколи за ден – два – три. Затова ще се опитам да се спра на най-интересните места, които са емблематични за австрийската столица и които всеки трябва да види. И ако отправната ни точка е Дунав, по която изпращам поздрав на Видин, Козлодуй, Оряхово, Никопол и Свищов, ще ви кажа, че Виена е разположена в средното течение на реката, която преминава през него като допирателна към центъра, т. е. по-голямата част от града е разположена на западната страна на реката. Тя пък изкуствено е разделена на две части – за борба с наводненията е изграден т. нар. Дунавски канал, който преминава прец целия град.

Едно от най-любимите места за виенчани през уикенда е Дунавският остров. И това е обяснимо, като се имат предвид прекрасните условия за спорт и отдих по 20-километровото крайбрежие, опасано с алеи за разходки, джогинг, колоездене и за ролкови кънки и удобни места за риболов. Има две зони за барбекю, поляни за игра и спортни площадки, лифт за водни ски, водна пързалка, сърф-училище, лодки и колела под наем. Островът, чийто символ е кулата с фара, е идеално място за срещи и разговори сред прохладата на многобройните заведения, коктейл-барове и дискотеки. Близо до Шведенплатц и до високата сграда на ОПЕК има малко пристанище, от което тръгват корабите за туристическите обиколки. Обикновената обиколка е около 10 – 14 евро.

На левия бряг се намира Уно-Сити и Донаутурм – кула „Дунав“ –

градската ТV кула, която обаче не функционира като такава, а е предпочитана туристическа атракция, от чийто бавно въртящ се ресторант на 169-метрова височина (цялата кула е висока 252 м), седнали на чаша кафе или бира, може да разгледате панорамно Виена.

Такава панорама се открива и от Виенското колело на Пратера (намира се недалеч от автогара „Север“ (Nordbahnhof), което се смята за символ на австрийската столица. През делничните дни в този някогашен ловен район на кайзера е тъпкано от хора, млади и стари, повечето туристи, които се втурват към многобройните атракциони, макар и не толкова евтини. Едно завъртане на колелото струва 5 евро, толкова е и влакчето, а за бънджи трябват 15 евро. По-заможните могат да си опитат късмета в развлекателния център „Казино Адмирал Пратер“, предлагащ разнообразни възможности за игра и забавления. За втора година през юни тук се провеждат Виенски дни на световните смешници, посветени на пратерския шут Касперл. Пратерът е и част от дългото 42-километрово трасе на ежегодния Виенски маратон.

Друго предпочитано място за разходки и почивка е Виенската гора, от чието възвишение Леополдсберг се открива панорамен изглед към Виена и синята лента на река Дунав. До него може да се стигне с автобус 38А. А след това да се продължи направо за популярното Гринцинг – бивше село на винопроизводителите, а сега квартал на столицата, пълно с кръчми в австрийки стил, в които се предлага домашно вино и бира.

Сред атмосферата на старинните къщи от XVI и XVII в., под лозови чердаци и австрийска музика, ще прекарате няколко чудесни часа, които ще помните дълго.

Оттук с трамвай 38 може да поемете към центъра на Виена, където ви очакват великолепни и зашеметяващи дворци, музеи и катедрали. На Рингщрасе (четирилентов проспект, който обхваща като пръстен центъра на Виена) се намират всички известни обществени, културни и просветни институции и учреждения. Малко след готическата катедрала „Вотивкирхе“, известна още като Дантелената църква, строена от 1856 до 1879 г. от прочутия италиански архитект Ферстел по обет на император Франц Йосиф, се минава вдясно покрай Виенския университет (1873 – 1883), построен също от Ферстел в стил италиански ренесанс. След чаша ароматно кафе в „Ландтман“, едно от най-старите кафенета (1872 г.) на Виена, продължавате към Бургтеатър (Придворния театър), строен от 1874 до 1888 г. по проект на Готфрид Семпер, използвал също най-красивите елементи на италианския ренесанс. След като пресечете потъналия в цветя и зеленина градски парк, се отзовавате пред грандиозното, пищно със своята неоготическа архитектура здание на Виенското кметство (Ратхаус) – 1873 г. Тук виенчани се събират, за да посрещнат Нова година, да отбележат националния празник на Австрия и 1 май, да слушат концерти, на спортни състезания, а през лятото и на бирени празници. Ние попаднахме на фестивал на духовите оркестри от цяла Австрия, Унгария, Англия и Словакия.

Малко след Ратхаус е Парламентът (1874 – 1883) – най-внушителната със своята архитектура в древногръцки стил (арх. Теофил фон Гансен) сграда във Виена. Изумлението от ръката на човешкия гений започва още със скулптурната композиция – фонтан на Атина Палада, която включва алегорическите фигури Законодателна и Изпълнителна власт. След Парламента един срещу друг на площад „Мария Тереза“ се намират

два от най-богатите музеи на Виена – на изкуствата (от Древния Египет през гръцкото, етруското, ранното Средновековие, картините на световноизвестни художници до частната императорска колекция – истинска съкровищница от злато, скъпоценни камъни, кристал, порцелан) и Природо-научния музей.

Най-ярката забележителност на Ринга обаче е императорският дворец Хофбург – зимната резиденция на австрийския кайзер преди Първата световна война. Сега част от него е предоставена на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, а другата се ползва от австрийския президент. Тук се усеща историческото самочувствие и духа на Виена. Със своите 18 крила, 19 вътрешни двора и 2 600 стаи императорският дворцов комплекс е едно от европейските чудеса на архитектурата. В него са разположени Площадът на героите, Новият императорски дворец, в който сега се намират част от Националната библиотека, експозиции на старинни музикални инструменти и оръжейни колекции, както и етнографският музей и музеят на античния Ефес; Залата на съкровищата, в която са изложени короната на свещената римска империя (962 г.) и австрийската императорска корона; Залата на изкуствата; Крилото на Леополд с императорските стаи за гости, за хранене и спални. Любимо място за виенчани е Градската градина, която от началото на юни потъва в уханието на хиляди рози, подредени като в ботаническа градина и с името на всяка една, написано на картонче. В градината се намират скулптурната композиция – паметник на Моцарт и паметникът на императрица Елизабет, известна още като Сиси.

Наблизо е и паметникът на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, славянин, словак по произход, на чието име е кръстен легендарният параход „Радецки“, с който Ботевата чета слиза на Козлодуйски бряг през 1876 г.

Виенската опера е първото здание на Ринга, построено в стил италиански ренесанс през 1862 г. На лицевата стена в петте свода скулптурни фигури изобразяват Героизъм, Драма, Фантазия, Комичност и Любов. Тук е изпълнявана музиката на най-големите световни композитори. Валсът, възникнал като народностна музика, след като слиза от планините, подобно на самия дух на Виена, завладява Европа, света и чрез Йохан Щраус прониква дори в сериозната музика. Той дава тон на т. нар. виенска школа, чийто върхове са Щраус, Сибелиус, Шуберт, Брукнер, Брамс, Малер, Вебер. Ако някъде из центъра на Виена ви срещнат момичета и момчета (а може и български студенти), облечени в аристократични фракове и с перуки, не ги отминавайте. Те ще ви предложат билети за някой интересен концерт. Това ще бъде хубав завършек на един богат с впечатления и красота ден в австрийската столица.

От площада пред Операта тръгват туристнически автобуси за обиколка на града. Ако не сте с организирана група, може да ги ползвате. Имат разписания и спирки като градския транспорт. Ако си купите едночасова екскурзия, която струва 12 евро, и решите да слезете някъде по пътя, за да разгледате нещо по-подробно, може да го направите, като знаете, че след известно време ще мине друг автобус да ви вземе без да плащате допълнително. На седалките има слушалки и си избирате на какъв език да слушате. Българският не е включен, но руски има. Целодневните обиколки на цяла Виена са по-скъпи и стигат до 100 евро. Има и друга възможност да обиколите центъра: по Ринга се движат в срещуположна посока трамваи 1 и 2. Но най-аткративната е с файтон, чиито кочияши са се превърнали в перфектни гидове. Те тръгват от Площада на героите в Хофбург.

Не по-малко вълнуващ с архитектурата и красотата си е и дворцовият комплекс “Белведере”, построен в 1725 г. С него принц Евгений Савойски, меценат на изкуствата, увековечава бойните си успехи във войната с Турция. В този дворец с

мраморни, огледални и потънали в позлата и разкош зали

и лятната резиденция, между които се простират великолепни градини, оформени по подобие на версайските, са разположени музеи и художествени галерии. Тук е най-голямата колекция от картини на австрийския художник Густав Климт. Дворецът се намира зад паметника на Съветската армия на Шварценбергплатц. От Рингщрасе до него може да се стигне пеш или с трамвай D.

Както виенчани, така и туристите не могат да минат равнодушно покрай силно въздействащата скулпутурна композиция Колоната на Света Троица (1692 г.) на площад “Грабен”. Тя е поставена от император Леополд I като благодарност към небето, чуло молитвите му за спасение от страшната чумна епидемия през 1679 г. Затова е известна още като Колоната на чумата. На площада има много кафенета и бирарии.

Катедралите на Виена са най-привлекателния елемент в емблемата на града. Едва ли има турист – католик, православен или мюсюлманин, който да не разглежда в захлас часове наред най-голямата и прочута в Европа катедрала „Щефансдом“ (Свети Стефан). Началото й е поставено още в 1220 г. и отгогава съборът, частично разрушаван или опожаряван, се разширява и обновява непрекъснато. Тук под съпровода на орган се изпълняват най-тържествените меси. В църквата с внушителните си сводове и скулптури могат да се видят шедьоври на класическата готика и изобразителното изкуство. Част от покрива на катедралата е изработен от цветен емайл, а до него се издига островърхата кула – един от най-добрите образци на немската готика.

Въпреки краткото време за пребиваване във Виена, във всяка туристическа програма е включен и двроцовият комплекс „Шьонбрун“ (1700 г.) – лятната резиденция на кайзера. Иначе до него се стига с метро U4 – намира се между станциите Schonnbrunn и Zoo. Във великолепните й салони и градини династията на Хофбургите са приемали видни гости от Европа, устройвали балове и решавали съдбите на много народи. Тук са властвали Мария Тереза и нейният син Йосиф II; Наполеон Бонапарт и съпругата му Мария-Луиза, чийто син Наполеон Франц Йосиф Карл умира в замъка на 21 години; Франц Йосиф и Елисавета Баварска, символът на красотата на Виена, която народът с любов нарича Сиси. Тук в 1961 г. се е състояла историческата среща на върха между Джон Кенеди и Никита Хрушчов. Джими Картър и Леонид Брежнев подписват договора САЛТ-2. В салоните на Шьонбрун, в павилиона за концерти и в оранжерията, построена по модела на Версай, са свирили Моцарт, Щраус, Хайдн, Франц Лехар; тук е рисувал Густав Климт, а философът Фройд е предизвиквал скандални дискусии. И днес многобройните зали пазят разкоша и великолепието, позлатата и скъпоценностите, богатствата на онази епоха, в която Виена е диктувала модата. Дворецът разполага с прекрасен парк, който в задната (по-голямата) част се изкачва на един хълм с прекрасна гледка от него към Виена. В парка на двореца има и няколко павилиона със специални градини. До него е зоологическата градина на Виена.

Тези, които имат възможност да останат по-дълго в австрийската столица, не трябва да пропускат възможността

да посетят две български светини. Това е църквата „Св. св. Кирил и Методий“ и българският културен център „Дом Витгенщайн“. Сградата е проектирана от големия австрийски философ Лудвиг и построена от архитекта Паул Енгелман. Според познавачите нейните изключително изчистени линии са материален израз на духовността, залегнала в теориите, изповядвани от Витгенщайн. От 30 години тя е средище на българската културна общност в австрийската столица и сцена за изява на български музиканти, певци и художници.

Има още едно българско място, където с удоволствие може да седнете след уморителния маратон по музеи, дворци и църкви. Това е ресторант „Плевен“, чиито надписи по сградата и белите чадъри се виждат отдалеч. Той се намира на няколко трамвайни спирки от центъра, на улица „Кohlgasse“ 5. Всъщност това е единственият български ресторант във Виена и се посещава не само от българи, а и от австрийци, заради вкусната национална кухня и качествените напитки. Нашенци споделиха, че идват тук често, особено когато ги налегне носталгията.

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Материалът е публикуван във вестник „BG Север“.

%d bloggers like this: